Единственното хубаво нещо е че не го виждам толкова често и не го чувам, това ми носи известно спокойствие, въпреки че психическия тормоз продължава.
- Публикувана: 25 май 2006, 14:49 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2006, 00:38 ч.
Хубавите страни на това да си един родител?
а и като чета изписаното бих казала, че при всички нас хубавото е - един дразнител по-малко 
Абсолютно! Точно така е и според мен, но и това не е малко!
Здравейте момичета,и аз мисля че единственото хубаво е липсата на унижения и дразги/което не е малко/.Иначе ни идва малко множко да сме двама родители едновременно.За мен поне е така.Срещите с така наречения "татко" само за няколко часа объркват детето ми и после ме спуква от въпроси,всеки път научава по някоя глупост-последния път като се прибра плюеше по килима в хола,каката на "тати" я научила.Е за какво говорим-уж го няма дразнителя, а пак се сблъсквам с простотиите му.Като го помоля да се съобразява-"аз съм и баща и ще правя каквото искам".Е момичета нестава така. Уж нещо свърши,но друго започна.
момичета, няма нищо по-хубаво от здравото семейство както за нас, така и за децата. Самозалъгването колко сме щастливи така или че пък децата са щастливи защото получават повече подаръци е само начин да оцелеем с болката. Ние вероятно намираме някакъв ритъм на живот, който вероятно започва да ни харесва, но за децата не мисля че им и по-добре така (те имат нужда да живеят и с двамата заедно да ги виждат как споделят добри и лоши моменти .....), лошото е че нащата като стигнат до там просто се случват и нищо не можем да направим.
Нещо се размина темата с идеята ми 
Очаквах да чуя какво е хубавото по отношение на децата, а не за нас като жени. И честно очаквах по-весели мнения.
Защо сте толкова негативно настроени към живота, момичета? Само не казвайте заради проблемите...
Вярно не е лесно да се живее още по-трудно е да си гледаш сам детето и да се справяш, но има начин. Радвайте се на дребните неща, усмихвайте се, не се ядосвайте за глупости и ще ви се върне в живота 
Хайде ето още нещо като положителна страна от мен - Сега мога да карам Дариа да яде повече зеленчуци, защото аз ям предимно това. Преди двамата с баща си само месо ядяха.
Очаквах да чуя какво е хубавото по отношение на децата, а не за нас като жени. И честно очаквах по-весели мнения.
Защо сте толкова негативно настроени към живота, момичета? Само не казвайте заради проблемите...
Вярно не е лесно да се живее
още по-трудно е да си гледаш сам детето и да се справяш, но има начин. Радвайте се на дребните неща, усмихвайте се, не се ядосвайте за глупости и ще ви се върне в живота Хайде ето още нещо като положителна страна от мен - Сега мога да карам Дариа да яде повече зеленчуци, защото аз ям предимно това. Преди двамата с баща си само месо ядяха.
Иса, ако става дума да говорим за децата колко е добре да имат един родител...Хмм, подозирам, че хич не е добре даже...ама като така е дошло, какво да се прави? Както се казва детето има две ръце - да хване мама и татко за ръка....И понеже виждам, че дребната колкото и да е свикнала с факта, че баща не живее с нас - все се сеща да пита - ама днес ли ще идва тате? Та оттук ако трябва да извлека хубавата страна - да, когато се виждат аз имам време да си почина малко....или като отиде при опозиционните баба и дядо, нищо че баща й само я закарва до там и не прекарва кой знае колко време с нея. Та това са моментите, в които аз имам годишна отпуска от работата "майка". И това ми е единствената хубава страна - годишната отпуска Та през тази годишна отпуска да мога да свърша всичкото останало - хамали, майстори, ремонти, родители+доктори и всякаквите им прегледи и накрая глътка бира за някой и друг миг!
Та през тази годишна отпуска да мога да свърша всичкото останало - хамали, майстори, ремонти, родители+доктори и всякаквите им прегледи и накрая глътка бира за някой и друг миг!
А аз пък мога да ви кажа, че дали от снизхождение, дали от съчувствие или от симпатия, но Ния определено я покровителстват в яслата.Скоро плащах таксата в яслата и мога да ви кажа, че повечето деца заплащат половин такса...не знам защо така?! Но мен никога не ме притесняват с оплаквания от нея, само ми казват, че е много добра, а аз си знам що за "змей" им карам всяка сутрин 
Нещо се размина темата с идеята ми
Очаквах да чуя какво е хубавото по отношение на децата, а не за нас като жени. И честно очаквах по-весели мнения.
