Споделете кой са положителните страни да отглеждате сами децата си, дори когато бившия ги вижда?
Веднага казвам за себе си: Винаги много съм се изнервяла, че трябва да обсъждам подхода си на възпитание с мъжа ми. Още от преди да родя, даже преди да зачена бях изчела сума ти неща за възпитанието, непрекъснато чета и сега и общо взето имам отговор за всичко от това "Трябва ли да носи чорапи лятото?" до "Какво да правим ако отказва да яде?", да обаче трябваше да обсъждам всичко с бащата. Нещо повече да го убеждавам в това, че съм права. Да не говорим колко често той вземаше решения без да ме информира.
Сега вече нямам такъв проблем. Съвсем скоро ще живеем сами с Дариа и колкото и често да се вижда тя с баща си, няма да трябва да обсъждам всичко с него, всяко дребно наказание или забрана или разрешение... Много съм доволна от този факт. Та в тази връзка дори и да заживея с някой мъж смятам категорично да му забраня да се меси в това как възпитавам детето си.
Другото положително /за Дариа/ е, че от сега на татък ще получва по повече подаръци за празниците. Като дете на разведени родители винаги съм оценявала този малък бонус предоставен от съдбата.