♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

  • 113 069
  • 740
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 540
 

Режисьор: Метин Балекоолу, Баръш Йош, Шенол Сьонмез
Сценарист: Мерич Аджеми



В главните роли:

Дефне - Елчин Сангу
Йомер - Баръш Ардуч        
Синан - Салих Бадемджи
Ясемин - Синем Йозтюрк /1 сезон/
Седа - Мюжде Узман
Памир - Сечкин Йоздемир
Нериман - Нергис Кумбасар





Резюме:

Дядото на богатия Йомер поставя условие на леля му и чичо му: за 6 месеца те трябва да сторят всичко възможно, за да оженят племенника си работохолик или остават без пукната пара. В лицето на бедната сервитьорка Дефне, леля Нериман вижда възможност за осъществяване на плана си. Тя предлага на младото момиче да бъде преобразена, да започне работа като асистент на Йомер и да успее да накара той да се омъжи за нея. Ще успее ли коварния план? Или съдбата е подготвила друго за Дефне и Йомер...




Първи сезон:
Еп. 1 - 19.06.2015 год.
Еп. 52 - 24.06.2016 год.

Втори сезон:
Еп. 53 - 23.09.2016 год.
Еп. 69 - 20.01.2017 год.




Сезон 2 - Тийзър 1

Сезон 2 - Тийзър 2






Специални благодарности към екипите, които превеждат сериалите на български език!





Линкове с превод на сериите на руски език:


"Любов под наем"



Линкове с превод на сериите на български език:

Любов под наем -Дата

Любов под наем – при рускините

 



За феновете на руското творчество, посветено на "Любов под наем"

     





 

"Mutluluk zamanı"/"Време за щастие"

Продуценски център - НюЛук
Продуцент - Музафер Йълдъръм
Режисьор: Шенол Сьонмез
Сценарист: Буура Гюлсой и Али Еркан Ерсезер
Изпълнителен директор - Вурал Турунч
Кинооператор - Дженгиз Фазлъоглу
Жанр - романтична комедия


Актьорски състав:

Елчин Сангу - Ада Алтънай
Баръш Ардуч - Мерт Сьонмез
Дженгиз Бозкурт - Тарък Алтънай


Историята:
"Време за щастие" разказва за любовта, която се крие под несъвършенствата, а не под безупречността. Историята на Мерт и Ада в най- романтичен вид.
Мерт е човек, построил своя безупречен живот, без да се среща със своето минало.
Ада е построила своя живот върху основите и опита от своето минало.


В кината от 10.11.2017г.



 

 

ОЩЕ КАДРИ ОТ ФИЛМА

Скрит текст:
 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

   

   

   

 

 

 



 


 

 




Тийзър 1



Тийзър 2



Саундтрака към филма



~ ~ Предишните теми ~ ~




Последна редакция: вт, 27 фев 2018, 00:25 от tempestad

# 1
  • Мнения: 11 965
 Flutter Flutter Flutter Flutter



Темпи, bouquet

# 2
  • Мнения: 8 098
ТемпиTwo Hearts Two Hearts Two Hearts

Благодаря за новата тема

# 3
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 767
Благодаря!
Аз няма какво да споделя, просто ще чета и ще се информирам от вас Wink   bouquet

# 4
  • Мнения: 2 478
 Hug Hug Hug

За новата тема  bouquet и поздрав за песента  - 19 милиона гледания "Тази вода няма да спре"








И молба към старите в темата - напомнете ми първата серия в която Мерич започна да подиграва Гуся, да не превъртам сериите отново  Praynig

# 5
  • Мнения: 4 940
Песента е страхотна! ❤
Ето ги нашите и в приказка. 😀

# 6
  • В света на ЕлБАр
  • Мнения: 10 368
Темпиджим  Hug Heart Eyes тешекюлер едерим джанъм  bouquet bouquet
Еми  Hug не мога да си спомня точния момент  Whistling newsm78 но май към края на първи сезон беше  newsm78

# 7
  • Мнения: 2 478
Темпиджим  Hug Heart Eyes тешекюлер едерим джанъм  bouquet bouquet
Еми  Hug не мога да си спомня точния момент  Whistling newsm78 но май към края на първи сезон беше  newsm78



Коте , спомням си серията със сърмите, дето Корай се подиграваше,че колкото и да отслабнела, костите и били едри или нещо такова, а мисля че имаше по-рано......ама ще почна пак да ги превъртам, ако никой не се досети.

 newsm78 newsm78 newsm78

# 8
  • Мнения: 9 540
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 147

Скрит текст:
Къпането на бебетата бе едно от любимите занимания на Дефне. Стараеше се да го прави всяка вечер, освен ако не е прекалено изморена. С Ипек използваха хола, за да се презастраховат, да не би случайно някоя от тях да се подхлъзне в мократа баня. А че всичко ставаше във вода около тях, нямаше съмнение.
Тук обаче нямаше как това да се случи. Искаше или не, Дефне трябваше да изкъпе Ада и Берк в банята, просто защото баща им бе забравил ваничката им. Както сам си призна, това бе най- малкото нещо, за което да помисли, макар сега да осъзнаваше колко важно е всъщност. Заради недосетливостта си, бе наказан да помага.
-   Слава Богу, че все още само ритат и шават. Не искам и да си мисля какво ще е, когато започнат да пълзят и ходят!
Дефне пълнеше ваната с топла вода, докато Йомер събличаше Берк. Дефне нареди да започнат с него, просто защото бе по- кротък. Ада не обичаше никак водата и след нея щеше да е като след тропическа буря, нямаше съмнение.
-   Твоята задача е лесна! Ти ще държиш Берк, а аз ще го изкъпя! Внимавай, защото наистина се върти като пумпал! Трябва да го държиш здраво!
-   Ами ако го изпусна?! Пяната и шампоана, ще стане хлъзгав…
-   Да, но ти трябва да го държиш! Не е толкова страшно, ще видиш!
Водата, която бе напълнила в допълнителен леген, стоеше до самата вана. Дефне започна да полива внимателно бебето, благодарна на настояването на Ипек да си сменят често ролите вкъщи. Синът ѝ се чумереше, но поне стоеше сравнително мирно, пляскайки единствено с крачета из водата. Ада, наблюдаваща с интерес ставащото, бе настанена в кошчето си в другия край на банята- за да е по- далеч от водата, но все пак пред очите им. За сега бе кротка и Йомер се чудеше от какво толкова се плаши Дефне.
-   Ще видиш след минутка!- Пое тя Берк в голямата хавлия, обвивайки го до уши.- Нека първо да подсушим хубавото ми синче! Как хубаво мирише, нали?! На мама сладкото пиленце!
-   Няма ли да го облечем? Да не настине?!
-   Тук е топло, не се тревожи. Ще намажем и двамата с бебешко олио след банята. Но първо да се погрижим за госпожицата.
-   На татко смелото момиче! Хайде да покажем на мама, че не ни е страх от нищо! Нали така, Ада?! Водата не е страшна!
Йомер разбра колко е сбъркал в момента, в който Ада докосна водата. Писъкът ѝ, последван от яростно въртене с все още ограниченият ѝ ресурс движения, за малко не накара Йомер просто да я пусне. Започна да ѝ говори, молейки и успокоявайки я, докато Дефне набързо я заля с вода и започна да я търка с шампоана. Сърцето на Йомер се късаше, докато малката първо плачеше, а след това просто надаваше вой без нито една сълза, май по- скоро ядосана, отколкото тъжна. Когато Дефне най- после приключи и я гушна в хавлията, Ада ококори очички и усмихвайки се, започна да посяга към косата на майка си.
-   Ето, вече забравихме дори за банята. Идва ред на забавната част.
Постлала други две хавлии на едно от леглата, Дефне сложи децата на тях и подаде на Йомер бебешкото олио. Обясни му какво да прави, докато малките местеха очички между тях, явно нетърпеливи да започнат.
-   Ами ако стисна по- силно и го заболи?
-   Ще усетиш необходимата сила, ще видиш! Да започваме!
Сипвайки малко от олиото в шепата си, тя я прекара по коремчето на Ада, явно доволна от действията ѝ. Включвайки и другата си длан, Дефне започна да разнася субстанцията по телцето на малката, едновременно с това правейки ѝ масаж. Ада се смееше щастливо, докато Берк бе готов да заплаче от нетърпение.
-   По- смело, скъпи! Той не е от стъкло!
Завъртайки недоволно очи, Йомер реши да действа. Олиото бе топло, което го изненада. Когато плъзна длан по кожата на Берк, усети как той се движи под нея. Започна с леки кръгообразни движения по стомахчето му, докато с другата ръка го закачаше по нослето. Когато видя, че наистина не е толкова трудно, той започна да прави все по- уверени плъзгания, опитвайки да намери точния натиск. Скоро малкия се кикотеше, явно от гъдел, и махаше с ръчички и крачета във въздуха, заплашвайки да удари Йомер по лицето. Той пък се забавляваше, наблюдавайки реакцията на сина си, явно доволен от първия му опит в това.
-   Виж само колко са щастливи! Обичам да виждам тези усмивки!
-   Когато се приберем искам да продължа да ти помагам! Знам, че с Ипек ти е по- лесно, защото вече сте свикнали, но…
-   Ще се радвам да ми помагаш!
Дефне донесе пудрата и памперсите, както и пижамките им. Оставаше единствено последното хранене за деня, след което тя се надяваше бързо да заспят.

