Обща култура и любознателност

Атласи, енциклопедии, пътувания ...
От 8 г. нагоре има много настолни игри, които разширяват познанията на децата за света.
Ние играем понякога вкъщи, въпреки че е твърде малък за част от информацията, с която се сблъсква.

Зависи и от самото дете - например аз най-бързо "попивах" неща от книгите, за които след това питах и разпитвах, исках да ги видя, а сестра ми започваше да изпитва интерес, когато види нещо на живо - сграда, животно и чак след това четеше или питаше. Синът ми и до ден днешен, от малък, вниманието му се привлича, когато някой спомене нещо и след това искаше книжка, или снимки, сега вече и сам си търси в гугъл или проявява желание да отидем и да научи повече по темата.
Забелязах, че най-бързо любопитството му се привлича от животните - котета, лъвчета, птици, гущери, насекоми - та от там, покрай разговора за конкретното животно стигаме до биология, география, физика и други.

Моето дете е още на 6, но темата ме интересува, затова се записвам да я следя. Ние често пътуваме из страната и посещаваме музеи и забележителности с него още като беше малък. В началото не проявяваше интерес, но постепенно започна да се интересува и да задава въпроси, да иска да му разказваме повече. Също така съпругът ми му пуска научно популярни филмчета, гледат заедно една тв "Да Винчи" в която показват разни опити и говорят за наука. Понеже е много музикален и се интересува от музика, сме го водили на балет, оперета и концерти. Книги за сега му четем ние, обикновено приказки. Проявява интерес към енциклопедии за животни и като си хареса някое животно постоянно иска да му четем за него и да му търсим филмчета за същото.

 Пътуване, пътуване и пак пътуване. Първо из България, като се почне от най-популярните дестинации и се стигне до най-забутаните местенца. Изследвали сме всичко по пътя: музеи, еко пътеки, археологически находки, природни феномени... После се тръгва из чужбина, задължително с книжка в ръка.  

Синът ми беше научен от баба му да чете преди първи клас и затова най-много обичаше енциклопедиите като начин да разширява знанията си. Ние много не сме го водили из страната. Може би за всяко дете е различен начинът, по който да се обогатява общата му култура.

Записвам се в тази тема да изчерпя идеи, освен моите. Основно пътуваме, обясняваме, но понякога през едното ухо влиза,  а през другото излиза. Ето, например онзи ден дават нещо за морската градина в Бургас, обаче дъщеря ми заявява ааа, тук сме ходили. Ама къде ли беше? Май, във Варна.  А, не е като да не ходи във Варна поне 5 пъти в годината.

