abet, щом си в бяло и вириш нос 
...., интересна история все пак ...
Със счупен крак и караш кола ...пушка си!
...., интересна история все пак ...Със счупен крак и караш кола ...пушка си!
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2022, 22:54 ч.
Ужасни, смешни срещи
Имах един ухажор като млада, излизахме няколко пъти. Накрая даже ме попита защо не се получи, защо не го харесвам....
Ми как да го харесвам? Излязъл с мен, а коментира сервитьорките - тази колко била готина, онази какви крака имала, третата - какво тяло и т.н. Ай, у лево…..
ПС: abet, много неприятно. Дано бързо си се възстановила...
Ми как да го харесвам? Излязъл с мен, а коментира сервитьорките - тази колко била готина, онази какви крака имала, третата - какво тяло и т.н. Ай, у лево…..
ПС: abet, много неприятно. Дано бързо си се възстановила...
Ооооо, нямаше проблем. Бързо мина и замина.
Но покрай твоята среща се сетих за един ухажор, който ме покани на вечеря и почти ми заповяда къде да седна в ресторанта: с гръб към останалите посетители, за да съм гледала само него, а не други мъже. Въпросната вечеря протече бързо и не се повтори.
Ужасна среща:
Запознаваме се с едно момче покрай общи интереси. Разбираме се да излезем една вечер в един ресторант, принципно е пицария, но по-лъскава. Та отиваме там и какво се случва. Цяла вечер от въпросния не мога да взема думата и само поклащам глава в съгласие, а той нищо смислено не казва, не помня конкретики освен "Единствените, които сме граждани в тая страна, сме тия дето живеем в центъра на София, всички останали сте селяци" и други в този дух. Както и да е, поръчва пича две палачинки с шоколад за десерт, носи сервитьорката двете чинийки, слага една пред мен, една пред него, но какво прави той - само си придърпа и тази от пред мен и си опатка и двете палачинки, сервитьорката беше в лек шок, едва овладян
всеки си плати неговата част от сметката и повече не излязохме заедно. На него явно му хареса моята селяшка компания, защото опитва многократно да излезем отново, но това така и не се случи
Запознаваме се с едно момче покрай общи интереси. Разбираме се да излезем една вечер в един ресторант, принципно е пицария, но по-лъскава. Та отиваме там и какво се случва. Цяла вечер от въпросния не мога да взема думата и само поклащам глава в съгласие, а той нищо смислено не казва, не помня конкретики освен "Единствените, които сме граждани в тая страна, сме тия дето живеем в центъра на София, всички останали сте селяци" и други в този дух. Както и да е, поръчва пича две палачинки с шоколад за десерт, носи сервитьорката двете чинийки, слага една пред мен, една пред него, но какво прави той - само си придърпа и тази от пред мен и си опатка и двете палачинки, сервитьорката беше в лек шок, едва овладян
всеки си плати неговата част от сметката и повече не излязохме заедно. На него явно му хареса моята селяшка компания, защото опитва многократно да излезем отново, но това така и не се случи 
Голям кеф, когато някой има претенции че бил от Центъра на София и после постъпва по най - селския начин в конкретна ситуация. Такъв кеф ми е било да ги "наплюя"тези контета, не е истина. И този, Мистър Палачинка от Центъра, и той такъв 
хич не е чудно.
хич не е чудно. 
Ужасна среща:
Запознаваме се с едно момче покрай общи интереси. Разбираме се да излезем една вечер в един ресторант, принципно е пицария, но по-лъскава. Та отиваме там и какво се случва. Цяла вечер от въпросния не мога да взема думата и само поклащам глава в съгласие, а той нищо смислено не казва, не помня конкретики освен "Единствените, които сме граждани в тая страна, сме тия дето живеем в центъра на София, всички останали сте селяци" и други в този дух. Както и да е, поръчва пича две палачинки с шоколад за десерт, носи сервитьорката двете чинийки, слага една пред мен, една пред него, но какво прави той - само си придърпа и тази от пред мен и си опатка и двете палачинки, сервитьорката беше в лек шок, едва овладян всеки си плати неговата част от сметката и повече не излязохме заедно. На него явно му хареса моята селяшка компания, защото опитва многократно да излезем отново, но това така и не се случи
Запознаваме се с едно момче покрай общи интереси. Разбираме се да излезем една вечер в един ресторант, принципно е пицария, но по-лъскава. Та отиваме там и какво се случва. Цяла вечер от въпросния не мога да взема думата и само поклащам глава в съгласие, а той нищо смислено не казва, не помня конкретики освен "Единствените, които сме граждани в тая страна, сме тия дето живеем в центъра на София, всички останали сте селяци" и други в този дух. Както и да е, поръчва пича две палачинки с шоколад за десерт, носи сервитьорката двете чинийки, слага една пред мен, една пред него, но какво прави той - само си придърпа и тази от пред мен и си опатка и двете палачинки, сервитьорката беше в лек шок, едва овладян
всеки си плати неговата част от сметката и повече не излязохме заедно. На него явно му хареса моята селяшка компания, защото опитва многократно да излезем отново, но това така и не се случи
Много мразя някой да ми боцка, взема от чинията, ако не съм го поканила да го направи.
