Ранното известяване на "новината"

  • 1 506
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 398
Реших да споделя с вас нещо,което ми хареса.

Наши познати си осиновиха детенце.Няколко месеца по късно таткото и майката се разделят.
Детенцето остава при майка си.Когато то става на 3 годинки тя му казва,че не го е родила.
Тъй като майката е доста заета (има собствен бизнес)често го гледат леля му и баба му.
Преди седмица при случаен (или предизвикан  newsm78) разговор една доброжелателна съседка заговорила за осиновени деца и нашия герой казал "Моята майка не ме е родила.Тя ме е взела от едно специално място и ми обеща когато е свободна да ми го покаже!"
Всички присъстващи (вкл. свекърва ми) онемяли.Никой не предполагал такъв отговор от почти 5 годишно дете.Аз също много се зарадвах и поздравих майката.Жената спорели,че след този ден много често я питат "С какъв акъл каза на детето си?Всички искат това да остане тайна,а ти...".

Желая на всички осиновители здрави дечица и когато някой се опита да ги засегне с това,с гордост да отговорят: "Аз съм щастлив/а защото съм осиновен точно от тези родители!"

# 1
  • Мнения: 1 652
lubopitna, благодаря ти за историята , която сподели с нас! Поздровления за майката! Много щастие на нея и детенцето й!  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 1 097
Това е правилното решение.   bouquet  bouquet

Децата приемат нещата буквално и сами изработват правилните реакции. При моите беше същото. Особено при малкия. Станал е пред целия си клас и е огласил ситуацията.

След това ми се обади майка на негова съученичка. Говорихме си за истината и реакцията на децата. Тя също е осиновено дете.

 Joy И накрая - не го търкувайте като злорадство. Направо ме кефят, когато "удрят шамари" на доброжелателите!  Joy  hahaha

# 3
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
И аз съм за ранното казване!Моята дъщеря както вече съм казвала ,знае,даже сега на Константин и Елена и отбелязахме втори имен ден,защото името с което е записана при раждането е Констанца!В нета никът и е konstanca,а от тази година нататък ще се празнуват и двата именни дни Hug
Joy И накрая - не го търкувайте като злорадство. Направо ме кефят, когато "удрят шамари" на доброжелателите!  Joy  hahaha
...........и мен  bouquet

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мили майчета, аз нямам осиновено дете, но само да кажа, че с цялото си сърце, душа и с всичките си сетива усещам че е правилно децата ни да знаят истината за ВСИЧКО около тях!
Вкл и за това как и кога и по какъв начин са родени...
Целувки на всички смели майчета и на тяхните малки съкровища!

п.п. много ми е хубаво как се затапват "доброжелателите" направо мед ми капе на сърцето /пък който иска да ме нарица злорада/

# 5
  • на път
  • Мнения: 2 804
Съгласна съм, че осиновяването не трябва да се превръща в сензация за детето и околните. Съгласна съм и с разказването на подробности, само че на нас никой не ни разказа нищо освен здравословното състояние, възраст и социален статус на майката....

# 6
И аз имам осиновена дъщеря която е на 10 год.Казах и когато беше на 5 год. и въпреки това го преживя много тежко когато се намериха "доброжелатели "в училище и  и казаха( Cry newsm10

# 7
Аз съм осиновена и го научих чак сега на 36 години,а моя син го знае от първият ден у дома.Въпреки бебешката си възраст ние с моя съпруг му разказвахме една чудесна приказка.Сега чедото ни знае всичко за свойте почти 5 годинки.Само думата не е осиновен, а взет,защото това го разбира сега и осъзнава.Не се страхувайте за ранното известяване на новината.Децата ще се чувстват свободни,а и вие няма да живеете в страх,кога и как ли ще научи.
Участвам и в други теми там можете да видите част от моята съдба и приказката на нашето семейство.Успех на всички.Радост и обич в сърцата.

