А какви книги четете на децата си в момента?

  • 38 927
  • 226
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 379
https://www.facebook.com/pg/detskiotdel/photos/?tab=album&album_id=1797491896954948

Аз сега се замислих, че  четем предимно за следобеден сън, но приеха малкия в ясла....сега едно от любимите ни неща ще се случва само в събота и неделя Cry Вечер не обича много да четем, поне последната година. Сега вечер предпочита играчки или  Тихата книжка.
И аз като една от вас ( забравих коя) чета и за себе си Simple Smile Все избирам книжки, които и на мен да ми допаднат. За това даже една от книгите, които му прочетох зимата беше Интелектът на растенията.

# 61
  • Мнения: 11 747
Много често споменавате Барбароните. И ние имаме 4-5 от тях. Те са такива едни, с оскъден текст, почти няма. Много за гледане, разказване и коментиране по картинките има. Подвеждат, че са за малки деца, с толкова малко текст и много картинки, а всъщност темите никак не са за малки. И дъщеря ми ги харесва, а на мен нещо не ми спорИ. Тя изобщо не разбира всичко, което следва да разбере. Аз, май, още от детството си не ги харесвах. Бих ги определила за 6-7-8-годишни деца, когато се учат да четат сами, изобщо за самостоятелно занимание. Хем текста не натоварва хем повечко да си ги разглеждат и фантазират по тях.

# 62
  • Мнения: X
То на двегодишно, каквото и да му четеш, няма как да си сигурна какво разбира. Но моето слуша и за момента е достатъчно.

Според, мен са за 4+ Барбароните, моят син е на 5 години и чудесно схваща всичко. Ако не разбира - пита. Аз обожавах поредицата като дете и сега с носталгия ги купувам за децата. Вече казах, че превода на места ме дразни и не всички истории ми допадат, но децата се кефят Simple Smile.

# 63
  • Мнения: 11 747
Ние отдавна не сме ги чели и тогава по- неразбираше, сега може би било друго. Явно просто аз не ги харесвам. Не, че чак толкова не ги харесвам, ама не са ми на сърце, за разлика от други.

# 64
  • Мнения: 650
Така се радвам, като споделяте, че четете на децата си. Прави ми впечатление (от детската площадка, с мамите като си говорим ), че им пускат ТВ-то и така се приспиват, почти не им четат, което е много жалко. Вкъщи много четем и аз и малката обожава и виждам, че не сме само ние, което ме прави щастлива и обнадеждена за бъдещето на децата ни.

Последна редакция: пт, 27 апр 2018, 08:14 от BellaBarli

# 65
  • Мнения: 11 747
Много малко са семействата в които се чете на децата. Повечето хора сякаш не се сещат, не че толкова не биха го направили. Ако се сетят, пък, не знаят какво да прочетат. Червената шапчица, Седемте козлета и до там. Не са чували, че съществува съвременна детска литература, и българска, и чужда, при това в изобилие.

# 66
  • Мнения: 10 651
И аз , и съпругът ми четем много. И ми се иска и синът ни да заобича книгите. Опитвам се да му чета, но никак не успявам да го заинтригувам за момента (1г 10м). Той просто не застава на едно място, много е активен. Показвам му картинки, има малки картонени книжки , но сякаш предпочита клипчета да гледа.
Не знам, може би е малък още...?

# 67
  • Мнения: 11 747
Малък е. На 3г.

# 68
  • Мнения: 650
Много малък, но не се отказвайте, моята от 1г. е с книжки и все си мрънкаше нещо, картинките и бяха интересни- цветно шарено.

# 69
  • София
  • Мнения: 2 493
Как ще е малък на 3г....
Аз "чета" на малката, откакто е в корема ми. После като родих - децата се успокояват от гласът на мама, татко.... Е, после като почна да шава рядко дочитахме някоя книжка, след това имахме подобен период като проговори по-активно. Тогава всъщност започнахме Барбароните.
Аз именно затова ги харесвам, защото са четене с разбиране - една книжка я четем по 15минути. Това защо, онова защо, тук какво правят, този кой е .... Покрай барбароните може много лесно да се научат цветовете.... Simple Smile

Аз доста често й давам някоя книжка, която знае наизуст и си лягаме - тя си "чете" нея, аз си чета някоя моя. Или направо й чета от моя роман, макар че рядко се впечатлява, когато няма картинки.

