Здравейте,дъщеря ми е на 3 години.Държи се ужасно с мен постоянно вкъщи навън с хора без хора.Прави си каквото иска когато й направя забележка ме гледа нагло и продължава да го прави.Обижда ме била съм луда,когато ходя да я взимам от ясла постоянно реве и ми прави муцуни.Пред хората ми казва да се махам удря ме.Вкъщи ми прави номера,овиквам я правя и забележки но тя всякаш не чува.Когато се окроти преди лягане й говоря че не трябва да прави така,трябва да слуша когато й правя забележка.Тя се съгласява казва няма повече мамо обичам те.На другия ден всичко наново.Моят мъж е в чужбина от 6 месеца живея при майка ми и си мисля вече че ги е разглезила и че детето си мисли че може да си прави каквото иска защото е при баба си.Карала съм се с майка ми да не ми се меси когато говоря или се карам на детето.Незнам какво да правя,понякога имам чувството че само унас се вика и се реве.Нямам идея какво да правя вече за да ме вземе насериозно.
- Публикувана: 30 март 2018, 20:32 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2018, 09:46 ч.
Дете на 3 годинки ме прави луда и щастлива
Не е нормално поведението на детето.Ако не промениш нещо кардинално и то незабавно,големи ядове ще береш с това дете.Според мен ключа от палатката се крие в това,че живеете с бабата.Изнесете се и поеми юздите на възпитанието в свои ръце.Разбира се,трябва и мъжа ти да се включва.Но,дръжте бабите настрани.
Спокойно, ще порасне и ще стане по -разбрана. Ти не се предавай и й говори, гледай да не крещиш, говори спокойно и когато я заплашиш с някакво наказание, задължително го изпълни. Ако й правиш забележки, не позволявай бабата да ти опонира пред детето, така ти подрива авторитета. Не всички деца са спокойни и послушни. Моите две са пълна противоположност, а ги възпитаваме еднакво. Имай търпение, бъди последователна и ще имаш успех!
Не е нормално поведението на детето.Ако не промениш нещо кардинално и то незабавно,големи ядове ще береш с това дете.Според мен ключа от палатката се крие в това,че живеете с бабата.Изнесете се и поеми юздите на възпитанието в свои ръце.Разбира се,трябва и мъжа ти да се включва.Но,дръжте бабите настрани.
Моето дете е на 3.5 и е много много буйно. Обаче такова държание не позволявам. Ако трябва и шамари ще има, обаче няма да позволя на детето да ме обижда, още повече да ми посяга. Обичайно се наказваме на стената, говоря с много твърд тон, обяснявам с възможно най-разбираеми и кратки изречения и като цяло се получава, но вкъщи. Обаче на градината ги прави луди, а аз там нямам контрол. Факта, че детето ти не те Уважава е много притесни телени. Ти като родител Трябва да си авторитет. Не позволявай на никой да ти се меси и промени тактиката. На тази възраст разбират достатъчно кое може и кое не.
Говоря твърдо,тя ме гледа и ми казва да млъкна,баща й и се скара по телефона тя казва вие ще ми кажете,и се смее,всичко й е смешно и на шега.Когато и повиша Тон и я накажа тя почва да реве и реве до един час,идва при мен и почва да реве че искала при мен,няма да прави повече така,аз пак я връщам до стената,гледам да не омеквам но и това няма ефект след 30мин. Е забравила какво ми е обещала и защо е наказана.Ето сега лежи до мен и ми казва аз няма повече да правя така и все едно е друго дете миличка добричка гушка ме.И съжалявам че съм й се карала но утре знам че всичко ще се повтори.
Много жалко, че получавате идеи за справяне, като шамари и и наказване на стената!Според мен детето няма респект от такова поведение, а само страх. Едва ли страха е добър възпитател. Има литература, има книги. Има детски психолози.
Според мен ако не се справите сама с много разбиране, търпение и литература, потърсете психолог. Обикновено това са периоди и отминават. Но да се говорят неща от сорта "големи ядове ще береш с това дете"- на мен лично ми настръхват косите от такива коментари,все едно става въпрос за палаво куче, което сте си взели от зоолог магазина. За всяко поведение си има обяснение.С повече литература ще разберете много за това защо детето се държи по определен начин. Може да преживява труден период, може да е някакъв защитен механизъм, може много неща.
Аз ви съветвам да играете колкото може повече с детето, да прекарвате заедно повече време, да лудувате заедно, да бъдете приятелки.
Успех и дано нещата бързо си дойдат на мястото.
Според мен ако не се справите сама с много разбиране, търпение и литература, потърсете психолог. Обикновено това са периоди и отминават. Но да се говорят неща от сорта "големи ядове ще береш с това дете"- на мен лично ми настръхват косите от такива коментари,все едно става въпрос за палаво куче, което сте си взели от зоолог магазина. За всяко поведение си има обяснение.С повече литература ще разберете много за това защо детето се държи по определен начин. Може да преживява труден период, може да е някакъв защитен механизъм, може много неща.
Аз ви съветвам да играете колкото може повече с детето, да прекарвате заедно повече време, да лудувате заедно, да бъдете приятелки.
Успех и дано нещата бързо си дойдат на мястото.
Откъде дете на 3 години знае думата "луда"?
Със сина ми, който е много буйно дете, използвам тайм аут. Нарочила със си една точка, в която го пращам, ако прекали или извърши някаква свинщина. Докато е в тайм аут не разговарям с него, горната граница за времетраене е 5 мин. Обикновено му стига, за да се успокои или да размисли.
Ако ти посяга, прави се, че те е заболяло и че плачеш. Да не остава с впечатлението, че посягането е нещо нормално.
На този етап няма нужда от дълги тиради, обикновено още по тона и вида на мама се ориентират, че са сгафили.
Със сина ми, който е много буйно дете, използвам тайм аут. Нарочила със си една точка, в която го пращам, ако прекали или извърши някаква свинщина. Докато е в тайм аут не разговарям с него, горната граница за времетраене е 5 мин. Обикновено му стига, за да се успокои или да размисли.
Ако ти посяга, прави се, че те е заболяло и че плачеш. Да не остава с впечатлението, че посягането е нещо нормално.
На този етап няма нужда от дълги тиради, обикновено още по тона и вида на мама се ориентират, че са сгафили.
Люси, това около бременността и след раждането ли започна? Става въпрос за по-голямото дете, нали? Прилича на несигурност за мястото си в семейството и те изпробва, дали ако е достатъчно "лоша" на теб ще ти писне и ще се откажеш от нея. Знам, че с бебе е трудно, но тя не трябва да се чувства пренебрегната или изместена от бебето. Ако ти трябва помощ - някой да поеме едното дете, предпочитай да поемат бебето, за да ти се освободи време с нея. Говори, че сега бебето е безпомощно, но ще порасне и ще се научи да си играят, да се облича, да се храни....
Не ми звучиш като майка, което си обича детето. Може бит о го усеща и се дразни и гледа да ти го върне.
Явно, щом има бебе на хоризонта, причината е ревност и несигурност у каката. Обръщай й повече внимание, играйте си, гледайте заедно детско, четете книжки, разходка, само двете. Щом бабата е там, да погледа малко бебето.
Ако има бебе, тя явно ревнува и иска да привлече внимание. Нека бабата да гледа бебето, особено трябва да се избягват моменти, когато всички наоколо ахкат от умиление около бебето и каката се чувства изолирана. Някъде бях чела, че усещането за детето с ново бебе вкъщи е като да доведеш любовницата си у дома.
Като за начало,това с наказанието го забравете.Много е стресиращо и подронващо авторитета на едно дете.Що за родител си,за да наказваш собственото си дете,струва ми се че е огромна грешка такова поведение!!!
Можете да разговаряте,да давате примери,да играете заедно и да не го гевезите много с бабата.С твърд тон,дори и леко повишен,леко пошляпване,нещата могат да потръгната в правилна посока.
Но не унижавайте детето,отвратително е.
Можете да разговаряте,да давате примери,да играете заедно и да не го гевезите много с бабата.С твърд тон,дори и леко повишен,леко пошляпване,нещата могат да потръгната в правилна посока.
Но не унижавайте детето,отвратително е.