Защо сте толкова негативно настроени към живота, момичета? Само не казвайте заради проблемите...
Вярно не е лесно да се живее още по-трудно е да си гледаш сам детето и да се справяш, но има начин. Радвайте се на дребните неща, усмихвайте се, не се ядосвайте за глупости и ще ви се върне в живота
Хайде ето още нещо като положителна страна от мен - Сега мога да карам Дариа да яде повече зеленчуци, защото аз ям предимно това. Преди двамата с баща си само месо ядяха.
Очаквах да чуя какво е хубавото по отношение на децата, а не за нас като жени. И честно очаквах по-весели мнения.
Защо сте толкова негативно настроени към живота, момичета? Само не казвайте заради проблемите...
Вярно не е лесно да се живее
още по-трудно е да си гледаш сам детето и да се справяш, но има начин. Радвайте се на дребните неща, усмихвайте се, не се ядосвайте за глупости и ще ви се върне в живота Хайде ето още нещо като положителна страна от мен - Сега мога да карам Дариа да яде повече зеленчуци, защото аз ям предимно това. Преди двамата с баща си само месо ядяха.
момичета, няма нищо по-хубаво от здравото семейство както за нас, така и за децата. Самозалъгването колко сме щастливи така или че пък децата са щастливи защото получават повече подаръци е само начин да оцелеем с болката. Ние вероятно намираме някакъв ритъм на живот, който вероятно започва да ни харесва, но за децата не мисля че им и по-добре така (те имат нужда да живеят и с двамата заедно да ги виждат как споделят добри и лоши моменти .....), лошото е че нащата като стигнат до там просто се случват и нищо не можем да направим.
Така че,благодаря,хайде по-добре да не ни вижда в лоши моменти.
С една дума,съгласна съм с Иса ,че трябва да гледаме по-положително на живота и да се радваме и на малките неща,а това да имаш повече време за детето си,да си по-спокойна майка,и дасе чувстваш щастлива и да го предаваш на детето си, никак не е малко.
Може и да не съм права,но си мисля,че не трябва таткото да се освобождава така лесно от отговорността си към едно дете,защото тя е еднаква за двамата родители.И не мога да си представя как може единия да си кара кефа,а майката да се гърби с всички задължения за детето Затова не е ли по-добре да се правим на луди,когато не ни изнася,отколкота да се разделяме и после да не знаем на кой свят сме от умора?Това поне си е моето мнение и моя ще го тормозя до край
Затова не е ли по-добре да се правим на луди,когато не ни изнася,отколкота да се разделяме и после да не знаем на кой свят сме от умора?Това поне си е моето мнение и моя ще го тормозя до край 
Иса, относно децата - мисля, че две чаши /дори едната да емъъъничка и почти празна/ е винаги по-добре от една /стар пианица съм аз/
НО пък чаша която е счупена и всичко се излива през дупките /дразгите/ и за детето не остава нищо - и това не е решение - по-добре да се научи да пие от шепата си!
Така погледнато НИКОГА не е по-добре един родител, но е по-добре ПОНЕ един ЗДРАВ ПСИХИЧЕСКИ родител, отколкото две враждуващи морлно и психически обременени личности да се опитват да живеят един с друг само с цел трети - първо - защото не става и винаги ще се провалят и второ - щото дават лош пример с гадното си държание един към друг.
Иса, не търси повече предимства отколкото има в дадено нещо! Ще се разочароваш! Преди всичко уважама момичетата, за това, че ВЪПРЕКИ, че не виждат никакви особени предимства ПОЕМАТ по трудния път на развода!!!
Не е храбрец тоя дето не изпитва страх, а то дето го е страх та две не мвижда и пак продължава напред!
МИсля си, че и ти ще стигнеш до изводите на момичетат - мисля си, че тук мъъничко бъркаш - търсиш нещо дето не съществува.
НО съм убедена и че пусна темата ПРЕДИ всичко да РАЗВЕДРИШ - не става щото момичетата са силни жени и истината е, че не им е необходимо разведряване или поне не таково ;-0
:Мисля си, че повечето жени тук ими стига простото разбиране, съпричастност и срещането на сродни души!