Моето дете е по- малко, едва четири години и половина. Намирах за напълно излишно на тази възраст да я водя в музей, защото нищо няма да разбере и ще умре от скука. Оказа се, че не е така. И нямам предвид Музейко (макар, че не живеем в София и реално нямаме достъп до него), но до колкото разбирам той е за деца над 8 години, за да разбират какво се случва. Тоест във вашата възрастова група можете да го пробвате вече. Ние тук започнахме с Музея по история на медицината, което звучи абсурдно за възрастта, но детето страшно много се впечатли от черепите и скелетите. Тъй като има и много анимации на такава тематика, но на живо, истински, се оказа страшно интересно. Вече три пъти сме ходили там. Покрай това купихме и енциклопедия за човешкото тяло, за най- малките, съобразена с възрастта. В този музей има и детска стая, в която също има книжки за човешката анатомия с картинки, въпроси и писалка, която свети и пее при верен отговор. Има пъзели на анатомична тематика, има микроскоп играчка, лекарски комплект играчка и други подобни. Разбира се, в музея може да се видят всичките тези неща, но истински и такива, каквито са били през последните два века.
Много интересен е природонаучния музей, такива поне има в много градове. Там има много голям брой препарирани истински животни, и дребни, и доста едри като мечка, например. На децата им е много любопитно. Има също червеи и подобни в стъкленици. Децата обичат подобни гадости. Може да се съчетае със зоологическа градина, да видят и живи. Конкретно в двора на нашия природонаучен музей има живи зайчета, кокошки, щраус, пони, две кози. Най- хубавото е, че могат да се хранят и милват, всички деца се радват на това. Тук има и пеперудариум за живи пеперуди, на километри от музея, но е пак в тази тематика. Дъщеря ми е страшно впечатлена как се излюпват какавидите. Там чичкото е показвал на живо всички фази през които преминават, тъй като там ги отглеждат, те имат много кратък живот. Дъщеря ми все пита дали вече са се излюпили новите пеперуди (те отдавна даже са умрели, но тя това не може да го прецени) и разказва за гъсениците, какавидите, шарените пеперуди, как ги пипала. Имало е и препарирани.
Етнографските музеи също са интересни на децата. Има много носии, накити, чанти, всичко е облечено върху манекени, за моята дъщеря са големи кукли. Има оръдия на труда, които са тематично оформени в кътове и определено е интересно - житни класове, прежди. Някои неща бяха учили в детската градина и с удоволтвие ги разпозна на живо. Има 10-20 различни видове обредни хлябове (лакирани са), с интересни символи по тях. Много ѝ харесаха, защото обича да яде тесто.
В нашия случай - Военноморски музей, няма навсякъде, но за децата пак е интересно. Има истински костюм на тежководолаз, който е направен все едно е гмурнат на морско дъно. Много макети на кораби. В двора много военна техника, кораба Дръзки, на който може да се качиш и да влезеш в трюма по стръмен трап.
Музей на куклите - става дума за пенсионирани кукли от кукления театър. Подредени са по постановки, със сценично осветление. Без да навлизам в подробности е ясно, че на децата им харесва.
Всички изредени са и много евтини. Някои безплатни - на медицината. Другите са по 2-3лв за дете и 4-5лв за възрастен. Исторически музей не сме пробвали, струва ми се, че за там не е наистина.
Тук правят детски концерти с класическа и популярна музика. Не зная дали има в други градове. Децата от Музикалното училище ги изнасят, като произведенията са от най- популярните, лековатите, а водещата обяснява съвсем като за малки деца. За малките зрители е постлано килимче отпред, за да виждат. Разрешават им да пипат инструментите, дъщеря ми така 'свири' на контрабас и се влюби в него. Сега иска да ѝ купим контрабас и като го заяви пред непознати винаги ги изумява, че изобщо знае тази дума, още по- малко какво означава тя. Там също ги канят да танцуват на сцената, да пеят, ако изпълняват някаква детска песничка - включват и такива неща, освен Чайковски и Панчо Владигеров. Напълно безплатно е.
Тук, сигурна съм и в други градове, вече често има театрални постановки, мюзикъли и дори оперети за деца точно 6+ възрастова категория. Макар, че нашата е малка още, ходи на един спектакъл и остана много доволна.
Ходи и на планетариум, но не е за нейната възраст. За 7-8 години, обаче, вече - да! Все пак дори и тя като се върна, разказа, че е ходила на луната, глеала звездите. По наше време само гледахме светещи лампички за звезди, но сега се излъчвал и филм, на който показвали големи, красиви снимки на всички планети. Започвали с дълга лекция, която била суха и скучна (според баба ѝ, дори за нея), но все пак има напредък, опитват се и те да го направят интересно.
Иначе разбира се книжки. Тъкмо наскоро четохме 'Бъди ми приятел' на Юлия Спиридонова, а там триглав змей живее в пещера. Дъщеря ми не е била никога в пещера и много иска, та сме планирали да я водим. За съжаление чак лятото, защото наблизо до нас няма пещери. Тя очаква вътре да живее триглав змей, но се опитваме да обясним, че няма да има.  Сега това се сещам, но иначе от книжките сме получили безброй идеи за неща, за които да говорим, да заведем да види нещо допълнително. Например - на село Тя и село не беше виждала, а покрай Тими Уили селската мишка толкова се впечатли, че започна да разправя на ляво и на дясно, че е ходила на село, а всъщност не е. Водихме я да види, що е то село. Разбира се за по- голяма възраст книжките няма да са толкова наивни, макар че на Юлия Спиридонова си е баш за 7-8 години, че и на Биатрикс Потър също. Дори с няколко години повече, децата си обичат фантасмагории, наивни историйки и красиви картинки.
За книжките исках да кажа - понеже напоследък детска литература бълва просто, толкова много се издава, но не малко хора не го знаят. По малките книжарнички и по супермаркетите се продават все едни и същи приказки от едно време и ако специално не потърсиш детския шанд в Сиела, примерно, мисля, че при тях изобилието е най- голямо, може никога да не разбереш, че съществуват. Превеждат се десетки чужди автори и то от най- актуалните в Англия, САЩ и дори турски автори, скандинавски. В момента излизат и почти безброй вече и български автори. За съжаление детските книжки са доста скъпи. Също малко известен вариант е библиотека. Самата аз не допусках, че в Детски и средношколски отдел има литература за толкова малки деца, мислех, че започва от ученическа възраст. Оказва се, че има и за 3-годишни. Най- хубавото е, че наред със старите, захабени, ползвани десетилетия книжки, библиотеките купуват и най- новите и модерни издания. Е, няма да намерите цялото разнообразие на Сиела там, но все пак учудващо не малко нови издания. Таксата е само 3лв за 6 месеца или 5лв за една година. Също при нас всяка сряда от 10 часа се четат приказки, в стаята на приказките, на библиотеката, за най- малките. В случая за вашата възрастова група това не е интерес, но в София знам, че четат и за по- големи, както и има събирания, на които деца на по 9-10 четат на по- малки - 3-4-годишни деца. Може да се включите в нещо такова.
За географията... какво да ви кажа. Най- най- добре с пътуване. Разбира се, това изисква средства. Поне из България по пещери (Съевата дупка, Дяволското гърло, Снежанка, Ягодинска, Бачо Киро, Леденика), водопади - примерно Крушунските са много приятни за разходка, до тях се стига с кола и после пътеката е лека и не е дълга.
Срам не срам, ще си призная, че преди години аз не знаех на кой континент се намира Египет. Не бях се и замисляла, не знам ако някой ме беше питал, какво бих отговорила. Така се случи, че тръгнах към Египет и някъде около събирането на багажа в куфара научих, че е в Африка, но сега вече никога не мога да го забравя и не само това, а още куп други факти и истории за страната и дори региона. Както исторически, така и географски, природни и културни. Заведете детето си в Египет и ще избухне със знания и обща култура - обещавам ви!    Важи и за много други места по света, няма да изреждам, нито да давам подроби примери

