За брака с мъж, когото не обичаш

  • 17 192
  • 121
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 275
Пускам темата, за да чуя повече странични и безпристрастни мнения. Разбрах, че моя много близка приятелка обмисля да се ожени за бившия си приятел, с когото бяха разделени известно време. Стана ми неприятно, защото не го харесвам. Избухлив е и когато се ядоса е способен да изпотроши нещо около него. Опасявам се, че веднъж сключили брак, може да посегне и нея.

Тя ми е споделяла, че се чувства добре след раздялата и че докато са били заедно той някак негласно я е ограничавал от излизания и срещи с приятели. А сега иска да се жени за него, не защото го обича, не защото е хубав човек, а защото сама се чувствала зле. На въпроса ми дали го обича и защо ще се жени за него, ми отговори, че той си е той и тепърва ли да си търсела друг мъж, следващият също нямало да го хареса, само си губела времето.

Според вас нормално ли е да се ожениш за някого, само, за да не си сам? Аз се опитах да й припомня за лошите неща, които ми е разказвала за него, но не смея да й се бъркам прекалено много. Ако се разделят под влияние на моите думи, ще ми е тежко, че аз съм причината за раздялата и че евентуално е могло да бъдат щастливи. От друга страна, не искам да си мълча, защото този човек може да й провали живота... Чувствам се ужасно, държа на нея и ме е страх от решението, което е взела...

# 1
  • Испания
  • Мнения: 37 503
Не, за мен изобщо не е нормално. Явно приятелката ти не знае, че е по-добре да е сама, отколкото зле придружена. А и "му е сърбала попарата".

Не трябва да се чувстваш зле, че си ѝ казала какво мислиш. Не се тормози, защото ти не можеш да направиш нищо повече. Ако тя е решила да си чупи главата, ще го направи.

# 2
  • Мнения: 7 690
На колко години е приятелката ти?
Донякъде намирам за нормално да се омъжиш поради страх от самота, но това само при наличието на фактори като по-напреднала възраст, препиране за деца и семейство (пак поради напреднала възраст), да си наистина сам - без роднини, близки, деца, внуци, приятели, братя, сестри и т.н. Дори и при такива обстоятелства обаче не бих намерила за нормално да се обвържеш в брак с човек проявяващ признаци на насилник. Особено след като отблизко си се запознала веднъж с тях.

# 3
  • Мнения: 9 196
Колкото е нормално да пускаш тема за неща, които не те засягат пряко, толкова е нормално и приятелката ти да не ти споделя, че избухлив, неизбухлив, иска с него да е и това е, а да се преструва, че не го обича. А думите на приятелка, едва ли събират и разделят, който и да е.

# 4
  • Мнения: X
Аз пък не вярвам че се жени за него,просто за да не е сама.Явно си го обича въпреки недостатъците.Просто веднъж оплюла го пред другите,как да признае че си го обича такъв.Изказали сте си мнението пред нея и от там на татък,няма какво да направите повече,а и не ми се струва редно.Това си е нейно лично решение.

# 5
  • Мнения: 9 196
Обикновено точно това " те всички са такива" или "и друг да е, пак няма да ми хареса нещо" трябва да се разбира точно като - не ме занимавай и не ти влиза в работата.

# 6
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Ела зло, че без теб по-зло...На това ми прилича. Може и да има Стокхомски синдром. Както приятелката сама си казва - свикнала си му е на кофтия характер. Но явно си мисли, че няма какво ОЩЕ да види. Щом едно време я е ограничавал...сигурно след брака ще стане страшно и може да се окажеш без приятелка.

# 7
  • Мнения: 4 275
На 34 е. Антигона, точно това ме притеснява - признаците на насилник, които проявява. Освен това е склонен да разчита на нейната издръжка и каквото има спестено да бъде прахосано за глупости. А след всички теми, които съм прочела тук, се убедих, че една жена винаги трябва да има заделени средства, за да не е зависима от мъжа си. Тя има хубава престижна професия, а той работи, каквото намери.

