Компромисите във връзката

  • 16 716
  • 124
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 732
С кое в една връзка може да се направи компромис и с кое - не? Къде точно е границата между здравословния егоизъм (обичам те, но повече обичам себе си) и глупостта (обичам го и ще го променя)?

Темата е провокирана от разговор между жени на различна възрасти с  различен семеен опит и мненията им бяха различни. Къде е истината? Някъде там ли?

# 1
  • София
  • Мнения: 9 416
Според мен границата е там където си я поставят двама души и във всяка отделна връзка тя може да е различна според участниците във връзката и техните индивидуалности. Важно е и двамата да умеят да правят компромиси и да умеят да уважават компромисите си взаимно. Важно е предварително да са си поставили граници за това какво биха допуснали и какво не във връзката си, какво биха търпяли и приели и какво по никакъв начин не приемат, защото в един момент  може да се окаже, че нещо, което единият партньр приема за напълно естествено и в реда на нещата, другият партньор не може да приеме за нормално. И не на последно място, колкото и клиширано да звучи, е важно да  има любов, доверие и търпение.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Значи, не съм чула още някоя да е успяла в това - обичам го, ще го променя. Правилното е - той ме обича и ще се промени. Ама и това е малко вероятно.

Компромисите са индивидуални. Някои са готови да простят изневяра дори, а други не дават половинката даже да качи колега/колежка в колата вечер в пороен дъжд (както стана ясно в съседна тема).

# 3
  • Мнения: 7 690
С всяка следваща връзка и с всяка добавена година към ЕГН-то нещата, за които си склонен да направиш компромис стават все по-малко. Опитът от кофти или несполучливи връзки се натрупва, навиците на личността се затвърждават, търпението леко привършва, себеопознаването и това на истинските ти и крайни желания и нужди се бетонира, та в повечето случаи накрая вече критериите за перфектния партньор може да са доста завишени, а склонността към компромиси сведена почти до нула.
 

А, иначе съзнателната промяна на партньора заради чувствата му към нас е напълно възможна, но там спомагат и други фактори, заслугата не е изцяло на нашата незаменима, прекрасна особа.

# 4
  • Мнения: 5 468
С кое в една връзка може да се направи компромис и с кое - не? Къде точно е границата между здравословния егоизъм (обичам те, но повече обичам себе си) и глупостта (обичам го и ще го променя)?

Ама компромис не е да промениш половинката си, а да промениш нещо в себе си в името на връзката. Това, което си написала "обичам го и ще го променя" също е егоизъм. Да имаш нагласата, че трябва да промениш половинката си, е много погрешно. Всеки си има някаква индивидуалност, която ние приемаме, встъпвайки във връзка с него. А до колко и за какво той е склонен сам да промени в себе си, е негов личен избор.

# 5
  • София
  • Мнения: 11 886
Ако двама души са подходящи един за друг не се налагат много компромиси, или те са естествени. Т.е. двама души настроени да се съобразяват един с друг просто го правят и ако не са твърде различни или несъвместими като характери и начин на живот,  това не тежи. Всичко останало с времето губи смисъл, защото различията се задълбочават, а компромисите не стават по-лесни. Това е границата, но може да се види само на практика, никой не може да знае предварително кога и къде ще се появи границата му.

# 6
  • Мнения: 10 251
Никой не може да промени характера и манталитета на партньора си. Дори в началото на връзката да дава вид, че се променя, за да се натегне, то постепенно нещата се връщат на мястото си. В този смисъл според мен нещата се свеждат до това доколко можем взаимно да се изтърпяваме. Аз лично съм правила някои компромиси, като смятам, че съм се отървала от някои непривлекателни навици и черти от характера ми. ММ - също. Някак си, се чувстваш добре, когато направиш компромис и видиш, че отсрещната страна го е оценила и ти отвърне със същото.

# 7
  • Мнения: 7 325
Къде точно е границата между здравословния егоизъм (обичам те, но повече обичам себе си) и глупостта (обичам го и ще го променя)?
Няма граница. Променяме се и се нагаждаме според партньора всеки според вижданията си. Аз също се отървах от кофти навици заради мъжът ми, но това го отчитам като положителна промяна.
За мен е много важно компромисите да са и от двете страни без да измерваме кой по-голяма промяна/компромис е направил.