За изненада на Дефне и щастие на Йомер, близнаците заспаха към 11 вечерта. Беше доста по- късно от обичайното им време за сън, но Дефне предполагаше, че ще стане така след днес. Сега можеха единствено да се надяват, че дяволчетата ще спят непробудно поне до 7 сутринта. Ако имаха късмет, можеше и до 8.
-   Те бяха лесни! Ние къде ще спим?!
Дефне и Йомер бяха застанали в средата на стаята, която трябваше да им послужи за спалня. Оказа се, че леглата са заковани по някакъв начин за стените и не могат да помръднат. Разделени също нямаше как да легнат.
-   Това може да се случи само на нас!- Дефне усещаше обхващащата я истерия, затова запуши устата си с длан.- Наистина!
-   Добре, все ще измислим нещо! Дай  ми минута!
-   Имаш пет дни, скъпи! Все някога ще бъдем заедно! Ако не тук, то като се приберем в нашата си спалня!- Избухвайки в смях, Дефне едва довърши мисълта си.- Там леглото е идеално!
-   Миличка, успокой се! Погледни ме!- Хващайки раменете ѝ, Йомер леко я разтресе.- Събра ти се много, но моля те, ела на себе си.
-   Добре съм, нищо ми няма! Ето, виждаш ли?!- Сериозното ѝ лице бе изкривено от опитите да потисне смеха си.- Спокойна съм!
-   Виждам! Ела, седни тук! Точно така!- Настани я на едно от леглата, а тя продължаваше да се кикоти.- Ако не бях с теб цяла вечер, щях да реша, че си пияна. Какво стана с теб?
-   Нищо! Просто искам да съм с теб!
Толкова простичко изречение. Пет думи, които накараха сърцето му да спре за миг, а след това да се впусне в буен галоп. Погледът ѝ бе повече от ясен, докато протягаше ръка и го привличаше към себе си. Забравяйки всичко, Йомер я целуна.

-   Сякаш сме тийнейджъри, нетърпеливи да стигнат до нормално легло!- Йомер поклати глава, притискайки гръб към стената.
-   Но тук просто няма „нормално” легло!- Свита до него, повтаряйки буквално извивките на тялото му, Дефне се засмя.- Сякаш сме залепени един за друг!
-   Ако мръднеш и ще паднеш! Това не е решение!
-   Преди малко не мислеше така!
Бяха се отдали на страстта, забравяйки неудобствата и страха, заемайки всеки сантиметър от тясното и твърдо легло. Гърбът на Дефне я болеше и след като се отпуснаха, доволни и щастливи, тя предупреди Йомер, че следващият път той ще е отдолу. Смеейки се, той обеща това да е скоро.
-   Всъщност аз имам една идея, но не знам как ще я приемеш?- Целуна рамото ѝ, побутвайки с нос водопада от къдрици.- Но за нас е май вече банално!
-   Мисля, че се досещам какво имаш предвид! Наистина е нещо като традиция при нас! Колко пъти вече сме го правили- пет, шест?!
-   Май при всяко преспиване извън дома! Но тук ще имаме и бонус! Ей сега се връщам!- Измъквайки се бавно, той нахлузи дънките си и излезе.
-   Какво измисли пък сега?!
Йомер се върна с някаква чанта и джаджа, която тя в първия момент не разпозна.
-   Къде го намери?!- Скочи тя, увита в чаршафа.
-   Предполагам го ползват, за да спят под звездите навън. Беше в килера долу. И тъй като ние не можем да излезем, ще го разпънем тук!
Йомер включи компресора и скоро сгънатия като хармоника найлон започна да се надува, все повече и повече, докато не придоби формата на най- обикновен дюшек.
-   Гениално! Винаги съм искала да спя на такова нещо! Когато като деца си правехме лагери навън, си представях, че имаме един такъв и батко го надува, след което и двамата се излягахме и започвахме да гледаме звездите до сутринта. Реално спяхме на пясъка или тревата, според сезона.
-   Моята единствена цел в живота е да сбъдвам твоите мечти! Дори и те да са толкова отдавнашни!- Целуна я, плъзгайки бавно ръка под чаршафа.- Мисля, че ти обещах втори рунд.
-   Тук ще е доста по- удобно! Но все пак държа на уговорката ни!
-   Както заповядате, принцесо!
Отпускайки се на меката материя, Йомер се усмихна и бавно повлече Дефне след себе си. Последното, което помнеше, бе победоносната ѝ усмивка!

Глава 148

Дефне се събуди посред нощ. Бе сама и навсякъде бе тъмно. Опитвайки да се ориентира в непознатата обстановка, тя чу плача на Берк.
-   Йомер?!- Извика леко тя, излизайки от стаята. При децата светеше, което ѝ помогна.- Какво става?
-   Няма нищо, просто са леко неспокойни! Мислех, че ще се справя и сам, но не се получава.- Вдигна рамене съпруга ѝ, люлеещ количката, в която бе настанил близнаците.
-   Това пък от къде излезе?!- Посочи тя количката.
-   Беше сгъната в шкафа, не бях сигурен дали няма да имаме нужда от нея. Не знам защо са кисели, но не искат да се успокоят и това е!
-   Може би са се събудили и изплашили от непознатата стая. Вземи Ада!- Самата тя гушна Берк, започвайки да му гука.- Какво има, маминото? Какво измъчва малките ми ангелчета?!
Измина повече от час, докато отново ги приспят. Сгушена в Йомер, Дефне наблюдаваше спящите деца, осъзнавайки колко много те заприличваха на тях. Берк беше копие на Йомер от детските му снимки. Ада, макар и по- тъмничка, имаше чертите на Дефне, обещавайки да стане красавица като нея. Бяха сладки и кротки бебета, освен ако не решаха да проявят характера си. Макар и рядко да се случваше, всяко такова събитие се помнеше дълго. Йомер неслучайно се шегуваше, че са инати като майка си- решаха ли, че нещо ще е по техния начин, така и ставаше.
-   Да си лягаме ли?- Преплети пръсти с нейните, след което ги целуна.- Изглеждаш изморена.
-   Добре съм! Мога да стоя цяла нощ така, за да ги наблюдавам! Колко бързо пораснаха, сякаш вчера бяха в мен! Искам да спра времето поне за малко, да им се порадвам, докато са такива!- Наведе се и загъна крачетата на Ада, които тя редовно отгъваше.- Още малко и ще започнат да се хранят не само с мляко. Ще започнат да сядат, да пълзят. Ще проходят.
-   А ние ще сме до тях, за да ги подкрепяме и пазим. Това е нашата роля!- Обви ръце около нея, целувайки рамото ѝ.
Останаха още малко така, след което си легнаха. Прегърнати, както в онази първа нощ в хижата на майка му, когато всичко едва започваше.
-   Сякаш вчера се оженихме. Времето сякаш лети, когато сме щастливи!- Шепотът ѝ бе едва доловим, но Йомер я чу.
-   Заедно сме! Нищо друго няма значение!- Целувката му бе нежна и сладка. Когато я погледна, в очите му се четеше единствено любов.
-   Обичам те!
Говориха цяла нощ, правейки планове за бъдещето. Когато най- после заспаха, слънцето вече огряваше хоризонта.

