Публикувана: 27 фев. 2018, 11:59 ч.
Последно мнение: 1 март 2018, 22:10 ч.

Цигари и бебе

9 881
67
1

27 фев. 2018, 11:59 ч.

Мнения: 264

Здравейте. Как отказахте гадните цигари по време на бременността? въпросът ми е към майките които пушат до кутия на ден. Аз пуша най - леките цигари то по леки няма на пазара. От години тях купувам. Проблемът е че не мога да ги намаля на по малко от 10 броя на ден , а се опитвам. От това стоене в къщи ще полудея. Въпросът е има ли начин да ги откажеш да ги намалила до минимум? Как успях те вие?
И Моля наистина за решения които при вас проработи ха. И нямам воля за уточнение. И да изпитвам вина със всяка цигара ама .....

Последна редакция: чт, 01 мар 2018, 08:41 от Редактор*

# 1 27 фев. 2018, 12:03 ч.

София
Мнения: 28 428

Директно изхвърлих остатъка от кутията и стека в кофата за боклук на улицата. Всъщност, изхвърлих всичко – запалки, табакери и каквото имах още. Все още не пуша.

# 2 27 фев. 2018, 12:13 ч.

Стара Загора
Мнения: 319

На мен не ми се пушеше.Гадеше ми се от цигарите.Обаче към 4-ия месец взе да ми се припалва.Запалвах по 1 най много 2 на ден,но когато отидохме на преглед тоновете не бяха добри.Притесних се и ги спрях.Можеше и да не е от цигарите,но ме достраша.И така цигара не запалих докато не спрях да кърмя.
Заради детенцето спрете ги. Simple Smile

# 3 27 фев. 2018, 12:22 ч.

Стара Загора
Мнения: 2 763

Просто ги спрях, информирах се за вредите, които могат да насенат върху бебето, и спрях. И да, бях сериозен пушач, силни цигари по много.
Късно разбрах че съм бременна, иначе още по- рано щях да ги спра. Сега все още не пуша, защото кърмя, и се надявам да не се върна към този навик.
Познато ми е чувството на вина, отне ми 1-2 седмици да ги спра. Беше ужасно в началото, но отмина, с всеки изминал ден мислиш все по- малко за цигари.
Много помага да се разсейваш с нещо, някакво хоби, или работа.

# 4 27 фев. 2018, 12:26 ч.

София
Мнения: 19 211

Аз също съжалявам, че съм пушила, преди да разбера със сигурност за бременността си.
Когато отговаряш за здравето на още един човек е по-различно, отколкото ако се тровиш самостоятелно.
Стоенето вкъщи принудително ли е?

# 5 27 фев. 2018, 12:53 ч.

Мнения: 264

налага се първите седмици да съм си в къщи. И това е още по подтискащо. Това със видях двете черти и хвърлих цигарите в коша е клише според мен
със сигурност ви е трябвало много сила и воля.

# 6 27 фев. 2018, 12:58 ч.

София
Мнения: 28 428

Цитат на: Chara8608 в вт, 27 фев 2018, 12:53

Хм, аз съм инат и проклето, не знам дали това се брои за "сила и воля", но помага Laughing

Всъщност, не ми трябваше нито сила, нито воля. Наистина хвърлих цигарите. Но:
1. Мъжът ми не е пушач и нямах дразнител около себе си;
2. Както и една съфорумка спомена по-рано, на мен също ми се повръщаше и при това положение ми беше съвсем лесно да не пуша.

# 7 27 фев. 2018, 12:59 ч.

София
Мнения: 7 984

Въпрос на вътрешно усещане е, не на воля. Когато знаеш какви поразии можеш да докараш на бебето, просто не посягаш.
Иначе на мен ми отне около седмица да ги спра изобщо. Първите 2-3 дни, след като разбрах, припалвах по цигара-две, после изобщо не палех.

# 8 27 фев. 2018, 13:13 ч.

София
Мнения: 19 211

Цитат на: Chara8608 в вт, 27 фев 2018, 12:53

Ами клишетата са станали клишета именно защото важат за болшинството хора. Не за всички, но за повечето.
Аз никога не съм била с много силна воля, но така и не станах някаква страстна пушачка. За 30 години нито ги спрях съвсем (освен през бременностите си), нито го докарах дотам да не мога без цигара.

Раждането на дете налага някои лични неудобства, то се знае. Щом сте избрали да забременеете - ще трябва да ги понесете. Хората се случва да имат далеч по-сериозни проблеми в тази насока от стоенето вкъщи.

# 9 27 фев. 2018, 13:31 ч.

Мнения: 4 411

Chara8608, воля наистина трябва. Помисли дали би ти харесвало да гушкаш бебе, което мирише на цигарен дим.
Аз обичам да пуша. Трябваше ми наистина воля, за да спра да мисля за цигарите. Беше ми по-лесно, след като си останах у дома. На работа времето за почивка беше равно на време за цигара. В къщи е по-различно. Не пушим вътре и по-рядко се сещам. Ето, днес работя у дома и последните 3 часа не съм палила цигара. Ако бях на работа поне 2 да съм изпушила.
Не мога да си изкривя душата и да кажа, че ги спрях на 100%. Имах много проблемна бременност. След преглед винаги палех по една цигара, защото това, което чувах по време на преглед беше нещо ужасно. От рева и сълзите и напрежението получавах контракции, та това беше единствения начин да си поема въздух и да спра да рева. Да, не се гордея с това, но не издържах на напрежението. Никой не ми даваше шанс, че ще задържа бебето до 7 месец и това ме съсипваше психически. Обаче 10 цигари са си много, наложи си да ги спреш.
Късмет!

# 10 27 фев. 2018, 13:42 ч.

Мнения: 8 934

От раз ги спрях и изобщо не съм ги мислила.
След като много добре знаех какви вреди може да нанесе на бебето ми.

# 11 27 фев. 2018, 13:46 ч.

Мнения: 178

Здравейте, свекърва съм и ще ставам баба Simple Smile

събитието ще е след около 2 месеца Simple Smile

но ме притеснява пушенето на цигари на снаха ми за здравето на бебенцето. Пуши по над 30 цигари. Не и правя забележки, но ми е неприятно.Споделете с мен основателно ли е притеснението ми, или може би плацента и т.н. други неща да предпазват малкото същество от този вреден навик.

# 12 27 фев. 2018, 14:00 ч.

Мнения: 46 477

Aneta1111, разбирам притесненията ти, но нищо не можеш да направиш. Дано всичко е наред!

По темата - трудно. Защото не ги отказвах по желание, а заради бебето. Понякога не издържах и палех, но съвестта ми не ми позволяваше и след 1-2 дръпвания гасях.
Най-зле ми беше, когато нямах кутия в мен. Имах ли се чувствах спокойна и не ми се пушеше толкова, но ако нямам откачах.
След раждането ги пропуших веднага, само на балкона и се миех - зъби, ръце след всяка цигара. Не мога да преценя, но близките ми, непушачи, казваха, че не се усеща нищо. Когато години по-късно ги отказах, защото поисках, пак така беше, да са ми на една ръка разстояние, да знам, че от мен зависи, от моето решение. Беше много лесно, нищо общо с първия път.
Така че това е съветът ми, убеди се, че ги отказваш, защото искаш, а не защото си притисната от обстоятелства.