Нямаме проблеми с общата култура. То си зависи от начина на живот и общуване в семейството и средата. Случва се неусетно и децата попиват - от разговори, от книги, карти, филми, пътувания... Обаче като се опре до целенасочено полагане на усилия и училищни (пък и всякакви други) задължения - мързи го, две не вижда. С това не знам как да се боря, иначе на богат речник и богата обща култура и пет-десет чужди деца мога да науча

Подкрепям казаното от pina и от Параход - голямата дъщеря е на 10г и най-вече се впечатлява от това,което вижда.За мен лично от голямо значение е и какво гледа семейството вечер вкъщи и какви теми чува да се обсъждат на масата.Затова избягваме клюкарски формати и турски сериали.Като реалити много хареса Фермата - имаме къща на село,виждала е животни, но това как се прави сирене,кисело мляко, пресъздаване на обичаи - едва ли ще има такъв интерес ако е научнопопулярен филм. Animal Planet , Discovery, National Geographic - неусетно се увличат и научават много факти.Аз лично съм голям фен на 24 Kitchen и детето попива ентусиазма и вече има самостоятелни опити да приготвя десерти.Нито и се вижда трудно и невъзможно - напротив,още един вид проява на креативност. Отделно там също има много интересни факти - имаше епизод как се отглеждат стриди край Австралия,ферма за трюфели...Така че интересът се създава неосъзнато и не под формата - "Ето ти сега енциклопедия,чети за гъбите"

БИх похвалила и Щура лаболатория -  https://www.facebook.com/madlabshowBG/?hc_ref=ARQPogclzkEaCWkJcVzI5FIXrsOWs00dHP3yx-TSnAk-7y1AxixD0-v5DHLv0ZxvcyQ&fref=nf
Имат посещения в доста градове,особено с приятелче ако отиде е много интересно.