Събуха се, естествено, от детски плач. Макар те да бяха поспали едва два часа, малките вече бяха отпочинали и готови за нови приключения. Докато ги преоблекат и нахранят вече минаваше девет. Телефонът на Дефне звънна, изтръгвайки ги от минутката тишина. Смеейки се, погледна кой е.
-   Здравей, скъпа!- Поздрави весело тя, оформяйки само с устни „Нихан”.- Благодаря! Не, не сме си вкъщи! Да, на почивка сме. Да, Йомер ме изненада. Не, не знам кога ще се върнем! Нихан…
Дефне излезе навън, явно за да не чуе той следващите ѝ думи. Смеейки се, Йомер настани близнаците на мекия килим в центъра на хола. Слънцето ги печеше, карайки ги да присвиват очички, но бе полезно за тях. Седна и започна да им говори и закача, чакайки Дефне да приключи разговора си. Нямаха планове за днес, така че трябваше да направят. Макар че той нямаше нищо против и да остане така през целия ден- смеха на Ада и Берк, спокойствието, тишината. Тепърва откриваше удоволствието от това просто да стоиш, без да се притесняваш и тревожиш за нищо, да не бързаш за никъде, да не мислиш какво още трябва да свършиш. И това много му харесваше.
-   Мама вече се изнерви, явно леля ви отново е започнала да прекалява! Да спасим ли мама или да я оставим да се помъчи?!- Попита близнаците, ръкомахащи и ритащи с крачета.- Какво ще кажете?!
И двамата се смееха, гукащи на техния си език, явно нехаещи и за неговите, и за проблемите на майка си. Стиснали любимите си играчки в ръце, те вече правеха опити да се обръщат по корем, стигайки единствено до леко килнати положения на една страна. Бяха много забавна картинка и Йомер се смееше от сърце, наблюдавайки упоритите им действия. Личеше си инатът на Топал.
-   Какво правите?- Дефне се бе промъкнала и сядайки до него, отпусна глава на рамото му.- Имаш поздрави от нашите!
-   Надявам се си ги поздравила от мен!- Целуна я по косата, обвивайки ръка около кръста ѝ.- Много ли те изнерви Нихан?!
-   Личи ли си? Знаеш я, винаги има с какво да ме ядоса!- Усмивката ѝ бе щастлива.- Какво ще правим днес?
-   Ако искаш, може да излезем, времето е хубаво! А може и да останем тук, така, наблюдавайки как тези буболечета опитват да запълзят!
-   Оставам им съвсем малко, нали? Особено на Берк! Ако не бе толкова едричък, до сега щеше да се е обърнал!- Засмя се тя, виждайки как коремчето пречи на сина ѝ да се претърколи.- А Ада е прекалено слабичка, няма нужната сила все още! Виж я как недоволно рита с крачета!
-   Всяко нещо с времето си, скъпа! Когато са готови, това няма да има значение!
Прекараха предобеда така: наблюдавайки децата, играейки си с тях, просто оставяйки се на момента. Хапнаха сандвичи на пода в хола, представяйки си, че са на пикник. След това легнаха до бебетата, а Йомер реши да им прочете приказка. В крайна сметка така заспаха и четиримата, излегнати на мекия килим, отнесе в омагьосаната гора, където принцът опитваше да спаси принцесата.

Следобедът все пак решиха да се разходят. Въпреки топлото слънце, греещо навън, Дефне облече добре близнаците. Ада и Берк приличаха на джуджетата на Дядо Коледа, с дебели якенца и шапки, нахлупени над очичките им. Йомер опита да протестира, изтъквайки хубавото време навън, но тя бе непреклонна. Настоя и те да се облекат дебело, за да не би случайно някой от тях да настине. Шапка обаче Йомер отказа да сложи, ядосвайки съпругата си и разсмивайки малките, радващи се на спора между тях.
Настанени в количката си, те оглеждаха любопитно околността. Зад къщата имаше пътечка, водеща към реката долу или гората на върха на хълма. Колебаейки се, Дефне все пак посочи надолу.
-   Както винаги, близо до водата!- Засмя се Йомер.
Слизаха бавно, вдишвайки с наслада свежият въздух. Тук нямаше нищо, което да им напомня за Истанбул. Сградите бяха ниски, разположени далеч една от друга. Всичко бе толкова естествено, толкова чисто. Докъдето им стигнеше погледа, имаше само природа. Хълмовете около тях бяха зелени, сякаш излезли от платното на някой известен художник. Водата бе бистра, носеща се бавно на талази, заобикаляйки  големите камъни, издигащи се като острови в нея. Тишината бе прекъсвана единствено от песента на птиците, или плясъка на крилата им, когато се спуснеха над тях.
Прегърнати, Йомер и Дефне вървяха, докато не стигнаха моста. Поколебаха се, но тъй като от другата му страна бе градът, решиха да се върнат. Не искаха да срещат никого, беше им добре така. Съседните вили явно бяха празни, защото не се чуваше и звук от тях. Малките заспаха, докато вървяха обратно, явно загубили интерес към заобикалящата ги природа. Йомер настоя отново и Дефне се съгласи да свали поне шапките им, тъй като самата тя се бе изпотила. Наистина времето бе прекрасно и не ѝ се искаше да се прибират, но бе започнала да се изморява от вървенето. Обещавайки ѝ, че утре пак ще излязат, Йомер я поведе към вкъщи.
Ада и Берк продължаваха да спят, затова родителите им си позволиха да влязат под душа заедно. Случваше им се рядко да имат толкова време за себе си през деня, поради което решиха да използват всеки отдал им се момент. Изкъпаха се бавно, след което Йомер предложи да разреше косите ѝ. Искаше му се да я поглези по някакъв начин и това бе добро начало. Настани я на дюшека и коленичейки зад нея, започна бавно да прекарва четката пред къдриците. Макар Дефне да искаше да изправи косата си, той не ѝ позволи. Обожаваше буйния огън, обримчил лицето ѝ.
Вратите бяха разтворени, затова те чуха първите мрънкания на Берк, когато се събуди. Макар да не плачеше, синът им недоволстваше, защото тях ги няма. Дефне го взе на ръце, докато Йомер събуди Ада. Преместиха се в хола и се гушнаха на дивана. „Том и Джери” бе едно от любимите детски на Дефне, а и бързо движещите се картинки се харесваха на близнаците. Завъртайки очи, Йомер се засмя.
-   Никога не бих предположил, че си падаш по детски филмчета! Понякога забравям колко различни личности живеят в теб. И колко различни са всъщност те.- Прегърна я с една ръка, докато с другата гушкаше Ада.
-   Каза човекът, криещ се под толкова маски.- Поклати глава Дефне.- А аз съм си само аз, такава, каквато ме виждаш! Една единствена!
-   Обичам те! Обичам дивачката, която е способна да изпочупи всичко вкъщи, а след това да ме превърже! Обичам нежната Дефне, която ще ме погледне в очите и без думи ще разбере от какво имам нужда. Обичам силната Дефне, която ще застане дори срещу цялото си семейство, за да защити любовта ни. Обичам смелата Дефне, която е до мен и вярва в мен дори тогава, когато аз загубя вяра в себе си. Обичам моята Дефне, която вечер не може да заспи, ако не е сгушена до мен. Обичам работохоличката, способна да прекара денонощие над скиците си, забравяйки за всичко наоколо. Обичам жената, подарила ми двете най- големи съкровища в моя живот. Обичам те, просто защото ти си всичко, от което имам нужда.
-   Такава съм, защото ти си до мен!- Изтривайки сълзите, събрани в ъгъла на очите ѝ, Дефне се притисна до него.-  Ти си моята сила! Обичам те!