# 8
  • Мнения: 3 732
Във въпросния разговор една от жените (с 20 годишен брак) каза Ако разбера, че ми е изневерявал, не ми пука. А ако разбере сега, че и й изневерява в момента, й е все тая щото след толкова години всичко е навик.
На въпроса как би приела изневярата преди 20 години тоест в началото каза, че вероятно ще го изгони.
Годините ни правят склонни на повече компромиси ли? Или повече осъзнатост?

# 9
  • Мнения: 9 196
По-редно е партньорите да се развиват, не всеки да се опитва да промени другия. И това, че понякога ще приемеш неговата гледна точка, не е промяна, нито капитулация.
Може да му се покажат някои неща, други направо да се договорят, за трети ясно да се разбере, че ни нараняват, промяната е нещо в което не вярвам.

# 10
  • Мнения: 10 251
Не мисля, че толкова не й пука на жената от изневяра на мъжа й. След толкова години брак се чувства свързана с него по всякакви линии - не само любов, а също и деца, общо жилище, общи приятели, общи финанси, остаряла е заедно с този човек. Такава връзка се разрушава доста трудно и тя е сигурна, че мъжът й няма да й изневери (има и мъже, доказали в годините, че не са склонни към изневяра). Затова се изказва толкова категорично, а не защото толкова не й пука от възможна изневяра

# 11
  • Мнения: 7 325
Тази жена или си има любовник и не я вълнува, че мъжът и също ще има или няма, но не и пука защото е загубила интерес към мъжът си и смята, че каквото и да се случи е все тая защото няма да изгуби удобният брак.
Разбира се гледам го от собствената си камбанария и нямам претенции, че съм права. С 10+ год. брак съм. Ако разбера, че мъжът ми ми е изневерил преди време или ми изневерява сега не знам дали ще мога да се събера и как. Много ще ми е криво.

# 12
  • Мнения: 46 434
Няма универсален отговор, всеки усеща нещата по различен начин.
Има хора, които могат да търпят да ги правят на глупаци и нямат проблем с това.
Има и такива, които гонят някаква изгода, затова са склонни да платят цената.
Както и с ниско самочувствие, които си мислят - кой друг ще ме вземе, по-добре да си мълча и да търпя.

Лично аз компромис не мога да правя. Не искам да живея чужд живот, а моят, такъв, какъвто ми харесва. Така мислех преди 20 г., когато се събрахме с мъжа ми, така мисля и днес.

Годините ни правят склонни на повече компромиси ли? Или повече осъзнатост?
Осъзнатост за какво? Че може да ти лепне някоя болест и да си съсипеш живота?
Че може да се окаже с още един наследник, на който да подариш част от граденото с много труд за децата ви?
Не разбирам какво имаш предвид.

# 13
  • Мнения: 14 654
Mного съм против компромисите във връзката, защото съм убедена, че с това не се свиква, неудовлетворението се натрупва и идва момент, в който не можеш повече да търпиш и всички се отприщва като лавина или пък затъваш в депресия. На мнението на Бояна и НСЧ съм - ако всеки не може свободно да бъде себе си в една връзка, по-добре да не се измъчват взаимно тези люде, а ако може да говорим за компромиси, то те са дреболии, за които не се и замисляш - например дали имате или не домашен любимец.
От всичко обаче най-много държа на свободата си, което означава да бъда себе си и да правя, каквото искам, да имам хобита, каквито искам, приятели, каквито искам и да не се налага да се замислям дали пък половинът няма да има против - ами ако има против, значи не съм за него.

# 14
  • Мнения: X
Какви ще са компромисите зависи и от двамата във връзката. Има неща, които не подлежат на промяна и още в началото трябва да решиш можеш ли или не можеш да живееш с тях. Други дребни различия и неразбирателства могат да се изгладят с времето при добро взаимно желание и разговори по въпроса.
Компромиси през живота си съм правила с доста и различни неща, като най-трудно ми е било да простя предателство и насилие.  Сигурно и по отношение на мен са правени много.
Ако по принцип имаш някакъв проблем с приемането на партньора си, някакви основни негови черти, тип поведение, възпитание, е добре първо да се изясниш със себе си наистина ли го искаш. Защото иначе той може да променя това и онова и да се постарае да ти угоди, но ако това, което ти пречи и дразни е твърде съществено и част от природата му, никакви компромиси, нито от негова, нито от твоя страна ще могат да го променят. А понякога става въпрос за грешки, които могат или не могат да бъдат простени. В такива случаи има тежест това доколко човек съжалява за грешката си, какъв е рискът тя да се повтори отново и по какъв начин би повлияла на отношенията в семейството.

Последна редакция: чт, 01 фев 2018, 10:23 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт