Някой помни ли в какъв размер бяха стипендии по социализма? Имахме един спор у дома. Някой помни ли ученическа стипендия за успех от 80 лв. Говорим за 1985-6-7 там някъде, в техникум. На мен ми се виждат много тези пари, понеже и аз съм взимала стипения, но може да е имало различия.
- Публикувана: 9 фев. 2018, 08:49 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2018, 20:58 ч.
Ученическите стипендии по социализма
То и за стипендия за успех искаха минимален доход на родителите. Тоест не даваха на всички отличници, а само на тези от семейства с по-ниски доходи, сираците и т.н.
Същото беше и при общежитията. Там, където нямаше много места, настаняваха само децата на по-бедните. Не че другите бяха богати, просто не можеха да минат летвата.
Нещо като с детските сега.
На всички поравно даваха само 10-те лева месечно, "тодорживковите", както им казвахме. След навършване на 16 години всеки ученик или студент получаваше по 10 лв. на месец, а на родителите спираха детските.
Същото беше и при общежитията. Там, където нямаше много места, настаняваха само децата на по-бедните. Не че другите бяха богати, просто не можеха да минат летвата.
Нещо като с детските сега.
На всички поравно даваха само 10-те лева месечно, "тодорживковите", както им казвахме. След навършване на 16 години всеки ученик или студент получаваше по 10 лв. на месец, а на родителите спираха детските.
То и за стипендия за успех искаха минимален доход на родителите. Тоест не даваха на всички отличници, а само на тези от семейства с по-ниски доходи, сираците и т.н.
Същото беше и при общежитията. Там, където нямаше много места, настаняваха само децата на по-бедните. Не че другите бяха богати, просто не можеха да минат летвата.
Нещо като с детските сега.
На всички поравно даваха само 10-те лева месечно, "тодорживковите", както им казвахме. След навършване на 16 години всеки ученик или студент получаваше по 10 лв. на месец, а на родителите спираха детските.
Същото беше и при общежитията. Там, където нямаше много места, настаняваха само децата на по-бедните. Не че другите бяха богати, просто не можеха да минат летвата.
Нещо като с детските сега.
На всички поравно даваха само 10-те лева месечно, "тодорживковите", както им казвахме. След навършване на 16 години всеки ученик или студент получаваше по 10 лв. на месец, а на родителите спираха детските.
Точно така!
Винаги съм била пълна отличничка в гимназията и никога не съм получавала стипендия.
Когато станах на 16, на майка ѝ спряха детските 25 лв, а аз започнах да вземам по 10 лв в гимназията. Майка беше нещастна, защото се получи нещо като нещо за нищо
Не са ми искали бележка за доход на родителите. Тези пари в гимназията ми бяха само за успех. Родителите ми тогава не са били с ниски доходи (инженери са и двамата и работеха в големи държавни предприятия). Не съм получавала 10 лв. детски след 16 г. Помня, че майка ми получаваше детски, но не помня до каква възраст на мен и сестра ми.
74-ти набор съм.
74-ти набор съм.
Е, аз съм 65-ти и никога не съм получавала стипендия за успех в училище, въпреки че винаги съм била отличничка. 
Сетих се и за един куриоз. Моя приятелка носеше бележка за доходите на родителите си и получаваше стипендия, въпреки че семейството ѝ разполагаше с много повече пари от нашето. Просто имаха странични доходи от частпром, които не се отчитаха. Официалните им бяха ниски. Много ми беше странно тогава.
Така че днешните явления не са патент само на капитализма, и през социализма имаше наши, ваши и още по-наши.
Сетих се и за един куриоз. Моя приятелка носеше бележка за доходите на родителите си и получаваше стипендия, въпреки че семейството ѝ разполагаше с много повече пари от нашето. Просто имаха странични доходи от частпром, които не се отчитаха. Официалните им бяха ниски. Много ми беше странно тогава.
Така че днешните явления не са патент само на капитализма, и през социализма имаше наши, ваши и още по-наши.
Не са ми искали бележка за доход на родителите. Тези пари в гимназията ми бяха само за успех. Родителите ми тогава не са били с ниски доходи (инженери са и двамата и работеха в големи държавни предприятия). Не съм получавала 10 лв. детски след 16 г. Помня, че майка ми получаваше детски, но не помня до каква възраст на мен и сестра ми.
74-ти набор съм.
74-ти набор съм.
Ами ти си постъпвала в гимназия, когато аз съм завършвала, така че няма как да се сравняват нещата.
Аз говоря за периода 84-89 г.
Как Сийке, баш така си беше до 89г. След 90-та може и да е било друго.
Относно стипендиите се сещам, че освен държавните, имаше и такива, които се отпускаха от различни предприятия. Подписваш договор, че след като завършиш, ще работиш при тях определен брой години и ти отпускаха стипендия. Те бяха доста щедри, по-високи от държавните. Това за висшето.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
Стипендии в гимназии за успех не е имало. Даваха 10 лв на месец "бай тошовски пари" и то от един момент нататък.
