Паническо разстройство - 32

  • 77 663
  • 733
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8
Влезнеш ли в кръга с изследванията , няма излизане. Нищо ти няма/освен ако нямаш сериозни оплаквания от нещо конкретно/. Живей си живота и гледай да не задълбаваш с изследвания и доктори. Ако не успееш да се успокоиш пробвай с нещо от типа на жълт кантарион, глог мента и валериан. Станеш ли обаче много тревожна и почнеш ли постоянно да се взираш в себе си, посети психолог, да не стане някоя фобия или сериозна хипохондрия. Принципно вс тук сме обиколили доста лекари и сме направили един куп изследвания-на никой физически му няма нищо сериозно. Както ми каза една психиатърка -физически си абсолютно здрава, болни са ти мислите.

Всички доктори ми казват,че съм здрава,всички изследвания показват същото,но тази тревожностатия не изчезва.Сериозна болка нямам никъде,имам потдувания на свивките на колената,потдути лимфни възли на врата,леко дразнене на гърлото.Болки в кръста от време на време,но доста сериозни и ниско в корема от левия край.Единствено от изследванията,което не ми е в норми е вит.д и вит.в 12 и двете са под нормата ,пулса ми е около 100.Раждала съм преди год.и половина.

# 16
  • Мнения: 8
Влезнеш ли в кръга с изследванията , няма излизане. Нищо ти няма/освен ако нямаш сериозни оплаквания от нещо конкретно/. Живей си живота и гледай да не задълбаваш с изследвания и доктори. Ако не успееш да се успокоиш пробвай с нещо от типа на жълт кантарион, глог мента и валериан. Станеш ли обаче много тревожна и почнеш ли постоянно да се взираш в себе си, посети психолог, да не стане някоя фобия или сериозна хипохондрия. Принципно вс тук сме обиколили доста лекари и сме направили един куп изследвания-на никой физически му няма нищо сериозно. Както ми каза една психиатърка -физически си абсолютно здрава, болни са ти мислите.

Всички доктори ми казват,че съм здрава,всички изследвания показват същото,но тази тревожностатия не изчезва.Сериозна болка нямам никъде,имам потдувания на свивките на колената,потдути лимфни възли на врата,леко дразнене на гърлото.Болки в кръста от време на време,но доста сериозни и ниско в корема от левия край,езика ми беше обложени а сега имам едно изтръпване и дразнене.Единствено от изследванията,което не ми е в норми е вит.д и вит.в 12 и двете са под нормата ,пулса ми е около 100.Раждала съм преди год.и половина.

# 17
  • Мнения: 2 164
Да цопна и аз Nature Sunny

# 18
  • Мнения: 4 406
Али, в магазин бачкам. Е няма такава умора и не мислиш за глупости.

# 19
  • Мнения: 5 459
Ами ако е хранителен-напълно те разбирам.

# 20
  • Мнения: 4 406
И други екстри има Али, да ми е по-хубаво. Ама спа, като бебе

# 21
  • Мнения: 5 459
Радвам ти се, че си така борбена.

# 22
  • Мнения: 4 406
Луда съм, не съм борбена

# 23
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Луда съм, не съм борбена
[/quote
Не си Джери, луди са тия които по един или друг начин са допринесли за "перфектното" ни състояние Simple Smile
Близки, лекари, познати и всякакви добри хорица.

# 24
  • Мнения: 2 053
Хора, помагайте. Не знам какво да правя вече. Социалната ми фобия е на макс. Не мога да понеса срещи с хора. Днес пак бях на интервю за работа. Едвам издържах на разпита един час и после като излязох от сградата видях една позната. Усещах, че не искам да говоря с нея, защото ще получа ПА. Но нямаше как. Говорихме 10 мин и аз усещах, че пулса ми се ускорява, замайва ми се главата, едвам издържах и чаках с нетърпение да се разделим. Окончателно не мога да общувам с хора...има ли лек за това чудо? Готова съм на всичко вече, само да спре тоя ужас от срещи с хора. 😣

# 25
  • Мнения: 5 459
Ааааа, Джерито си е лудичка. Не и отнемай лаврите. Тя си ни е щурачката на темата  Joy
Аз ако и имах щуротията-нямаше още да стоя вкъщи и да ги "кръстя".

# 26
  • Мнения: 415
Хора, помагайте. Не знам какво да правя вече. Социалната ми фобия е на макс. Не мога да понеса срещи с хора. Днес пак бях на интервю за работа. Едвам издържах на разпита един час и после като излязох от сградата видях една позната. Усещах, че не искам да говоря с нея, защото ще получа ПА. Но нямаше как. Говорихме 10 мин и аз усещах, че пулса ми се ускорява, замайва ми се главата, едвам издържах и чаках с нетърпение да се разделим. Окончателно не мога да общувам с хора...има ли лек за това чудо? Готова съм на всичко вече, само да спре тоя ужас от срещи с хора. 😣
Ловли, може и да си казвала, но посещаваш ли психолог? Аз също преди не понасях срещите с хора-повръщаше ми се от тях. Това отминава с времето, просто са ти обострени нервите и затова не можеш да ги траеш. Аз си стоях вкъщи, когато ми беше най-зле, за да отминат тия симптоми. Хората не са лоши и със сигурност не ти мислят лошото, просто разбери кое точно( случка с някой или дадена ситуация) те е накарало да се чувстваш така. Аз дори с нашите приятели не можех да стоя, особено на заведение. Ако само се разхождахме нямах проблем. Не зная какво друго да ти кажа. Ще мине всичко 😘

# 27
  • Мнения: 5 459
При мен също социалната фобия е най-сериозният проблем. За съжаление, образованията ми са такива, че са свързани с работа с хора. Затова реших да пробвам със сероксат. Пси ми каза, че е най-доброто лекарство за социална фобия и искрено се моля да ми помогне, защото цели 3 месеца стоя вкъщи и започнах да се чувствам напълно безполезна...

# 28
  • Мнения: 2 053
Dani_dani_p, ходила съм няколко пъти при един психолог, но нещо нямах усещането, че се получаваше. Искам да потърся някой друг, тук ми бяха давали контакти, ако някои друг има също скорошни добри впечатления от психолог нека ми пише с контакти. Там най-вече ми е финансов проблема, както и на много хора. Нямам възможност да правя достатъчно посещения. Този, който аз посещавах взимаше 60 лв на посещение. А при теб как се оправиха нещата? При мен най-жестокия проблем е с работата, защото не може просто да станеш и да си тръгнеш като усещаш, че ти става зле и че те стресират другите хора. При мен много силни физически симптоми има...почвам да пишкам през 15 мин, да ме присвива корем, да имам сърцебиене, усещане, че ще припадна. Пълен ад. И самата мисъл в момента, че някой ще ми гледа през рамото в монитора какво правя на работа също ме ужасява...абе всичко свързано с хора около мен.

alinnna, моята специалост също е в някаква степен доста зависима от клиентите и се налага общуване и с клиенти и с колеги. Това всъщност е ново за мен с тая фобия. Преди поне тая екстра я нямах. Аз знам, че няма как всички да са врагове, да ми искат злото или нещо подобно и въпреки това просто усещам, че ми се подкосяват краката при общуване и усещам хората, че искат да ми навредят. Знам, че това не е точно истината, но не мога да го контролирам. Ужасявам се толкова от общуването вече, че и аз избягвам приятели, както е казала Dani_dani_p. Дано при теб от Сероксат-а се оправят нещата. Ти от кога си на него?

# 29
  • Мнения: 5 459
От една седмица. И аз много се надявам да ми помогне, защото не се издържа така...

Общи условия

Активация на акаунт