какъв доход трябва да имат двама души за да се решат да имат дете

ljuboznatelna, vesi1, ето за такова парадиране говорех също... Моето дете пък го гледам с шишетата на д-р Браун и кревата му и количката му бяха от по над 1000 лева всяко и обувките й са от над 50 лева и пюрета Ганчев не в вкусвала и ...какво още беше ... Сега какво? - По-малко любов ли съм давала означава това? Или може би по-малко грижа? 

Хайде моля да не парадираме с "от бедно работническо семейство" и в къщите с повече пари пак любов може да има. 

Ама темата съвсем се изроди верно...

"да имаш добри перспективи пред себе си" е доста интересно понятие. Всеки има пред себе си такива перспективи, към каквито се стреми. Ако съм седяла да чакам гарантирано добри перспективи в бизнес отношение, не е трябвало може би да раждам изобщо деца, защото на всеки е ясно, че децата силно ограничават времето и възможностите за работа. Е, сега имам и деца, и перспективи, как стана това, като първото го родих в "безперспективен" период, не знам!

Под "безперспективен" нямам предвид, че съм била безработна, взимах добра заплата, но определено като се замисля нямаше да ми стигне да платя образованието на детето

Е, нали трябва да се видят и двете страни, че може и с много и с малко.....само дето това са относителни понятия и всеки ги отнася към себе си.
И аз мога да попитам същото   Именно за това става въпрос и за това убеждаваме, че не всичко зависи от дохода и той не е чак толкова определящ....въпрос на желание да имаш и отгледаш дете.

Когато се роди дъщеря ми, бяхме зле финансово. Доходът ни общо беше към 600-650 лева с майчинството. В момента не знам колко е, но със сигурност е няколко пъти повече. И тогава, и сега няма месец, в който да сме харчили повече от 200-300 лева за детето, а в някои случаи и по-малко. Така наречените големи покупки - легло, количка - бяха по 200 лева всяко, среден клас, без излишно изхвърляне като количките за 1500 лева, каквато никога не бих купила, макар че вече имам възможност.
Така че не е правилно да се обсъжда какъв доход трябва да има семейството, за да си позволи дете. Щом можете да отделите по 300 лева на месец за малкото, и да живеете с останалото, раждайте смело

Isa, дадох тези примери заради това, че за някои това означава добро гледане на дете. Много хора го правят от снобизъм.
Темата е какъв доход трябва да имат двама души за да се решат да имат дете.
За едни това са 500лв, за други - 1500. Никой не би лишил детето си от нищо, ако има достатъчно възможности. Аз също бих купувала най-хубавото, но това, че нямам  възможността да го правя (не че купувам лошото, но да речем сме средна ръка хора), това не ме е спряло да имам дете.
Бившият ми съпруг беше от хората, които външно демонстрираха благополучие (всички си мислеха, че имаме  страшно много пари), а истината беше, че разчитахме много често само на държавната ми заплата. ПРиоритетите бяха - дрехи, бижута, аксесоари. Беше ми забранено да си купувам обувки и чанти от изкуствена кожа, защото това означавало бедност Беше ми забранено да нося пластмасови дрънкулки, дори и среброто не беше на почит. Купувахме на безценица заложени маркови часовници, техника... Сред познатите ни имаше и много като него, които имаха само по 2лв в джоба, но пък за хората, които не ги познават бяха състоятелни. Ето за такава демонстрация говоря, защото такива хора има навсякъде, среща се и при майките

Да, подобна показност често се среща при хората от средната класа. На мен тази снобария ми е много... тъпа го нарека. Това е задоволяване на "потребностите" на родителите, но не и на детето.

Моето дете пък ходи в частна ДГ, но го обличам в секънд хенд и с китайски обувки за 12 лв, защото така ми харесва. Я, сега кажете лошо или добре го гледам

Едно дете има нужда предимно от любов, спокойни и отзивчиви родители, готови да му обърнат внимание винаги, когато то има нужда. Ако парите са повече, по-лесно се "изразява" обич, а мама и татко са по-спокойни, търпеливи и "доволни" от живота. Но пък липсата на пари в никакъв случай не изключва горното, както и тяхното наличие не го гарантира. А пари за храна, дрешки и най-необходимото, пък макар и не марково или ново, се намират.

Ако трябваше да чакаме да стигнем до възможности на някои тук, за чийто финанси съдя по постингите им - никога нямаше да имаме дете ..
Живеехме сравнително добре, но като се роди детето нещата станаха по- трудни, особено като спрях работа, теглихме и 2 кредита, които вложихме в апартамента, но в зимните месеци ни е страшно тежко .. Живеем с  малко, като двамата решаваме кое е най - необходимото за момента ... понякога има по някое удоволствие за нас, понякога -не, единствените неща които са на пиедестал са: детето, храната и сметките .. другото също има значение, но не и на този етап ..
Едно дете се гледа и с малко, и с много .. но многото и малкото са различни понятия за всеки човек... много по- важно е да гледаме здрави деца .. Като нямам пари за обувки от 70лв., по добре да взема от 15, или да пусна детето си босо, само защото изкуственяците са еди какви си... Същото важи и за храната .. незнам кои са най- скъпите пюрета, но гаранция не съм давала от тях ... Хип и Ганчев ядеше, но едва ли има разлика между моето дете и тези яли от най- скъпите ...
Човек се простира спрямо възможностите си, един ден си добре, друг зле финансово, но най- важното е да дадеш на детето си най- скъпите любов и грижи, а не най- скъпите дрехи, обувки и прочие ..  

благодаря на вси4ки за мненията!

Мен лично би ме задоволил напълно доход от порядъка на 1000-1500 лв. Но пак няма да си купувам скъпи колички, креватчета, телефони, кола дори не бих имала /е, и сега нямам, но пък доходите ни са около 600 лв. месечно/. Бих обикаляла страната, много обичам да разглеждам градове... Но излишен лукс - категорично не...

 Така, не можах да изчета всички мнения, но ще ви кажа какво мисля аз.
 Да имат или не дете /в дадения момент/, над този въпрос трябва да се замислят двама души/мъж и жена/ само ако  нямат никакви доходи, няма къде да живеят и не могат да разчитат на абсолютно никаква помощ от близките си.Ако някое от тези условия не съществува, то спокойно могат да планират и бебе.Човек може и с много, може и с малко, все оцелява.
 Пак се намери тема, в която да спорят материално задоволени и нетакива.

Аз съм на мнение че човек като има желание може и с малко пари да се справи с гледането на дете. Ако имате и родители малко да ви помагат - още по-добре.
Най-важно е вие какво искате - а и няма нужда човек да чака последния възможен момент, че понякога и проблеми излизат (недай боже).  Няма нужда да се чака да се почувствате съвсем "готови" и финансово стабилни, защото това може и никога да не дойде. Ако обичаш човека до теб и си сигурна в него и смяташ че да имате дете заедно ще е хубаво - според мен действайте. Дете което е родено все някак е изгледано. Така или иначе никой не знае какво ще му е положението след няколко години. А деца трябва да се раждат, че са хубаво нещо. 

Близо до нас се извисява страхотна къща на два етажа, с голяма градина.От много години там живеят мъж и жена.Карат скъпи коли,но и двамата вече са вече към петдесетте и нямат деца.Идва един момент,в който и всичките пари на земята да имаш,може да не можеш да имаш свои деца(не че не можеш да осиновиш де).Наскоро разбрах,че огромната къща се продавала...

Какво ли не прочетох в тази тема 

Направи ми впечатление, че хората с по-висок доход са на мнение, че парите са по-важни, отколкото са. Тези с по-нисък пък се опитват да твърдят, че даже хич не са важни, дай на фотосинтеза и любов 
Е, ако аз бях задала въпроса, след всички тези мнения май бих се гръмнала от обърканост.

В отговор на няколко мнения по темата, без да ги цитирам:
1. И аз съм завиждала на съученичките за джобните и ми е било много кофти. Това не е попречило  сега да съм постигнала много повече от тях. Именно благодарение на семейството си, възпитанието и любовта.
2. И аз бих искала да мога да дам всичко, което мога на детето си - качествено! Но ако не мога това по никакъв начин не би ме спряло да имам дете (доколкото зависи от човешко желание). Щом мога да плащам лизинги, мизинги, интернети, кабелни и прочее глезотии (като това е с едни и същи доходи и преди, сега - все не ми стигат ), то мога и за дете да намеря пари. Нормално е да ми се иска също така те да не са колкото за варени картофи и хляб. И като не ми се иска, ще намеря начин да са поне мааалко повече.

Така че парите не са определящо със сигурност, но това не означава, че нямат никакво значение. Друг е въпросът, ако някой не може да си разпределя парите рационално.

Пък си мисля - ако имахме 1500 лв. месечен доход, щях да мога даже и да спестявам... я за апартамент (с 1-2 стаи за детето), я за Оксфорд (за детето), я за гардероба му като тинейджър (че то ще е свикнало на лукс и не може иначе)...