Много държим със съпруга ми да я учим на любов към страната ни.Смятаме,че има много стара ,интересна история,много природни и исторически забележителности.И сме пътували и в други държави също и смятаме,че страната има с какво да се похвали и с какво да се гордеем,че сме българи .В училище са просто факти и не може да се сравни с едно посещение на Шипка,там в зала ни прожектираха анимирана версия за битката,достъпна за децата.Малката беше на 4г и още помни и иска да отиде пак там.Магурата и Белоградчишките скали са феноменални,панорамата в Плевен,Природонаучният музей в Черни осъм,Етъра,Царевец...Чакаме още малко да порасне и да тръгнем на походи,иска да види Райското пръскало. В по-големите градове има и скаутски клубове,запали се след поредицата Оцеляване на предела с Беър Грилс.



П.П. Относно пещерите - проверявайте кога е подходящо за посещения,в Бачо Киро ноември беше ужасна кал,скалите кондензират ,камъните са хлъзгат.Бяхме окаляни до ушите,но пък видяхме прилепи

Изброеното +:
Енциклопедии Британика (езика вече не е проблем)
От 2-годишна има собствен компютър и вече на 10 бих казала че е доста оправна.
 Оказа че е ''ходила ''и познава  места    и у нас и по света без да е стъпила с помощта на YOU TUBE.
Има си такъв глобус:
https://www.google.bg/search?q=%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1 … spf=1517931296252
Има си енциклопедии с препоръчани  за посещение места ,има си и компютъра, а  с езика се оправя без проблем и вече мога да кажа че е гражданин на света.
На пример 360°, Angel Falls, Venezuela. Aerial 8K video :
https://www.youtube.com/watch?v=L_tqK4eqelA
Тази пролет(4кл=10г) посещението в Националния исторически музей бе пряко свързано с изученото по ЧО ,а природонаучния и ботаническата градина с материала по ЧП.
Имат на сайта групови посещения с техен транспорт и лектор по 10лв на дете за група от 30 деца
''Била'' е на най-паметните моменти от великото ни минало с поредицата :
https://www.youtube.com/watch?v=IsycQqbK-qc
 Видяла от дрон най-красивите места , ''била ''е във всички пещери, знае неща които аз не знам и няма да мога да обиколя и да искам.

Музейко е интересно място за деца от 5 до....не знам колко години. Просто не всичко могат да разберат на 5г.
Книги, музеи, енциклопедии, детски поредици, пътуване...и много, много разговори за всичко, което го вълнува детето и което ни заобикаля

Само да вметна един източник на знания с доста съмнителен пример , поне за мен - фейсбук.
Синът ми - 13 г - ме е заливал с информация за света, космоса и какви ли не изследвания, които е гледал във фейсбук или You tube. Мен естествено много ме дразни, когато се вторачи в екрана, но повярвайте не можах да отговоря на нито един от въпросите, които ми зададе и на които той знаеше отговорите. Той е дете, което много чете, но напоследък възрастта си казва своето.
Така че извън страндартното - енцеклепедии, книги , пътувания - вече имам едно на ум , че социалните мрежи имат и положителни черти, но зависи как се използват, разбира се.

Важно е детето да чете много книги, но не по задължение, а с любов. Важно е и да има що-годе адекватни и обичащи родители.
Не е нужно дете на 7-8г да ходи на няколко курса, уроци и прочие. Акъл с фуния не се налива.

Напълно съм съгласна с написаното от  Naneto за  източниците в нета.
При нас те идват вече след като е изградена една добра основа от енциклопедии. Предимството е че в удобно за нея време може да гледа нещо по интересуваща я в момента тема  и за разлика от ТВ не се налага да се съобразява с програмата  и пропуска рекламите.
Важно е да се отбележи ,че с времето първоначално с малко помощ ,а после  детето само се научава да отсява ,а мама винаги е на разположение за второ мнение докато дребната се учи да е разумна и самостоятелна.
Както казах тя е на 10 и е абсудно да се залъгвам ,че мога да я държа под похлупак.Видя ми се по-разумно полека лека да я науча как и да я подготвя.
Горе долу като с плуването.Няма как да стане без да се намокри ,но мама винаги беше на една ръка разстояние докато и двете се убедихме че вече не е нужно.
Принципно тя винаги ще е малкото ми момиченце ,но убедено вярвам че вместо  да я държа далеч от света в който ще живее би и било много по полезно да я науча как да се пази сама и винаги да бъда на ръка разстояние когато и потрябвам.