Бихте ли напуснали половинката си 2

А, ако той застреля другиго по време на лов какво ще направиш? Ясно, че няма да го напуснеш, все пак той си е жив и здрав... ама от мързел  и лиготия да рискува човешки живот...
Загубих ума и дума! Той  извършва престъпление, наясно ли си?

Мисля, че и това вече беше обсъдено в доста страници на другата тема.

Не виждам смисъл от хипотези за бъдещото ни, евентуално поведение. Реални отговори на въпроса има всеки около себе си.
Повечето хора не напускат партньора си. Продължават напред в променените обстоятелства.
Грижата, парите, пък и други работи никога не са по равно. Все някое, в различните периоди е в превес в сравнение с онова от партньора ти. Смисълът на семейството/брака не е в това да не се прекараш, давайки повече. Ако някой е с такава нагласа, ще му е нелеко, неприятно.

Да, наясно съм. Все още има време да чете, надявам се да седне.
Ако убие човек няма да има каквато и да е подкрепа в мое лице, може би аз ще съм човекът, който ще го обвинява най-много. Да ходи да си го съдят и да влиза в затвора. Ако се влюбя докато е там, той си е виновен. За такива хора нямам грам толеранс, още повече ако ми е близък.
Редактирам така за да си остане и предишното мнение: сега се замислих и всъщност не нарушава закона. Той ще отиде на изпит. Ако го пуснат- пуснат, ако не - супер.

Няма да го напусна, ако не може да работи, заради болест. С едно изключение - алкохолизъм и наркомания, които също са болести, но там не бих си съсипала живота, за да се боря. Но бих го напуснала, ако не иска да работи.

Ако по м/у ви има любов тогава защо? Животът прави обрати днес има утре няма или обратното.Ако сте заедно заради парична изгода няма смисъл.

То няма смисъл и ако сте заедно за да работиш и да отглеждаш възрастен мъж, а той да мързелува и да следи На Кафе, че да може да си избира повече болести от арсенала на Папазова.

Говорим за сценарии, при които доживотно не може да работи. Очевидно има различни варианти - при някои не изисква грижи, при други изисква грижи.
Т.е. дори парите по някакъв начин изобщо да не са фактор, да има предостатъчно финанси за всякаква помощ - санитарки, чистачки, помощници, шофьори, супер колички, хай тек уреди и т.н. и т.н. - пак повечето хора ще си тръгнат заради "гняв, безсилие, липса на надежда за промяна към по-добро, страх от бъдещето"? На мен ми се струва, че точно в тази ситуация парите са доста фактор. Апропо не съм казал да изисква грижа непременно. Казах да не може да работи.
Да, точно това е въпросът. И условието е, че има обективни причини, за които не е виновен - не е мързел, хазарт, пропил се, продрусал се и т.н. И че обективните причини не са се отразили на личността (т.е. не знам за инсулт, той може и да засегне личността доста често, различните психични проблеми, вкл. депресивните разстройства също отпадат).

Някои насочващи въпроси - как ще се издържа домакинството на отговорилите, че няма да го напуснат, ако не може да работи? Много пъти се спомена, че ако не иска да работи (мързи го), биха го напуснали. Ще ми е интересно да прочета мнение за огледалната ситуация - партньорката не иска да работи (мързи я). Същото ли е, по-различно ли е там, как стоят нещата? Също така ми липсват мъжки отговори в темата нещо...


Тази нощ е починал Стивън Хокинг. Много ми е тъжно за него, някакси имах чувството, че ще е вечен този човек с така борбен дух и страхотно чувство за хумор. Не съм имал предвид него като съм пускал темата, но той е един възможен пример за човек запазил личността си въпреки инвалидизация. Само не отговаря на критерия, че не може да работи - все пак работи с ума си. Но ако беше танцьор, художник, майстор мебелист или много други неща - тогава нямаше да може да работи при подобно заболяване, особено в България.

От теб научавам. Много ми е мъчно, това е човек с дух и непобедима воля. Предвид заболяването му е изумително, че успя да доживее до 76 години. Чела съм част от неговите неща и гледах филма за него - уникален човек.

Стивън Хокинг май се е развеждал 2 пъти...или 1 път беше.

По случая- не бих напуснала, но няма как да не се дистанцирам. Тоест има неща, при които нищо не може да се направи и положението става - Любовникът на Лейди Чатърли. Той накрая нали награби болногледачката си...та така, най-вероятно ще наема някоя гледачка, а аз - с дивечовъда в някое ловно стопанство. Щото съм гадняр и не мога да си представя да си погреба живота.

Сега сериозно -ако нараняване или болест е много сериозна, има си застраховки, активи, имоти, не всичко е текущи доходи, все пак мъжът в един момент успява да подсигури нещата в по-дългосрочен план.

Вече ако просто е сдухан и мързелив - има доста напуснати по тоя параграф. Макар че не вярвам да стане, навикът да лежиш на дивана и да цъкаш код много трудно се изкоренява. Виж, бих се притеснила, ако закопае в писане на код за кеф, някакви стартъп глупости и проекти, но не е от тоя тип. Но познавам такива типове, напуснати по причина, че са се хвърлили да пишат много извисен, некомерсиален код. С години. Докато ги издържат.

Не, не бих го напуснала заради болест или инцидент, който да го промени физически и да не може да работи. Бих го обичала и обгрижвала още повече. Защото това ще е същия човек в когото съм се влюбила. Както и в обратния ред ако са нещата- той да ме напусне заради болест, няма да ми стане никак приятно.
Заради алкохол, наркомания или просто мързел- да бих го напуснала- това е негов избор с който не съм длъжна да се съобразявам цял живот и да проваля и моя и живота на децата си!

по темата

Бг-татко, май само аз ти разбрах болката от раз. Затова да ти го кажа директно - няма връзка плащането на кафето и т.н. с това дали жената гледа на мъжа си като банкомат или като на човек. Търсиш несъществуваща корелация в н на брой вече теми. Едно е да гледаш има ли потенциал и желание един човек да се грижи за семейство, друго е да го нариташ и да си тръгнеш като спре да може да го прави. Всъщност повечето двойки не са тип кифла - чичко паричко. Дори когато за някакъв период доходите ги носи основно или единствено мъжът.

Повечето хора при описаната от теб ситуация остават, казвам го от гледна точка на това което съм виждала, а не чисто теоретично. Дори мъжът да е бил водещия, пак някак се продължава напред. Ясно е, че стандартът няма да е същия но такъв е живота. Да не говорим че това е положението когато става въпрос за пълно инвалидизиране, иначе ако си бил танцьор не значи че не можеш да се преквалифицираш. Ти ако утре стане нещо и не се търсят повече инженери какво ще правиш, няма ли да се преквалифицираш? Аз познавам доста инженери от поколението на родителите ми, които едни 10на години работиха съвсем различни неща.

Много ясно, че ще се преквалифицираш. Ние сме здрави, ама постепенно се преквалифицираме, защото нашата област не е доходоносна и се опитваме да тъчем на два стана какво остава за някой, на когото се налага.

Гугъл, добре правите според мен. Животът е толкова непредвидим, че и без инвалидизиране и подобни понякога просто се налага рязко да смениш посоката. И пак затова е хубаво човек като избира половинка да гледа дали е свестен, а не да го бута да е "гребец" ли беше или да гледа само точно колко кила е.