# 9
  • Мнения: 9 540


Скрит текст:


# 10
  • Мнения: 8 098
НАШАТА ПРИКАЗКА

Скрит текст:
Глава 147

Скрит текст:
Къпането на бебетата бе едно от любимите занимания на Дефне. Стараеше се да го прави всяка вечер, освен ако не е прекалено изморена. С Ипек използваха хола, за да се презастраховат, да не би случайно някоя от тях да се подхлъзне в мократа баня. А че всичко ставаше във вода около тях, нямаше съмнение.
Тук обаче нямаше как това да се случи. Искаше или не, Дефне трябваше да изкъпе Ада и Берк в банята, просто защото баща им бе забравил ваничката им. Както сам си призна, това бе най- малкото нещо, за което да помисли, макар сега да осъзнаваше колко важно е всъщност. Заради недосетливостта си, бе наказан да помага.
-   Слава Богу, че все още само ритат и шават. Не искам и да си мисля какво ще е, когато започнат да пълзят и ходят!
Дефне пълнеше ваната с топла вода, докато Йомер събличаше Берк. Дефне нареди да започнат с него, просто защото бе по- кротък. Ада не обичаше никак водата и след нея щеше да е като след тропическа буря, нямаше съмнение.
-   Твоята задача е лесна! Ти ще държиш Берк, а аз ще го изкъпя! Внимавай, защото наистина се върти като пумпал! Трябва да го държиш здраво!
-   Ами ако го изпусна?! Пяната и шампоана, ще стане хлъзгав…
-   Да, но ти трябва да го държиш! Не е толкова страшно, ще видиш!
Водата, която бе напълнила в допълнителен леген, стоеше до самата вана. Дефне започна да полива внимателно бебето, благодарна на настояването на Ипек да си сменят често ролите вкъщи. Синът ѝ се чумереше, но поне стоеше сравнително мирно, пляскайки единствено с крачета из водата. Ада, наблюдаваща с интерес ставащото, бе настанена в кошчето си в другия край на банята- за да е по- далеч от водата, но все пак пред очите им. За сега бе кротка и Йомер се чудеше от какво толкова се плаши Дефне.
-   Ще видиш след минутка!- Пое тя Берк в голямата хавлия, обвивайки го до уши.- Нека първо да подсушим хубавото ми синче! Как хубаво мирише, нали?! На мама сладкото пиленце!
-   Няма ли да го облечем? Да не настине?!
-   Тук е топло, не се тревожи. Ще намажем и двамата с бебешко олио след банята. Но първо да се погрижим за госпожицата.
-   На татко смелото момиче! Хайде да покажем на мама, че не ни е страх от нищо! Нали така, Ада?! Водата не е страшна!
Йомер разбра колко е сбъркал в момента, в който Ада докосна водата. Писъкът ѝ, последван от яростно въртене с все още ограниченият ѝ ресурс движения, за малко не накара Йомер просто да я пусне. Започна да ѝ говори, молейки и успокоявайки я, докато Дефне набързо я заля с вода и започна да я търка с шампоана. Сърцето на Йомер се късаше, докато малката първо плачеше, а след това просто надаваше вой без нито една сълза, май по- скоро ядосана, отколкото тъжна. Когато Дефне най- после приключи и я гушна в хавлията, Ада ококори очички и усмихвайки се, започна да посяга към косата на майка си.
-   Ето, вече забравихме дори за банята. Идва ред на забавната част.
Постлала други две хавлии на едно от леглата, Дефне сложи децата на тях и подаде на Йомер бебешкото олио. Обясни му какво да прави, докато малките местеха очички между тях, явно нетърпеливи да започнат.
-   Ами ако стисна по- силно и го заболи?
-   Ще усетиш необходимата сила, ще видиш! Да започваме!
Сипвайки малко от олиото в шепата си, тя я прекара по коремчето на Ада, явно доволна от действията ѝ. Включвайки и другата си длан, Дефне започна да разнася субстанцията по телцето на малката, едновременно с това правейки ѝ масаж. Ада се смееше щастливо, докато Берк бе готов да заплаче от нетърпение.
-   По- смело, скъпи! Той не е от стъкло!
Завъртайки недоволно очи, Йомер реши да действа. Олиото бе топло, което го изненада. Когато плъзна длан по кожата на Берк, усети как той се движи под нея. Започна с леки кръгообразни движения по стомахчето му, докато с другата ръка го закачаше по нослето. Когато видя, че наистина не е толкова трудно, той започна да прави все по- уверени плъзгания, опитвайки да намери точния натиск. Скоро малкия се кикотеше, явно от гъдел, и махаше с ръчички и крачета във въздуха, заплашвайки да удари Йомер по лицето. Той пък се забавляваше, наблюдавайки реакцията на сина си, явно доволен от първия му опит в това.
-   Виж само колко са щастливи! Обичам да виждам тези усмивки!
-   Когато се приберем искам да продължа да ти помагам! Знам, че с Ипек ти е по- лесно, защото вече сте свикнали, но…
-   Ще се радвам да ми помагаш!
Дефне донесе пудрата и памперсите, както и пижамките им. Оставаше единствено последното хранене за деня, след което тя се надяваше бързо да заспят.

За изненада на Дефне и щастие на Йомер, близнаците заспаха към 11 вечерта. Беше доста по- късно от обичайното им време за сън, но Дефне предполагаше, че ще стане така след днес. Сега можеха единствено да се надяват, че дяволчетата ще спят непробудно поне до 7 сутринта. Ако имаха късмет, можеше и до 8.
-   Те бяха лесни! Ние къде ще спим?!
Дефне и Йомер бяха застанали в средата на стаята, която трябваше да им послужи за спалня. Оказа се, че леглата са заковани по някакъв начин за стените и не могат да помръднат. Разделени също нямаше как да легнат.
-   Това може да се случи само на нас!- Дефне усещаше обхващащата я истерия, затова запуши устата си с длан.- Наистина!
-   Добре, все ще измислим нещо! Дай  ми минута!
-   Имаш пет дни, скъпи! Все някога ще бъдем заедно! Ако не тук, то като се приберем в нашата си спалня!- Избухвайки в смях, Дефне едва довърши мисълта си.- Там леглото е идеално!
-   Миличка, успокой се! Погледни ме!- Хващайки раменете ѝ, Йомер леко я разтресе.- Събра ти се много, но моля те, ела на себе си.
-   Добре съм, нищо ми няма! Ето, виждаш ли?!- Сериозното ѝ лице бе изкривено от опитите да потисне смеха си.- Спокойна съм!
-   Виждам! Ела, седни тук! Точно така!- Настани я на едно от леглата, а тя продължаваше да се кикоти.- Ако не бях с теб цяла вечер, щях да реша, че си пияна. Какво стана с теб?
-   Нищо! Просто искам да съм с теб!
Толкова простичко изречение. Пет думи, които накараха сърцето му да спре за миг, а след това да се впусне в буен галоп. Погледът ѝ бе повече от ясен, докато протягаше ръка и го привличаше към себе си. Забравяйки всичко, Йомер я целуна.

-   Сякаш сме тийнейджъри, нетърпеливи да стигнат до нормално легло!- Йомер поклати глава, притискайки гръб към стената.
-   Но тук просто няма „нормално” легло!- Свита до него, повтаряйки буквално извивките на тялото му, Дефне се засмя.- Сякаш сме залепени един за друг!
-   Ако мръднеш и ще паднеш! Това не е решение!
-   Преди малко не мислеше така!
Бяха се отдали на страстта, забравяйки неудобствата и страха, заемайки всеки сантиметър от тясното и твърдо легло. Гърбът на Дефне я болеше и след като се отпуснаха, доволни и щастливи, тя предупреди Йомер, че следващият път той ще е отдолу. Смеейки се, той обеща това да е скоро.
-   Всъщност аз имам една идея, но не знам как ще я приемеш?- Целуна рамото ѝ, побутвайки с нос водопада от къдрици.- Но за нас е май вече банално!
-   Мисля, че се досещам какво имаш предвид! Наистина е нещо като традиция при нас! Колко пъти вече сме го правили- пет, шест?!
-   Май при всяко преспиване извън дома! Но тук ще имаме и бонус! Ей сега се връщам!- Измъквайки се бавно, той нахлузи дънките си и излезе.
-   Какво измисли пък сега?!
Йомер се върна с някаква чанта и джаджа, която тя в първия момент не разпозна.
-   Къде го намери?!- Скочи тя, увита в чаршафа.
-   Предполагам го ползват, за да спят под звездите навън. Беше в килера долу. И тъй като ние не можем да излезем, ще го разпънем тук!
Йомер включи компресора и скоро сгънатия като хармоника найлон започна да се надува, все повече и повече, докато не придоби формата на най- обикновен дюшек.
-   Гениално! Винаги съм искала да спя на такова нещо! Когато като деца си правехме лагери навън, си представях, че имаме един такъв и батко го надува, след което и двамата се излягахме и започвахме да гледаме звездите до сутринта. Реално спяхме на пясъка или тревата, според сезона.
-   Моята единствена цел в живота е да сбъдвам твоите мечти! Дори и те да са толкова отдавнашни!- Целуна я, плъзгайки бавно ръка под чаршафа.- Мисля, че ти обещах втори рунд.
-   Тук ще е доста по- удобно! Но все пак държа на уговорката ни!
-   Както заповядате, принцесо!
Отпускайки се на меката материя, Йомер се усмихна и бавно повлече Дефне след себе си. Последното, което помнеше, бе победоносната ѝ усмивка!