Salsisha, разбрах, че смяташ, че не ми е работа да се бъркам. Каза го два пъти вече, няма нужда да го повтаряш повече Wink

smileys, така е. Ясно ми е, че изборът си е нейн. Просто ме боли

Джулая, според мен лошото от връзката е забравено вече, а изпъква самотата, защото е по-прясна Sad От друга страна тя не прави нищо по този въпрос. Малко като самотната авторка на 33 от съседната тема.

# 8
  • Мнения: 7 690
Мише, разбирам, че те боли, но твоята роля като близка приятелка ти си си я изиграла вече - казала си си мнението и си й припомнила през какво е минала веднъж, оттам насетне решението е нейно и ти не можеш да й изземеш това право.

# 9
  • Мнения: 1 206
смятам, че по това,което описваш, станат ли скандали....може и на нея да посегне Sad Иначе, може би наистина я е страх и вътрешния глас да звънти ( "на 34 съм сама, на 38 и за инвитро няма да ставам" и други подобни, с които околните се опитват " да помагат")

# 10
  • Мнения: 4 275
Може би така съм формулирала темата, но не искам акцентът да пада върху това какво изпитвам аз. Просто ми се искаше да обсъдим ситуацията. Нормално ли е, не е ли нормално, дали пък все пак няма да се окаже по-правилният избор... Страх ме е, че ще попадне в ситуацията на десетките жени писали тук с изневеряващ, биещ и пиещ мъж, отвличане на детето от майката, оставане на улицата без средства... Не ми вдъхва доверие и това е. Поне да беше казала, че го обича все още, а не че ще се жени за него, защото самотата й тежи.

летящата, точно. Но тя не е прави опити да потърси любовта - от вкъщи на работа и от работа вкъщи... Е как да си намери мъж тогава?

# 11
  • Испания
  • Мнения: 37 503
Най-лесното е да подпише, а после? Точно от подобни типове ми настръхва косата. Хем ще носи парите вкъщи, хем ще го дундурка и ще му слугува, хем той ще я ограничава, ще троши наред и... дори не ми се споменава нещо по-страшно. И за какъв дявол?

И при най-малка индикация преди сключване на брака трябва да бяга с 200 в противоположна посока. Имам горчив опит в семейството си с подобен екземпляр и знам за какво става въпрос.

# 12
  • Мнения: 4 518
Не, не и още 100 пъти не! Дори и на 100 години пак НЕ. С бившия ми се разделих, защото разбрах, че ще ми предлага и не исках да седи с пръстен пред мен и да му кажа "край", така че се разделихме почти веднага след като разбрах.
Не става въпрос само за брак. Вече не разбирам как може да живееш с човек, когото не обичаш и харесваш, не бих си го позволила. Хората се опитват да се измъкнат от такива мъже, а тя от няма накъде...та при него. Ако бях в нейното положение, вероятно психически нямаше изобщо да го приема като вариант, още повече да го изпълня.
Колкото до това дали е твоя работа - само ти и тя знаете до къде стигат взаимоотношенията ви. Аз когато се съмнявам дали е редно да се бъркам, питам "сигурна ли си?". Ясно, точно и кратко. Ако не се замисли, изобщо не е сигурна (доказано с времето).

# 13
  • Мнения: 1 206
да се избере "без любов" е различно от "не го понасям"=  те въпреки всичко се познават и това след определена възраст е спасителния пояс ( ох, не ми се минава пак през цялото форматиране на характери) Но ако човека има скрита агресия, тя я е видяла и не я е парирала...в въпрос на време да избие ( дано не съм права). Според мен най-доброто е да поговориш с нея - да и кажеш сериозно да си помисли дали вижда бъдещето си с този човек и дали го вижда красиво ( или поне спокойно), дали само страха от самота я връща при него и й кажи, че дори не е нужно да ти отговори на теб, а да си отговори на себе си преди да вземе това решение, защото то ще рефлектира сериозно на бъдещето и.
ПС - разбирам я защо не прави. То човек като гризне няколко пъти дървото и вече не му се пъне Sad

# 14
  • Мнения: 1 285
Ахам, значи до няколко месеца да очакваме тема - той ме удари, как да постъпя?!?

Общи условия

Активация на акаунт