Стипендии за успех имаше във ВУЗ-овете. Там сумата зависеше от успеха и от курса. Колкото по-голям курс си, толкова по-висока стипендия. В 5-ти курс за отличен успех държавната стипендия беше 90 лв. Това бяха стипендии от държавата за успех, не стипендиите, раздавани от предприятия - обикновено на рабфаковци. Те достигаха и до 250 лв на месец.
Стипендии за успех имаше във ВУЗ-овете. Там сумата зависеше от успеха и от курса. Колкото по-голям курс си, толкова по-висока стипендия. В 5-ти курс за отличен успех държавната стипендия беше 90 лв. Това бяха стипендии от държавата за успех, не стипендиите, раздавани от предприятия - обикновено на рабфаковци. Те достигаха и до 250 лв на месец.
Относно стипендиите се сещам, че освен държавните, имаше и такива, които се отпускаха от различни предприятия. Подписваш договор, че след като завършиш, ще работиш при тях определен брой години и ти отпускаха стипендия. Те бяха доста щедри, по-високи от държавните. Това за висшето.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
Имаше!
Английската в Пловдив - получавах 90 лв 
месечно, срещу задължение да работя 5 г като преводач във ВМЗ Сопот /от Сопот съм/. Естествено имаше куп изключения - ако продължа да следвам, ако сменя местожителство, ако стана семейна и т.н. Доста пари бяха навремето, без угризения си ги харчех! 
За успех не съм се интересувала - нямаше и причина. 
Набор - 72.
Е, аз съм 65-ти и никога не съм получавала стипендия за успех в училище, въпреки че винаги съм била отличничка.
Сетих се и за един куриоз. Моя приятелка носеше бележка за доходите на родителите си и получаваше стипендия, въпреки че семейството ѝ разполагаше с много повече пари от нашето. Просто имаха странични доходи от частпром, които не се отчитаха. Официалните им бяха ниски. Много ми беше странно тогава.
Така че днешните явления не са патент само на капитализма, и през социализма имаше наши, ваши и още по-наши.
Сетих се и за един куриоз. Моя приятелка носеше бележка за доходите на родителите си и получаваше стипендия, въпреки че семейството ѝ разполагаше с много повече пари от нашето. Просто имаха странични доходи от частпром, които не се отчитаха. Официалните им бяха ниски. Много ми беше странно тогава.
Така че днешните явления не са патент само на капитализма, и през социализма имаше наши, ваши и още по-наши.
И аз знам подобен куриоз: една позната дама имаше "гадже" англичанин, който я издържаше. Тя официално не работеше никъде и нямаше доходи, затова заяви, че ще кандидатства за помощи, защото й се полагали. Иначе живееше много на широко.
Имаше! Английската в Пловдив - получавах 90 лв месечно, срещу задължение да работя 5 г като преводач във ВМЗ Сопот /от Сопот съм/. Естествено имаше куп изключения - ако продължа да следвам, ако сменя местожителство, ако стана семейна и т.н. Доста пари бяха навремето, без угризения си ги харчех! За успех не съм се интересувала - нямаше и причина.
Набор - 72.
Английската в Пловдив - получавах 90 лв месечно, срещу задължение да работя 5 г като преводач във ВМЗ Сопот /от Сопот съм/. Естествено имаше куп изключения - ако продължа да следвам, ако сменя местожителство, ако стана семейна и т.н. Доста пари бяха навремето, без угризения си ги харчех! За успех не съм се интересувала - нямаше и причина. Набор - 72.
Не са ми искали бележка за доход на родителите. Тези пари в гимназията ми бяха само за успех. Родителите ми тогава не са били с ниски доходи (инженери са и двамата и работеха в големи държавни предприятия). Не съм получавала 10 лв. детски след 16 г. Помня, че майка ми получаваше детски, но не помня до каква възраст на мен и сестра ми.
74-ти набор съм.
74-ти набор съм.
Тъкмо щях да пиша, че зависи за кои години си говорим.
И на мен не са ми искали при успех бележки за доходи. Дори после в университета. Там си отпускаха за отличен успех. За успех не бяха много високи в СУ по мое време. Но цифри не помня - тогава вървеше инфлация и цифрата беше много променлива.
И аз съм същия набор. И моите родители не бяха с ниски доходи.
Относно стипендиите се сещам, че освен държавните, имаше и такива, които се отпускаха от различни предприятия. Подписваш договор, че след като завършиш, ще работиш при тях определен брой години и ти отпускаха стипендия. Те бяха доста щедри, по-високи от държавните. Това за висшето.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
Та може за такава стипендия да става въпрос, ако е имало такива и в техникумите. А логично е да е имало, защото се чудеха как да вкарат хората в заводите и фабриките.
В гимназиите със сигурност нямаше.
В единадесети клас взимах някакви пари в обикновената гимназия вече /СОУ/. Няма как да е била за ниски доходи. Не помня колко бяха, но това беше 92-ра някъде.
Препоръчани теми