Глава 148

Дефне се събуди посред нощ. Бе сама и навсякъде бе тъмно. Опитвайки да се ориентира в непознатата обстановка, тя чу плача на Берк.
-   Йомер?!- Извика леко тя, излизайки от стаята. При децата светеше, което ѝ помогна.- Какво става?
-   Няма нищо, просто са леко неспокойни! Мислех, че ще се справя и сам, но не се получава.- Вдигна рамене съпруга ѝ, люлеещ количката, в която бе настанил близнаците.
-   Това пък от къде излезе?!- Посочи тя количката.
-   Беше сгъната в шкафа, не бях сигурен дали няма да имаме нужда от нея. Не знам защо са кисели, но не искат да се успокоят и това е!
-   Може би са се събудили и изплашили от непознатата стая. Вземи Ада!- Самата тя гушна Берк, започвайки да му гука.- Какво има, маминото? Какво измъчва малките ми ангелчета?!
Измина повече от час, докато отново ги приспят. Сгушена в Йомер, Дефне наблюдаваше спящите деца, осъзнавайки колко много те заприличваха на тях. Берк беше копие на Йомер от детските му снимки. Ада, макар и по- тъмничка, имаше чертите на Дефне, обещавайки да стане красавица като нея. Бяха сладки и кротки бебета, освен ако не решаха да проявят характера си. Макар и рядко да се случваше, всяко такова събитие се помнеше дълго. Йомер неслучайно се шегуваше, че са инати като майка си- решаха ли, че нещо ще е по техния начин, така и ставаше.
-   Да си лягаме ли?- Преплети пръсти с нейните, след което ги целуна.- Изглеждаш изморена.
-   Добре съм! Мога да стоя цяла нощ така, за да ги наблюдавам! Колко бързо пораснаха, сякаш вчера бяха в мен! Искам да спра времето поне за малко, да им се порадвам, докато са такива!- Наведе се и загъна крачетата на Ада, които тя редовно отгъваше.- Още малко и ще започнат да се хранят не само с мляко. Ще започнат да сядат, да пълзят. Ще проходят.
-   А ние ще сме до тях, за да ги подкрепяме и пазим. Това е нашата роля!- Обви ръце около нея, целувайки рамото ѝ.
Останаха още малко така, след което си легнаха. Прегърнати, както в онази първа нощ в хижата на майка му, когато всичко едва започваше.
-   Сякаш вчера се оженихме. Времето сякаш лети, когато сме щастливи!- Шепотът ѝ бе едва доловим, но Йомер я чу.
-   Заедно сме! Нищо друго няма значение!- Целувката му бе нежна и сладка. Когато я погледна, в очите му се четеше единствено любов.
-   Обичам те!
Говориха цяла нощ, правейки планове за бъдещето. Когато най- после заспаха, слънцето вече огряваше хоризонта.

Събуха се, естествено, от детски плач. Макар те да бяха поспали едва два часа, малките вече бяха отпочинали и готови за нови приключения. Докато ги преоблекат и нахранят вече минаваше девет. Телефонът на Дефне звънна, изтръгвайки ги от минутката тишина. Смеейки се, погледна кой е.
-   Здравей, скъпа!- Поздрави весело тя, оформяйки само с устни „Нихан”.- Благодаря! Не, не сме си вкъщи! Да, на почивка сме. Да, Йомер ме изненада. Не, не знам кога ще се върнем! Нихан…
Дефне излезе навън, явно за да не чуе той следващите ѝ думи. Смеейки се, Йомер настани близнаците на мекия килим в центъра на хола. Слънцето ги печеше, карайки ги да присвиват очички, но бе полезно за тях. Седна и започна да им говори и закача, чакайки Дефне да приключи разговора си. Нямаха планове за днес, така че трябваше да направят. Макар че той нямаше нищо против и да остане така през целия ден- смеха на Ада и Берк, спокойствието, тишината. Тепърва откриваше удоволствието от това просто да стоиш, без да се притесняваш и тревожиш за нищо, да не бързаш за никъде, да не мислиш какво още трябва да свършиш. И това много му харесваше.
-   Мама вече се изнерви, явно леля ви отново е започнала да прекалява! Да спасим ли мама или да я оставим да се помъчи?!- Попита близнаците, ръкомахащи и ритащи с крачета.- Какво ще кажете?!
И двамата се смееха, гукащи на техния си език, явно нехаещи и за неговите, и за проблемите на майка си. Стиснали любимите си играчки в ръце, те вече правеха опити да се обръщат по корем, стигайки единствено до леко килнати положения на една страна. Бяха много забавна картинка и Йомер се смееше от сърце, наблюдавайки упоритите им действия. Личеше си инатът на Топал.
-   Какво правите?- Дефне се бе промъкнала и сядайки до него, отпусна глава на рамото му.- Имаш поздрави от нашите!
-   Надявам се си ги поздравила от мен!- Целуна я по косата, обвивайки ръка около кръста ѝ.- Много ли те изнерви Нихан?!
-   Личи ли си? Знаеш я, винаги има с какво да ме ядоса!- Усмивката ѝ бе щастлива.- Какво ще правим днес?
-   Ако искаш, може да излезем, времето е хубаво! А може и да останем тук, така, наблюдавайки как тези буболечета опитват да запълзят!
-   Оставам им съвсем малко, нали? Особено на Берк! Ако не бе толкова едричък, до сега щеше да се е обърнал!- Засмя се тя, виждайки как коремчето пречи на сина ѝ да се претърколи.- А Ада е прекалено слабичка, няма нужната сила все още! Виж я как недоволно рита с крачета!
-   Всяко нещо с времето си, скъпа! Когато са готови, това няма да има значение!
Прекараха предобеда така: наблюдавайки децата, играейки си с тях, просто оставяйки се на момента. Хапнаха сандвичи на пода в хола, представяйки си, че са на пикник. След това легнаха до бебетата, а Йомер реши да им прочете приказка. В крайна сметка така заспаха и четиримата, излегнати на мекия килим, отнесе в омагьосаната гора, където принцът опитваше да спаси принцесата.