Та. Излизах няколко пъти вечер с един, докато не го намразих покрай гореспоменатото.
Почти винаги си поръчвам едно и също. Шопска, крилца или език, ракийка. Обичам да си бодна, да оставя вилицата, да поприказвам, пак да бодна.
На първото оставяне на вилицата, ми се задава въпроса дали това ще го ям. Казвам да. Вече на четвъртото питане се ядосвам и каня да со вземе. И се почва едно набиване, като невидял.
С крилцата също. Те пет броя в чинията, това ме гледа в устата. Пак каня, вътрешно бясна, щото мразя да деля.
Все дояждах вкъщи. То да те е страх да поръчаш.
Иначе деляхме сметката, по негово предложение. Мен това к во ме топли. Поръчай си, хапни като човек.
Същият този гурман, по късно разбрах, си е вечерял в тях преди срещата. Да не се набутвал по заведенията.
Пиеше чай, в добрия случай чай с ром.
Та. Излизах няколко пъти вечер с един, докато не го намразих покрай гореспоменатото.
Почти винаги си поръчвам едно и също. Шопска, крилца или език, ракийка. Обичам да си бодна, да оставя вилицата, да поприказвам, пак да бодна.
На първото оставяне на вилицата, ми се задава въпроса дали това ще го ям. Казвам да. Вече на четвъртото питане се ядосвам и каня да со вземе. И се почва едно набиване, като невидял.
С крилцата също. Те пет броя в чинията, това ме гледа в устата. Пак каня, вътрешно бясна, щото мразя да деля.
Все дояждах вкъщи. То да те е страх да поръчаш.
Иначе деляхме сметката, по негово предложение. Мен това к во ме топли. Поръчай си, хапни като човек.
Същият този гурман, по късно разбрах, си е вечерял в тях преди срещата. Да не се набутвал по заведенията.
Пиеше чай, в добрия случай чай с ром.
Сетих се за Джоуи от "Приятели"
Joey doesn't share food
Joey doesn't share food
Скрит текст:
Аха. Търпях аз, докато не реших да го поканя в нас на вечеря.
Направих салата, огромна купа, нали, че и за мен да има, хаха, пържих картофи и изпекох четири доволно големички свински пържоли.
Докато бодвах салата с ракийката, той омуха три пържоли.
И ми задава екзрстенциалния въпрос аз няма ли да вечерям. Вече ми стана трагично смешно и казах не. Реакцията не закъсня и четвъртата пържолка беше в небетието. В добавка към това и осем филии хляб. Не че му броих филиите, просто имам навика да си ги броя докато ги слагам в панерчето.
Реших да си ходя дебела и грозна, отколкото чироз и подядена. Метафорично.
Не съм скръндза, да не ме разберете погрешно, ама ни такт, нищо.
То малки стана като темата за муньовците.
Направих салата, огромна купа, нали, че и за мен да има, хаха, пържих картофи и изпекох четири доволно големички свински пържоли.
Докато бодвах салата с ракийката, той омуха три пържоли.
И ми задава екзрстенциалния въпрос аз няма ли да вечерям. Вече ми стана трагично смешно и казах не. Реакцията не закъсня и четвъртата пържолка беше в небетието. В добавка към това и осем филии хляб. Не че му броих филиите, просто имам навика да си ги броя докато ги слагам в панерчето.
Реших да си ходя дебела и грозна, отколкото чироз и подядена. Метафорично.
Не съм скръндза, да не ме разберете погрешно, ама ни такт, нищо.
То малки стана като темата за муньовците.
За мен лично един мъж трябва да плати сметката на първа среща, че дори и на втора-трета.
Писала съм и в други теми: Жената трябва да има възможност и готовност да си я плати, а мъжът да не ѝ позволи да го направи. Не е до парите, а до желание и интерес.
Ако случайно мъжът няма възможности, да покани жената на кафе, не на ресторант, но пак да плати сметката.
В последствие жената пък ще плати цялата сметка и така....
Дари, ти си уцелила шестицата с тоз муньо. Той за теб е мислил и за диетата ти....хахаха
Писала съм и в други теми: Жената трябва да има възможност и готовност да си я плати, а мъжът да не ѝ позволи да го направи. Не е до парите, а до желание и интерес.
Ако случайно мъжът няма възможности, да покани жената на кафе, не на ресторант, но пак да плати сметката.
В последствие жената пък ще плати цялата сметка и така....
Дари, ти си уцелила шестицата с тоз муньо. Той за теб е мислил и за диетата ти....хахаха
Ахаххахаха, е, не! Предполагам, за да му спретнеш такава вечеря, е имал някакви положителни страни, но тази несъобразителност е съвсем основателна причина да го разкараш.
Да измухаш 4 пържоли с 8 филии и пържени картофи 😯 как го е изхранила майка му, не знам😁
Много неприятно впечатление оставя такава лакомия без грам съобразителност.
Да измухаш 4 пържоли с 8 филии и пържени картофи 😯 как го е изхранила майка му, не знам😁
Много неприятно впечатление оставя такава лакомия без грам съобразителност.