Много приятни за децата са книжките на Рибка - Как да си уловиш звезда и Изгубен и намерен. Много са поучителни, пораждат дискусии след това.

# 70
  • Мнения: X
Някои деца не искат да стоят и една минутка да разглеждат книжки, та си трябва време да узреят. Едното ми дете беше такова, чак след втората годинка си седна на дупето и се заслуша. Другото пък от бебе си е читанка, гледаше книжки с интерес и при първа възможност се научи сам да си ги разлиства и с него беше малко по-лесно да стартираме четенето. Та, индивидуално е. Важното е родителите да имат желание за четене, слушането ще се случи в един момент, а после и разбирането и надявам се и самостоятелните занимания с книги.

# 71
  • Мнения: 2 379
Освен че четем с баща му много, като бях бременна четях и научна литература, някой път и на глас( сега съм докторант). Същото е и с музиката. Още вътреутробно е "закърмен" с книги и музика. Книги много у дома, та малкия мине не мине като почна да опознава всичко, започна и сам да разгръщаше книги. Четях му и през деня, и вечерта. Като беше бебе излизахме с количката и по цял ден навън-хранене, спане, повиване, отмарях я с някой учебник, я с някоя книга и за него това е част от ежедневието. Много е активен и не обича да стои на едно място, но когато се измори обича да му четем или да разглежда книжки. И родителите и детето имат значение за обичта към книгите.  Правила съм си експерименти да му чета примерно Стругацки, харесвам му. Но съм чела на глас и съвременна литература/романи/ стихове....ако не му харесва как звучи, не можеш да го накараш да слуша. Това за мен си е вид музика, дори когато четеш книги те звучат по коренно различен начин. Бях наизустила една коледна приказка в рими и когато реши, че иска той да "чете" аз почвам да рецитирам, ако не му стига, но не връща книгата продължавам с текстовете на любими негови песни, като ги разширявам като приказка. Често преди и измислях на момента, получаваше се весело, защото примерно виждам на тениската жабче и започвам приказката с него, като му го показвам, после примерно посочвам котката и измислям някаква случка с жаба и коте, после с срещат кучето и т.н., докато не заспи или не спре да слуша Simple Smile
Още от бебе го водя в една книжарница до нас, която е към ИК и имаше много книги- всякакви, като проходи започна сам до обикаля покрай рафтовете и да си харесва книги. А ти защото ни познават винаги го посрещат много приятелски и го закачат и той прави още една положителна асоциация с книгите.

# 72
  • София
  • Мнения: 877
На Ана Григориев са много хубави илюстрациите-издателство Фют и на Софт Прес.

# 73
  • Мнения: 11 747
От илюстраторите много любим ми е Феридун Орал. Той е автор и на текстовете. Две негови книжки имаме - Червената ябълка и Когато дъжд вали. Има още поне 3-4 негови, издадени на български. Всичките са страхотни. И са луксозни издания с твърди корици, много красиви, а са на прилични цени.

Скрит текст:



За по- малките са много подходящи. Тъкмо за тези, за които няма голям избор - 2-3-4-годишни.

# 74
  • Мнения: 1 247
Да , илюстрациите на Червената ябълка са страхотни наистина.  Четохме я от библиотеката. Пак оттам ми попадна ми една книжка от поредица по муз . произведения- Годишните времена. Приложен е диск с музиката на Вивалди. Книжката се хареса на сина ми, но не съм ползвала диска, а използвах повода и му пуснах музиката от ютуб.        https://www.book.store.bg/p114503/godishnite-vremena-cd-marko-zi … -ajzenburger.html

Последна редакция: сб, 28 апр 2018, 18:48 от cherenlebed

Общи условия

Активация на акаунт