Следобедът все пак решиха да се разходят. Въпреки топлото слънце, греещо навън, Дефне облече добре близнаците. Ада и Берк приличаха на джуджетата на Дядо Коледа, с дебели якенца и шапки, нахлупени над очичките им. Йомер опита да протестира, изтъквайки хубавото време навън, но тя бе непреклонна. Настоя и те да се облекат дебело, за да не би случайно някой от тях да настине. Шапка обаче Йомер отказа да сложи, ядосвайки съпругата си и разсмивайки малките, радващи се на спора между тях.
Настанени в количката си, те оглеждаха любопитно околността. Зад къщата имаше пътечка, водеща към реката долу или гората на върха на хълма. Колебаейки се, Дефне все пак посочи надолу.
-   Както винаги, близо до водата!- Засмя се Йомер.
Слизаха бавно, вдишвайки с наслада свежият въздух. Тук нямаше нищо, което да им напомня за Истанбул. Сградите бяха ниски, разположени далеч една от друга. Всичко бе толкова естествено, толкова чисто. Докъдето им стигнеше погледа, имаше само природа. Хълмовете около тях бяха зелени, сякаш излезли от платното на някой известен художник. Водата бе бистра, носеща се бавно на талази, заобикаляйки  големите камъни, издигащи се като острови в нея. Тишината бе прекъсвана единствено от песента на птиците, или плясъка на крилата им, когато се спуснеха над тях.
Прегърнати, Йомер и Дефне вървяха, докато не стигнаха моста. Поколебаха се, но тъй като от другата му страна бе градът, решиха да се върнат. Не искаха да срещат никого, беше им добре така. Съседните вили явно бяха празни, защото не се чуваше и звук от тях. Малките заспаха, докато вървяха обратно, явно загубили интерес към заобикалящата ги природа. Йомер настоя отново и Дефне се съгласи да свали поне шапките им, тъй като самата тя се бе изпотила. Наистина времето бе прекрасно и не ѝ се искаше да се прибират, но бе започнала да се изморява от вървенето. Обещавайки ѝ, че утре пак ще излязат, Йомер я поведе към вкъщи.
Ада и Берк продължаваха да спят, затова родителите им си позволиха да влязат под душа заедно. Случваше им се рядко да имат толкова време за себе си през деня, поради което решиха да използват всеки отдал им се момент. Изкъпаха се бавно, след което Йомер предложи да разреше косите ѝ. Искаше му се да я поглези по някакъв начин и това бе добро начало. Настани я на дюшека и коленичейки зад нея, започна бавно да прекарва четката пред къдриците. Макар Дефне да искаше да изправи косата си, той не ѝ позволи. Обожаваше буйния огън, обримчил лицето ѝ.
Вратите бяха разтворени, затова те чуха първите мрънкания на Берк, когато се събуди. Макар да не плачеше, синът им недоволстваше, защото тях ги няма. Дефне го взе на ръце, докато Йомер събуди Ада. Преместиха се в хола и се гушнаха на дивана. „Том и Джери” бе едно от любимите детски на Дефне, а и бързо движещите се картинки се харесваха на близнаците. Завъртайки очи, Йомер се засмя.
-   Никога не бих предположил, че си падаш по детски филмчета! Понякога забравям колко различни личности живеят в теб. И колко различни са всъщност те.- Прегърна я с една ръка, докато с другата гушкаше Ада.
-   Каза човекът, криещ се под толкова маски.- Поклати глава Дефне.- А аз съм си само аз, такава, каквато ме виждаш! Една единствена!
-   Обичам те! Обичам дивачката, която е способна да изпочупи всичко вкъщи, а след това да ме превърже! Обичам нежната Дефне, която ще ме погледне в очите и без думи ще разбере от какво имам нужда. Обичам силната Дефне, която ще застане дори срещу цялото си семейство, за да защити любовта ни. Обичам смелата Дефне, която е до мен и вярва в мен дори тогава, когато аз загубя вяра в себе си. Обичам моята Дефне, която вечер не може да заспи, ако не е сгушена до мен. Обичам работохоличката, способна да прекара денонощие над скиците си, забравяйки за всичко наоколо. Обичам жената, подарила ми двете най- големи съкровища в моя живот. Обичам те, просто защото ти си всичко, от което имам нужда.
-   Такава съм, защото ти си до мен!- Изтривайки сълзите, събрани в ъгъла на очите ѝ, Дефне се притисна до него.-  Ти си моята сила! Обичам те!
 

147 и 148 глави  - релакс и мноого любов!  Crazy

Темпи,
Heart Eyes Heart Eyes благодаря, скъпа! Hug

Мutluluk
от Габи.



# 11
  • Мнения: 9 092
Темпи, благодаря за поредната  глава на п риказката и новата тема!   bouquet

# 12
  • Мнения: 138
Малко красота за новата тема  Flowers Sunflower




Темпи, благодаря за приказката!  smile3523 newsm10

# 13
  • Мнения: 11 965
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 147,148

Скрит текст:
Скрит текст:
Къпането на бебетата бе едно от любимите занимания на Дефне. Стараеше се да го прави всяка вечер, освен ако не е прекалено изморена. С Ипек използваха хола, за да се презастраховат, да не би случайно някоя от тях да се подхлъзне в мократа баня. А че всичко ставаше във вода около тях, нямаше съмнение.
Тук обаче нямаше как това да се случи. Искаше или не, Дефне трябваше да изкъпе Ада и Берк в банята, просто защото баща им бе забравил ваничката им. Както сам си призна, това бе най- малкото нещо, за което да помисли, макар сега да осъзнаваше колко важно е всъщност. Заради недосетливостта си, бе наказан да помага.
-   Слава Богу, че все още само ритат и шават. Не искам и да си мисля какво ще е, когато започнат да пълзят и ходят!
Дефне пълнеше ваната с топла вода, докато Йомер събличаше Берк. Дефне нареди да започнат с него, просто защото бе по- кротък. Ада не обичаше никак водата и след нея щеше да е като след тропическа буря, нямаше съмнение.
-   Твоята задача е лесна! Ти ще държиш Берк, а аз ще го изкъпя! Внимавай, защото наистина се върти като пумпал! Трябва да го държиш здраво!
-   Ами ако го изпусна?! Пяната и шампоана, ще стане хлъзгав…
-   Да, но ти трябва да го държиш! Не е толкова страшно, ще видиш!
Водата, която бе напълнила в допълнителен леген, стоеше до самата вана. Дефне започна да полива внимателно бебето, благодарна на настояването на Ипек да си сменят често ролите вкъщи. Синът ѝ се чумереше, но поне стоеше сравнително мирно, пляскайки единствено с крачета из водата. Ада, наблюдаваща с интерес ставащото, бе настанена в кошчето си в другия край на банята- за да е по- далеч от водата, но все пак пред очите им. За сега бе кротка и Йомер се чудеше от какво толкова се плаши Дефне.
-   Ще видиш след минутка!- Пое тя Берк в голямата хавлия, обвивайки го до уши.- Нека първо да подсушим хубавото ми синче! Как хубаво мирише, нали?! На мама сладкото пиленце!
-   Няма ли да го облечем? Да не настине?!
-   Тук е топло, не се тревожи. Ще намажем и двамата с бебешко олио след банята. Но първо да се погрижим за госпожицата.
-   На татко смелото момиче! Хайде да покажем на мама, че не ни е страх от нищо! Нали така, Ада?! Водата не е страшна!
Йомер разбра колко е сбъркал в момента, в който Ада докосна водата. Писъкът ѝ, последван от яростно въртене с все още ограниченият ѝ ресурс движения, за малко не накара Йомер просто да я пусне. Започна да ѝ говори, молейки и успокоявайки я, докато Дефне набързо я заля с вода и започна да я търка с шампоана. Сърцето на Йомер се късаше, докато малката първо плачеше, а след това просто надаваше вой без нито една сълза, май по- скоро ядосана, отколкото тъжна. Когато Дефне най- после приключи и я гушна в хавлията, Ада ококори очички и усмихвайки се, започна да посяга към косата на майка си.
-   Ето, вече забравихме дори за банята. Идва ред на забавната част.
Постлала други две хавлии на едно от леглата, Дефне сложи децата на тях и подаде на Йомер бебешкото олио. Обясни му какво да прави, докато малките местеха очички между тях, явно нетърпеливи да започнат.
-   Ами ако стисна по- силно и го заболи?
-   Ще усетиш необходимата сила, ще видиш! Да започваме!
Сипвайки малко от олиото в шепата си, тя я прекара по коремчето на Ада, явно доволна от действията ѝ. Включвайки и другата си длан, Дефне започна да разнася субстанцията по телцето на малката, едновременно с това правейки ѝ масаж. Ада се смееше щастливо, докато Берк бе готов да заплаче от нетърпение.
-   По- смело, скъпи! Той не е от стъкло!
Завъртайки недоволно очи, Йомер реши да действа. Олиото бе топло, което го изненада. Когато плъзна длан по кожата на Берк, усети как той се движи под нея. Започна с леки кръгообразни движения по стомахчето му, докато с другата ръка го закачаше по нослето. Когато видя, че наистина не е толкова трудно, той започна да прави все по- уверени плъзгания, опитвайки да намери точния натиск. Скоро малкия се кикотеше, явно от гъдел, и махаше с ръчички и крачета във въздуха, заплашвайки да удари Йомер по лицето. Той пък се забавляваше, наблюдавайки реакцията на сина си, явно доволен от първия му опит в това.
-   Виж само колко са щастливи! Обичам да виждам тези усмивки!
-   Когато се приберем искам да продължа да ти помагам! Знам, че с Ипек ти е по- лесно, защото вече сте свикнали, но…
-   Ще се радвам да ми помагаш!
Дефне донесе пудрата и памперсите, както и пижамките им. Оставаше единствено последното хранене за деня, след което тя се надяваше бързо да заспят.

