За възпитанието на детето

  • 963
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
Понеже сами отглеждаме малката АЛИ и все ни се въртят разни мисли покраи това.
Искам да я възпитам добре. Да е учтива и изискана млада дама. За умна да не споменавам, то се предполага. Знам, че това се прави през първите 7 години и се започва от люлката.
Бихте ли споделили Вие как успяхте?
Справихте ли се сами?
Какви методи използвахте?
Кога започнахте?
Ако имате време разкажете подробно.

# 1
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Опита ми (не че е много  Wink )  ме научи, че децата стават възпитани ако родителите им са. Това за личния пример е страшно вярно. Нямам проблеми с "моля" "Благодаря""Приятен апетит" и всички такива, у нас ги използваме свободно и непрекъснато по между си и Вики ги използва винаги. Казва "здравей" и "довиждане" на съседите, пожелава "приятен ден" в магазина  Grinning  и не го карам да го прави, аз го правя и той копира. Сега го уча да храни чисто, винаги е облечен спретнато. Уча го кои цветове си отиват, какви дрехи си подхождат и го правя съвсем естествено, просто разговарям с него.
Сигурна съм, че ще справите отлично с възпитанието на Али, щом като вие сте възпитани и тя ще е  newsm10 .

# 2
  • Мнения: 444
И аз поддържам мнението за личния пример.Върху децата трябва да се работи от съвсем ранна възраст и ежедневно да се изисква да се стараят върху поведението си.Моите проблеми са с по-големите,които изведнъж започнаха да изпитват някакви необясними срамове когато общуват с непознати хора.Обръщат се на другата страна,когато се налага да се представят и едва-едва промълвяват името си.Мисля,че това се дължи на вътрешна несигурност и се надявам да отшуми с възрастта,тъй като се появи внезапно,когато навлязоха в пубертета.Обръщам внимание и на техните лични контакти и се стремя до колкото ми е възможно да ги контролирам.Децата имат примера не само на семейството си,но и на своите приятели и е много важно да ги предразполагаме да споделят с какви хора общуват.Не мога да кажа,че винаги във всички ситуации съм се справяла блестящо,но съм отчитала грешките си и съм се старала да не ги повтарям.Много важна според мен е цялостната атмосфера в семейството и любовта,която проявяват родителите не само към децата си,но и един към друг.Децата трябва да чуват и виждат,че мама и татко се обичат.Това им носи сигурност и спомага за спокойното им развитие и за изграждането на ценности в тях.
Не знам да ли не се отклоних от темата.Исках само да кажа,че не се притесняваме от децата,за да изказваме чувствата си един към друг и забелязвам,че това наистина ги прави щастливи.Такъв пример също е добър за тях.

# 3
  • Мнения: 1 077
Доброто дете е щастливото дете....
В това съм напълно убедена.

Общи условия

Активация на акаунт