# 8
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз нямам осиновено дете, но мога и аз да разкажа за една позната. Срещам я с дете близо на 6-7 годишно и поначало знаех че дълго време се бореше за дете и не бях я виждала близо 10 години - та виждам детето и още от първия момент естествено много ми хареса и изказвам моето очарование от детето и естествено имам едно на ум, че е осиновено и в същото време виждам колко много прилича на нея и и казвам, че и е одрала кожата, както се казва. Позната ми отговаря ама как аз съм я осиновила. Аз и казах ама тя наистина прилича на нея и тихо детето да не чуе. А тя ми отговори, нищо тя знае скоро си осинових още едно момченце, то път прилича на мъжът ми и заедно с нея ходихме по дела да си го осиновим и тя знае много добре, а още малко ще кажем и на него.

В същото време съм на мнение, че който както иска да постъпи и никой няма право да издава тайна на осиновяване, ако родителите желаят да е тайна така да бъде.

# 9
  • Мнения: 7 263
Имам осиновена племенница и друг път съм споделяла тук, че според мен вярно е точно това решение - рано и то точно родителите сами да кажат на децата си истината.
Племенницата ми вече е студентка, щастливо и обичано дете е /дете за нас/  Laughing Laughing Laughing.
Знае истината от майка си - казала и е когато е била 4-5 годишна при това по начин, на който не мога да не се възхитя!!!   bouquet  bouquet  bouquet

По някакъв повод - за родители и деца вече не помня конкретно, леля ми и е казала че тъй като много е искала да има свои деца, а не е могла - е решила да си вземе детенце от дом /не е навлязла в подробности що за институция е това/.
Отишла и веднага си избрала нея - защото била най-красивата и най-усмихнатата. Племенницата ми и до днес е дете с добро самочувствие и увереност в себе си и мисля че именно тази истина и е дала тази увереност.
И на нея се намериха "доброжелатели" да и го кажат в първи - втори клас и чуха само разочароващото ги - "ООО това го знам - мама ми каза".
Така че винаги давам този съвет на родителите приели в дома си дете - кажете му истината високо и ясно - дайте му да разбере, че сте го избрали със сърцето си и че то значи много за вас. Тогава няма да имате никакви проблеми.

# 10
  • Мнения: 273
Повтарям нещо, коеуто преди време написах в друга подобна тема.
"Всеки рано или късно е разбрал истината за произхода си, за съжаление някой дори и след смъртта на родителите си осиновители. За това е много важно, според мен, децата ни да знаят истината. Ето ви един случай с моята дъщера, от миналата година, когато тя беше само на 3 години и половина. прибра се от детската градина и издекламира стихчето " Аз обичам мама с обич най-голяма, тя ме е родила,у тя ме е кърмила, на света едничка тя е най-добричка". след което заяви - ..."Благодаря ти мамо, че си ме родила..." Как бихте постъпили, бихте ли имали доблестта да погледнете тези чисти детски очи, пълни с обич и доверие и да изречете лъжата - да мойто дете, или нещо подобно?!. Е аз не го направих, казах на тригодишното си дете, че не аз съм таз която го е родила, но това с нищо не променя нещата, тя е моето детенце и ние с тати сме едно семейство. "
Наскоро празнувахме 5-тия Ден на нашето семейство - денят, в който се запознахме. Едно от обясненията, които й давам, също така, са, че какато ние с тати не сме се познавали, срещнали сме се и сме се харесали, а после сме решили да живеем заедно, следва сватба и т.н., така и с нея сме се запознали и сме се харесали и сме решили да живеем тримата заедно, едно цяло, завършено семейство.

# 11
  • Мнения: 40
Поздравявам те за смелостта, Ани_М! И аз чух това стихотворение, и аз отговорих същото на моето слънчице! Пожелавам на всички, осиновили детенце, да преодолеят страховете си и да изрекат истината. Както забелязвам, тук, в този форум, се събираме такива смелчаци.  newsm10  Надявам се един ден, когато "добри" хорица му кажат "великата" истина, то да отговори " О-о-о знам, мама ми каза"

Общи условия

Активация на акаунт