Целувки на всички ви1
/стар пианица съм аз/НО пък чаша която е счупена и всичко се излива през дупките /дразгите/ и за детето не остава нищо - и това не е решение - по-добре да се научи да пие от шепата си!
Така погледнато НИКОГА не е по-добре един родител, но е по-добре ПОНЕ един ЗДРАВ ПСИХИЧЕСКИ родител, отколкото две враждуващи морлно и психически обременени личности да се опитват да живеят един с друг само с цел трети - първо - защото не става и винаги ще се провалят и второ - щото дават лош пример с гадното си държание един към друг.
Иса, не търси повече предимства отколкото има в дадено нещо! Ще се разочароваш! Преди всичко уважама момичетата, за това, че ВЪПРЕКИ, че не виждат никакви особени предимства ПОЕМАТ по трудния път на развода!!!
Не е храбрец тоя дето не изпитва страх, а то дето го е страх та две не мвижда и пак продължава напред!
МИсля си, че и ти ще стигнеш до изводите на момичетат - мисля си, че тук мъъничко бъркаш - търсиш нещо дето не съществува.
НО съм убедена и че пусна темата ПРЕДИ всичко да РАЗВЕДРИШ - не става щото момичетата са силни жени и истината е, че не им е необходимо разведряване или поне не таково ;-0
:Мисля си, че повечето жени тук ими стига простото разбиране, съпричастност и срещането на сродни души!
Целувки на всички ви1
Всеки понякога има нужда да му напомнят, че монетата има две страни.
Може пътят ни да е труден, може проблемите да са много, но трябва да си оставяме време и за положителни мисли и положителни изживявания.
Не е въпрос за самонавиване, търсене на теле под вола и други такива неща. Щастието е въпрос на решение - и ние трябва да го вземем по един или друг начин. Човек се чувства щастлив когато гледа на нещата от добрата им страна. И народа го е казал - всяко зло за добро.
Аз не виждам нещо положително за детето ми в ситуацията, но не виждам и да му е навредила за момента. Обикновено е едно усмихнато дете, значи се чувства добре и мен това ме радва. Вместо да мисля как ще му се отрази липсата на баща си мисля как да запазя усмивката му и като пораства.
Може пътят ни да е труден, може проблемите да са много, но трябва да си оставяме време и за положителни мисли и положителни изживявания.
Не е въпрос за самонавиване, търсене на теле под вола и други такива неща. Щастието е въпрос на решение - и ние трябва да го вземем по един или друг начин. Човек се чувства щастлив когато гледа на нещата от добрата им страна. И народа го е казал - всяко зло за добро.
Аз не виждам нещо положително за детето ми в ситуацията, но не виждам и да му е навредила за момента. Обикновено е едно усмихнато дете, значи се чувства добре и мен това ме радва. Вместо да мисля как ще му се отрази липсата на баща си мисля как да запазя усмивката му и като пораства.
Всеки понякога има нужда да му напомнят, че монетата има две страни.
Може пътят ни да е труден, може проблемите да са много, но трябва да си оставяме време и за положителни мисли и положителни изживявания.
Не е въпрос за самонавиване, търсене на теле под вола и други такива неща. Щастието е въпрос на решение - и ние трябва да го вземем по един или друг начин. Човек се чувства щастлив когато гледа на нещата от добрата им страна. И народа го е казал - всяко зло за добро.
Аз не виждам нещо положително за детето ми в ситуацията, но не виждам и да му е навредила за момента. Обикновено е едно усмихнато дете, значи се чувства добре и мен това ме радва. Вместо да мисля как ще му се отрази липсата на баща си мисля как да запазя усмивката му и като пораства.
Може пътят ни да е труден, може проблемите да са много, но трябва да си оставяме време и за положителни мисли и положителни изживявания.
Не е въпрос за самонавиване, търсене на теле под вола и други такива неща. Щастието е въпрос на решение - и ние трябва да го вземем по един или друг начин. Човек се чувства щастлив когато гледа на нещата от добрата им страна. И народа го е казал - всяко зло за добро.
Аз не виждам нещо положително за детето ми в ситуацията, но не виждам и да му е навредила за момента. Обикновено е едно усмихнато дете, значи се чувства добре и мен това ме радва. Вместо да мисля как ще му се отрази липсата на баща си мисля как да запазя усмивката му и като пораства.
