Здравейте на всички! Първо малко предистория за семейството ни.. Значи с моя партньор сме заедно от почти 3 години. Той има дъщеря, която е на 8, а аз в момента съм бременна с нашия син. От сега да отбележа, че майката на доведената ми дъщеря няма никаква роля в живота й - сума ти драми, съд и т.н., до които се е стигнало дори преди аз да се запозная с приятеля ми.
Отношенията между мен и малката в началото не бяха гладки, имаше известна доза ревност от нейна страна, което смятам е нормално, но с течение на времето всъщност си станахме много близки, дори понякога споделя повече с мен отколкото с баща си и в момента аз играя главната женска роля и майчина фигура в нейния живот.
Проблемът е темперамента на госпожицата или т.нар. къс фитил. Тя може да е много добро, послушно и любвеобилно дете, но ако й се каже нещо по-на криво или нещо, което тя не иска да чува, дори малка забележка или подкана да си свърши задълженията, се превръща в коренно различно дете за части от секундата. Притеснява ме това, че се случва почти ежедневно и за много дребни неща. Позволява си да отговаря, рита, хвърля и блъска предмети, дори се е случвало да удря баща си или някой от чичовците си (мен-никога). И тук идва дилемата ми дали това е просто част от нормалното развитие и порастване на децата на тази възраст или има нещо, което се корени по-дълбоко и до което тя не допуска никого (а дори може би е подсъзнателно и за нея). Има и доста предистория на семейни драми, случвали се около нея, които тя съзнателно помни. Опитвали сме да говорим спокойно, да обясняваме, да задаваме въпроси, да поощряваме добро поведение с разни стикери, звездички и тем подобни - оказва се временно решение. Понякога нервите не издържат и повишаваме тон, което знам - не е решение и не помага, но не сме от желязо. И просто не можем да намерим път към нея, когато изпадне в такова състояние. Иначе й минава сравнително бързо и после пак "привключва" към доброто си поведение все едно нищо не е било. Наказания и забрани също сме опитвали и действат рядко и замалко.
Предполагам и други са се сблъсквали с подобно поведение и ще се радвам да споделите как сте успели да преминете през този период. Аз наистина искам да помогна на това дете, каквото и да ни коства, освен това се притеснявам, че когато се роди синът ми и поотрасне ще започне да копира това поведение и искам да избегна всичките тези ненужни нерви и да имаме две спокойни и добри деца.
Има още много неща, които мога да допълня - ако ви интересува ще пиша пак, не исках да е прекалено дълъг поста. Благодаря на всички, които ще се включат в темата.
Отношенията между мен и малката в началото не бяха гладки, имаше известна доза ревност от нейна страна, което смятам е нормално, но с течение на времето всъщност си станахме много близки, дори понякога споделя повече с мен отколкото с баща си и в момента аз играя главната женска роля и майчина фигура в нейния живот.
Проблемът е темперамента на госпожицата или т.нар. къс фитил. Тя може да е много добро, послушно и любвеобилно дете, но ако й се каже нещо по-на криво или нещо, което тя не иска да чува, дори малка забележка или подкана да си свърши задълженията, се превръща в коренно различно дете за части от секундата. Притеснява ме това, че се случва почти ежедневно и за много дребни неща. Позволява си да отговаря, рита, хвърля и блъска предмети, дори се е случвало да удря баща си или някой от чичовците си (мен-никога). И тук идва дилемата ми дали това е просто част от нормалното развитие и порастване на децата на тази възраст или има нещо, което се корени по-дълбоко и до което тя не допуска никого (а дори може би е подсъзнателно и за нея). Има и доста предистория на семейни драми, случвали се около нея, които тя съзнателно помни. Опитвали сме да говорим спокойно, да обясняваме, да задаваме въпроси, да поощряваме добро поведение с разни стикери, звездички и тем подобни - оказва се временно решение. Понякога нервите не издържат и повишаваме тон, което знам - не е решение и не помага, но не сме от желязо. И просто не можем да намерим път към нея, когато изпадне в такова състояние. Иначе й минава сравнително бързо и после пак "привключва" към доброто си поведение все едно нищо не е било. Наказания и забрани също сме опитвали и действат рядко и замалко.
Предполагам и други са се сблъсквали с подобно поведение и ще се радвам да споделите как сте успели да преминете през този период. Аз наистина искам да помогна на това дете, каквото и да ни коства, освен това се притеснявам, че когато се роди синът ми и поотрасне ще започне да копира това поведение и искам да избегна всичките тези ненужни нерви и да имаме две спокойни и добри деца.
Има още много неща, които мога да допълня - ако ви интересува ще пиша пак, не исках да е прекалено дълъг поста. Благодаря на всички, които ще се включат в темата.