За изненада на Дефне и щастие на Йомер, близнаците заспаха към 11 вечерта. Беше доста по- късно от обичайното им време за сън, но Дефне предполагаше, че ще стане така след днес. Сега можеха единствено да се надяват, че дяволчетата ще спят непробудно поне до 7 сутринта. Ако имаха късмет, можеше и до 8.
-   Те бяха лесни! Ние къде ще спим?!
Дефне и Йомер бяха застанали в средата на стаята, която трябваше да им послужи за спалня. Оказа се, че леглата са заковани по някакъв начин за стените и не могат да помръднат. Разделени също нямаше как да легнат.
-   Това може да се случи само на нас!- Дефне усещаше обхващащата я истерия, затова запуши устата си с длан.- Наистина!
-   Добре, все ще измислим нещо! Дай  ми минута!
-   Имаш пет дни, скъпи! Все някога ще бъдем заедно! Ако не тук, то като се приберем в нашата си спалня!- Избухвайки в смях, Дефне едва довърши мисълта си.- Там леглото е идеално!
-   Миличка, успокой се! Погледни ме!- Хващайки раменете ѝ, Йомер леко я разтресе.- Събра ти се много, но моля те, ела на себе си.
-   Добре съм, нищо ми няма! Ето, виждаш ли?!- Сериозното ѝ лице бе изкривено от опитите да потисне смеха си.- Спокойна съм!
-   Виждам! Ела, седни тук! Точно така!- Настани я на едно от леглата, а тя продължаваше да се кикоти.- Ако не бях с теб цяла вечер, щях да реша, че си пияна. Какво стана с теб?
-   Нищо! Просто искам да съм с теб!
Толкова простичко изречение. Пет думи, които накараха сърцето му да спре за миг, а след това да се впусне в буен галоп. Погледът ѝ бе повече от ясен, докато протягаше ръка и го привличаше към себе си. Забравяйки всичко, Йомер я целуна.

-   Сякаш сме тийнейджъри, нетърпеливи да стигнат до нормално легло!- Йомер поклати глава, притискайки гръб към стената.
-   Но тук просто няма „нормално” легло!- Свита до него, повтаряйки буквално извивките на тялото му, Дефне се засмя.- Сякаш сме залепени един за друг!
-   Ако мръднеш и ще паднеш! Това не е решение!
-   Преди малко не мислеше така!
Бяха се отдали на страстта, забравяйки неудобствата и страха, заемайки всеки сантиметър от тясното и твърдо легло. Гърбът на Дефне я болеше и след като се отпуснаха, доволни и щастливи, тя предупреди Йомер, че следващият път той ще е отдолу. Смеейки се, той обеща това да е скоро.
-   Всъщност аз имам една идея, но не знам как ще я приемеш?- Целуна рамото ѝ, побутвайки с нос водопада от къдрици.- Но за нас е май вече банално!
-   Мисля, че се досещам какво имаш предвид! Наистина е нещо като традиция при нас! Колко пъти вече сме го правили- пет, шест?!
-   Май при всяко преспиване извън дома! Но тук ще имаме и бонус! Ей сега се връщам!- Измъквайки се бавно, той нахлузи дънките си и излезе.
-   Какво измисли пък сега?!
Йомер се върна с някаква чанта и джаджа, която тя в първия момент не разпозна.
-   Къде го намери?!- Скочи тя, увита в чаршафа.
-   Предполагам го ползват, за да спят под звездите навън. Беше в килера долу. И тъй като ние не можем да излезем, ще го разпънем тук!
Йомер включи компресора и скоро сгънатия като хармоника найлон започна да се надува, все повече и повече, докато не придоби формата на най- обикновен дюшек.
-   Гениално! Винаги съм искала да спя на такова нещо! Когато като деца си правехме лагери навън, си представях, че имаме един такъв и батко го надува, след което и двамата се излягахме и започвахме да гледаме звездите до сутринта. Реално спяхме на пясъка или тревата, според сезона.
-   Моята единствена цел в живота е да сбъдвам твоите мечти! Дори и те да са толкова отдавнашни!- Целуна я, плъзгайки бавно ръка под чаршафа.- Мисля, че ти обещах втори рунд.
-   Тук ще е доста по- удобно! Но все пак държа на уговорката ни!
-   Както заповядате, принцесо!
Отпускайки се на меката материя, Йомер се усмихна и бавно повлече Дефне след себе си. Последното, което помнеше, бе победоносната ѝ усмивка!

Глава 148

Дефне се събуди посред нощ. Бе сама и навсякъде бе тъмно. Опитвайки да се ориентира в непознатата обстановка, тя чу плача на Берк.
-   Йомер?!- Извика леко тя, излизайки от стаята. При децата светеше, което ѝ помогна.- Какво става?
-   Няма нищо, просто са леко неспокойни! Мислех, че ще се справя и сам, но не се получава.- Вдигна рамене съпруга ѝ, люлеещ количката, в която бе настанил близнаците.
-   Това пък от къде излезе?!- Посочи тя количката.
-   Беше сгъната в шкафа, не бях сигурен дали няма да имаме нужда от нея. Не знам защо са кисели, но не искат да се успокоят и това е!
-   Може би са се събудили и изплашили от непознатата стая. Вземи Ада!- Самата тя гушна Берк, започвайки да му гука.- Какво има, маминото? Какво измъчва малките ми ангелчета?!
Измина повече от час, докато отново ги приспят. Сгушена в Йомер, Дефне наблюдаваше спящите деца, осъзнавайки колко много те заприличваха на тях. Берк беше копие на Йомер от детските му снимки. Ада, макар и по- тъмничка, имаше чертите на Дефне, обещавайки да стане красавица като нея. Бяха сладки и кротки бебета, освен ако не решаха да проявят характера си. Макар и рядко да се случваше, всяко такова събитие се помнеше дълго. Йомер неслучайно се шегуваше, че са инати като майка си- решаха ли, че нещо ще е по техния начин, така и ставаше.
-   Да си лягаме ли?- Преплети пръсти с нейните, след което ги целуна.- Изглеждаш изморена.
-   Добре съм! Мога да стоя цяла нощ така, за да ги наблюдавам! Колко бързо пораснаха, сякаш вчера бяха в мен! Искам да спра времето поне за малко, да им се порадвам, докато са такива!- Наведе се и загъна крачетата на Ада, които тя редовно отгъваше.- Още малко и ще започнат да се хранят не само с мляко. Ще започнат да сядат, да пълзят. Ще проходят.
-   А ние ще сме до тях, за да ги подкрепяме и пазим. Това е нашата роля!- Обви ръце около нея, целувайки рамото ѝ.
Останаха още малко така, след което си легнаха. Прегърнати, както в онази първа нощ в хижата на майка му, когато всичко едва започваше.
-   Сякаш вчера се оженихме. Времето сякаш лети, когато сме щастливи!- Шепотът ѝ бе едва доловим, но Йомер я чу.
-   Заедно сме! Нищо друго няма значение!- Целувката му бе нежна и сладка. Когато я погледна, в очите му се четеше единствено любов.
-   Обичам те!
Говориха цяла нощ, правейки планове за бъдещето. Когато най- после заспаха, слънцето вече огряваше хоризонта.