Много ти благодаря - точно това имах предвид. Може от всяко зло да се извлече добро. Не е нужно тук само да се оплакваме в минорно настроение. Не е нужно и децата ни да виждат как ни е трудно, но се борим с живота. Напротив искам дъщеря ми да вижда колко ми е леко - как вървиш ли твърдо по пътя си - всичко ти се нарежда.
Радвам се, че има и други като мен
От както съм самотна майка виждам как обществото като цяло и хората по отделно имат някаква изградена представа за нас, която меко казано ме дразни. Не ми е нужна съпричастността, съжалението, симпатията, помоща или каквото и да било друго... Не търся баща на детето си, не търся мъжко рамо да се облегна, не съм вечно изморена, неразбрана от бившия жена...
Не ми е нужна съпричастността, съжалението, симпатията, помоща или каквото и да било друго... Не търся баща на детето си, не търся мъжко рамо да се облегна, не съм вечно изморена, не разбрана от бившия жена...
Хм аз пък като съм била сама - винаги ми е липсвало да бъда не сама...
И не виждам нищо лошо обществото да толерира и да е съпричастно на савотните родители!
Може да ме наречете слабачка ма си е така.
И ако се наложи някой ден пак да се оправям сама - надявам се на съпричастност и разбиране - защото е трудно.
Иса, аз бях сама реално първите 7 месеца с Дани. Но нямах свой апартамен - живеех с нашите - 4 души на 50кв.м та и по-малко даже. От 2 месец ходех в зимата със стара кола с гуми на 10г и повече с бебто в студа - всеки ден на процедури... Нямах помощница в къщи, нямах гувернантка за детето.
Всичко - от изриването на колата /като оставях 2 месечно бебе само в къщи/ до товаренето и притесненията за него си бяха на мой гръб - нашие на работа, мъжа дето идваше само да му се порадва ...
НЯМА НИЩО РОМАНТИЧНО В САМОТАТА. Е ако имах повече пари - да яхна таксито, да пратя гувернантката или още някой друг - може би щах да се чувствам иначе... НО тази страна на медала НЯМА нищо коет ода кажеш че си струва!
Освен едно - ако майката й е било толкова зле с мъжа до нея, че тези неволи й се струват бели кахъри!
Сега ще ме оплюете колко парите не значат нищо... ми не е така - когато става дума за детето ми - имат значение! И не е едно и също самотна майка в затруднено положение и иначе - жена с възможности /тук въобще не обсъждаме дали аз съм си виновна, че не съм се реализирала на такова ниво, че да си имам гувернантка - говорим просто за фактите/
Та като погледна - ако бях останала в това положение - никак , ама никак нямаше да ми е излишно повече разбиране от страна на обществото, както и съпричастност и някоя и друга помощ!
И не виждам нищо лошо обществото да толерира и да е съпричастно на савотните родители!
Може да ме наречете слабачка ма си е така.
И ако се наложи някой ден пак да се оправям сама - надявам се на съпричастност и разбиране - защото е трудно.
Иса, аз бях сама реално първите 7 месеца с Дани. Но нямах свой апартамен - живеех с нашите - 4 души на 50кв.м та и по-малко даже. От 2 месец ходех в зимата със стара кола с гуми на 10г и повече с бебто в студа - всеки ден на процедури... Нямах помощница в къщи, нямах гувернантка за детето.
Всичко - от изриването на колата /като оставях 2 месечно бебе само в къщи/ до товаренето и притесненията за него си бяха на мой гръб - нашие на работа, мъжа дето идваше само да му се порадва ...
НЯМА НИЩО РОМАНТИЧНО В САМОТАТА. Е ако имах повече пари - да яхна таксито, да пратя гувернантката или още някой друг - може би щах да се чувствам иначе... НО тази страна на медала НЯМА нищо коет ода кажеш че си струва!
Освен едно - ако майката й е било толкова зле с мъжа до нея, че тези неволи й се струват бели кахъри!
Сега ще ме оплюете колко парите не значат нищо... ми не е така - когато става дума за детето ми - имат значение! И не е едно и също самотна майка в затруднено положение и иначе - жена с възможности /тук въобще не обсъждаме дали аз съм си виновна, че не съм се реализирала на такова ниво, че да си имам гувернантка - говорим просто за фактите/
Та като погледна - ако бях останала в това положение - никак , ама никак нямаше да ми е излишно повече разбиране от страна на обществото, както и съпричастност и някоя и друга помощ!