Историята накратко - 11 години съвместен живот, 5 от тях брак, прекрасно дете и развод.
Няма да описвам подробно как съм разбрала, че бившият ми е нарцисист, защото е дълга тема.
Говорих и с психолози различни и всички сме на едно мнение - отървала съм се, постъпвайки смело да сложа точка на този "живот", който водех с него. Отвън идеален за пред хората, но вътре кух и грозен.
Проблема е, че все още се опитва всячески да ме тормози, манипулира, обърква и при това без да си дава сметка какво причинява на детето.
Аз обаче ясно виждам всичко отстрани вече и на моменти ми идва да огранича максимално контактите с него, както моите така и на детето.
Не искам, защото знам, че детето има нужда от баща си за да премине по лесно през раздялата ни.
Но виждам и как заради егоизма си и изкривените си разбирания за "правилни" отношения бащата го смачква психически когато му кефне.
Има ли някой минал през подобен тип взаимоотношения и как се справихте и след колко време?