Събуха се, естествено, от детски плач. Макар те да бяха поспали едва два часа, малките вече бяха отпочинали и готови за нови приключения. Докато ги преоблекат и нахранят вече минаваше девет. Телефонът на Дефне звънна, изтръгвайки ги от минутката тишина. Смеейки се, погледна кой е.
-   Здравей, скъпа!- Поздрави весело тя, оформяйки само с устни „Нихан”.- Благодаря! Не, не сме си вкъщи! Да, на почивка сме. Да, Йомер ме изненада. Не, не знам кога ще се върнем! Нихан…
Дефне излезе навън, явно за да не чуе той следващите ѝ думи. Смеейки се, Йомер настани близнаците на мекия килим в центъра на хола. Слънцето ги печеше, карайки ги да присвиват очички, но бе полезно за тях. Седна и започна да им говори и закача, чакайки Дефне да приключи разговора си. Нямаха планове за днес, така че трябваше да направят. Макар че той нямаше нищо против и да остане така през целия ден- смеха на Ада и Берк, спокойствието, тишината. Тепърва откриваше удоволствието от това просто да стоиш, без да се притесняваш и тревожиш за нищо, да не бързаш за никъде, да не мислиш какво още трябва да свършиш. И това много му харесваше.
-   Мама вече се изнерви, явно леля ви отново е започнала да прекалява! Да спасим ли мама или да я оставим да се помъчи?!- Попита близнаците, ръкомахащи и ритащи с крачета.- Какво ще кажете?!
И двамата се смееха, гукащи на техния си език, явно нехаещи и за неговите, и за проблемите на майка си. Стиснали любимите си играчки в ръце, те вече правеха опити да се обръщат по корем, стигайки единствено до леко килнати положения на една страна. Бяха много забавна картинка и Йомер се смееше от сърце, наблюдавайки упоритите им действия. Личеше си инатът на Топал.
-   Какво правите?- Дефне се бе промъкнала и сядайки до него, отпусна глава на рамото му.- Имаш поздрави от нашите!
-   Надявам се си ги поздравила от мен!- Целуна я по косата, обвивайки ръка около кръста ѝ.- Много ли те изнерви Нихан?!
-   Личи ли си? Знаеш я, винаги има с какво да ме ядоса!- Усмивката ѝ бе щастлива.- Какво ще правим днес?
-   Ако искаш, може да излезем, времето е хубаво! А може и да останем тук, така, наблюдавайки как тези буболечета опитват да запълзят!
-   Оставам им съвсем малко, нали? Особено на Берк! Ако не бе толкова едричък, до сега щеше да се е обърнал!- Засмя се тя, виждайки как коремчето пречи на сина ѝ да се претърколи.- А Ада е прекалено слабичка, няма нужната сила все още! Виж я как недоволно рита с крачета!
-   Всяко нещо с времето си, скъпа! Когато са готови, това няма да има значение!
Прекараха предобеда така: наблюдавайки децата, играейки си с тях, просто оставяйки се на момента. Хапнаха сандвичи на пода в хола, представяйки си, че са на пикник. След това легнаха до бебетата, а Йомер реши да им прочете приказка. В крайна сметка така заспаха и четиримата, излегнати на мекия килим, отнесе в омагьосаната гора, където принцът опитваше да спаси принцесата.

Следобедът все пак решиха да се разходят. Въпреки топлото слънце, греещо навън, Дефне облече добре близнаците. Ада и Берк приличаха на джуджетата на Дядо Коледа, с дебели якенца и шапки, нахлупени над очичките им. Йомер опита да протестира, изтъквайки хубавото време навън, но тя бе непреклонна. Настоя и те да се облекат дебело, за да не би случайно някой от тях да настине. Шапка обаче Йомер отказа да сложи, ядосвайки съпругата си и разсмивайки малките, радващи се на спора между тях.
Настанени в количката си, те оглеждаха любопитно околността. Зад къщата имаше пътечка, водеща към реката долу или гората на върха на хълма. Колебаейки се, Дефне все пак посочи надолу.
-   Както винаги, близо до водата!- Засмя се Йомер.
Слизаха бавно, вдишвайки с наслада свежият въздух. Тук нямаше нищо, което да им напомня за Истанбул. Сградите бяха ниски, разположени далеч една от друга. Всичко бе толкова естествено, толкова чисто. Докъдето им стигнеше погледа, имаше само природа. Хълмовете около тях бяха зелени, сякаш излезли от платното на някой известен художник. Водата бе бистра, носеща се бавно на талази, заобикаляйки  големите камъни, издигащи се като острови в нея. Тишината бе прекъсвана единствено от песента на птиците, или плясъка на крилата им, когато се спуснеха над тях.
Прегърнати, Йомер и Дефне вървяха, докато не стигнаха моста. Поколебаха се, но тъй като от другата му страна бе градът, решиха да се върнат. Не искаха да срещат никого, беше им добре така. Съседните вили явно бяха празни, защото не се чуваше и звук от тях. Малките заспаха, докато вървяха обратно, явно загубили интерес към заобикалящата ги природа. Йомер настоя отново и Дефне се съгласи да свали поне шапките им, тъй като самата тя се бе изпотила. Наистина времето бе прекрасно и не ѝ се искаше да се прибират, но бе започнала да се изморява от вървенето. Обещавайки ѝ, че утре пак ще излязат, Йомер я поведе към вкъщи.
Ада и Берк продължаваха да спят, затова родителите им си позволиха да влязат под душа заедно. Случваше им се рядко да имат толкова време за себе си през деня, поради което решиха да използват всеки отдал им се момент. Изкъпаха се бавно, след което Йомер предложи да разреше косите ѝ. Искаше му се да я поглези по някакъв начин и това бе добро начало. Настани я на дюшека и коленичейки зад нея, започна бавно да прекарва четката пред къдриците. Макар Дефне да искаше да изправи косата си, той не ѝ позволи. Обожаваше буйния огън, обримчил лицето ѝ.
Вратите бяха разтворени, затова те чуха първите мрънкания на Берк, когато се събуди. Макар да не плачеше, синът им недоволстваше, защото тях ги няма. Дефне го взе на ръце, докато Йомер събуди Ада. Преместиха се в хола и се гушнаха на дивана. „Том и Джери” бе едно от любимите детски на Дефне, а и бързо движещите се картинки се харесваха на близнаците. Завъртайки очи, Йомер се засмя.
-   Никога не бих предположил, че си падаш по детски филмчета! Понякога забравям колко различни личности живеят в теб. И колко различни са всъщност те.- Прегърна я с една ръка, докато с другата гушкаше Ада.
-   Каза човекът, криещ се под толкова маски.- Поклати глава Дефне.- А аз съм си само аз, такава, каквато ме виждаш! Една единствена!
-   Обичам те! Обичам дивачката, която е способна да изпочупи всичко вкъщи, а след това да ме превърже! Обичам нежната Дефне, която ще ме погледне в очите и без думи ще разбере от какво имам нужда. Обичам силната Дефне, която ще застане дори срещу цялото си семейство, за да защити любовта ни. Обичам смелата Дефне, която е до мен и вярва в мен дори тогава, когато аз загубя вяра в себе си. Обичам моята Дефне, която вечер не може да заспи, ако не е сгушена до мен. Обичам работохоличката, способна да прекара денонощие над скиците си, забравяйки за всичко наоколо. Обичам жената, подарила ми двете най- големи съкровища в моя живот. Обичам те, просто защото ти си всичко, от което имам нужда.
-   Такава съм, защото ти си до мен!- Изтривайки сълзите, събрани в ъгъла на очите ѝ, Дефне се притисна до него.-  Ти си моята сила! Обичам те!



# 14
  • Мнения: 12 810
Благодаря за темата

Баръш в нов филм с участието на Chagatay.
Колко е вярно ще се разбере
newsm78

Jem Yilmaz answered the question, preparation for the new project began. he will shoot a new feature film. He used to work always in the comedy genre, but now he decided to make a film for the festival. the screenwriter and producer of this film will be himself, the film will be directed by Kivanch Baruin, with whom he worked before. To participate in this film, he invited Baris and Chagatay to the main role. and in Cesme, where his film Arif 2016 was shown, he invited these young actors who talked for a long time and they shook hands for joint work. Also in his film, the daughter of his former lover, Leila Feraya, will be removed. about what will be the film, he left it while in secret.

Общи условия

Активация на акаунт