Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
- Публикувана: 30 ян. 2018, 11:58 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2018, 13:18 ч.
Паническо разстройство - 31
Нели , според мен за да си по спокойна си купи глюгомер , аз така направих преди около една година.Бях като теб ,непрекъснато мислех за храна ,като ми стане лошо и притреперя веднага взимах по 2-3 захарчета под езика.Осъзнах колко е вредна захарта и си купих глюгомер.Има ги от 30 - до 130 лв. Аз си взех за 40 лв.Като ми стане лошо и си мисля че кръвната захар ми е паднала и ще изпадна в кома ,веднага си меря захарта ,става за точно 10-15 секунди.Така се успокоявам ,че не е захар.Пробвай.
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?
Всички грипозни да оздравяват бързо.
Алинна, как си?
Всички грипозни да оздравяват бързо.
Алинна, как си?
Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли? Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Точно за това говоря няма как да стана от реалист ненормален оптимист какъвто иска психотерапевта все пак виждам с очите си какво се случва ежедневно, и най гадното е че тези неща засягат и мен както и вас. Липсата на икономика на пари на добри доходи щеш не щеш те тласкат да мислиш и като не измислиш най-лесното е да си събереж багажа. Ето вие сте майки повечето тук давам пример: Отивам сутрин на работа в Манчестър майка излиза с дете и бебешка количка до мен спира автобуса на спирката шофьора вижда майката, натиска бутон като автобуса има опция за майки с колички и инвалиди да се накланя до степен изравняване с тротоарния бордюр без проблем майката и детето влизат в автобуса слизането бе по същия начин. Връщам се в Бг в София гледам спира автобус майка с дете и количка чака автобуса с три стъпала, майката почва по всякъв начин да се опитва някак си да качи количката с детето, естествено шофера нашия само гледа и си мрънка че трябвало да тръгва, след което от пътя спират разни мъжаги дето единия отгоре другия отдолу качиха количката, на слизане незнам не бях свидетел, но си представям. Всички е тия неща след като си видял как е НОРМАЛНО и после да ме убеждават в противното и аз да го вярвам значи трябва съвсем да съм мръднал. Няма как да изопачиш истината и именно аз умствено отхвърлям всичко което виждам и се старая да съм позитивен но на подсъзнателно ниво всичко това ме дразни, изнервя и влудява и в един момент бууум кризи и си викаш уж съм позитивен пък откъде дойдоха сега тия ПА и ПР.
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.
Установих че е в рамките от 4 до 6.Аз и сега профилактично я меря.Пак е толкова.
Дончев имам позната,която живее в чужбина.Там само работи,без да може да си позволи глезене,излизане и тн.Наскоро си идва и каза,не знам защо,но щом сляза от летището и една топка в стмаха ми се свива.Няма пручина,но съм тревожна ,притеснена и ми се плаче.Всеки път било така.Уж си идва да си почине,позабавлява,похарчи малко пари и да се види с приятели,тревожноста я тряска веднага.Доста показателно е,какво причинява на народа си милата ни родина(по скоро управляващите ни)
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Нали ти казвам-нося солети 😂 И не пропускам хранене, но примерно преди да изляза да си купя обяд гризвам няколко солетки или лъжица мед/както ме постветва психоложката/, защото ми каза, че явно от тревожността правя хипогликемия. Все ръбам нещо и аз, което пък не е правилно, Защото стомаха трябва да си почива поне 2 часа м/у отделните хранения, а аз не мога да го спазя освен ако не се улисам в работа.
Спокойно с времето ще отшумят симптомите, аз вече не им обръщам чак толкова внимание и си казвам” ако ще припадам да припадам, това са си само симптоми” и всичко минава.
Аз пък в последно време съм нон стоп прикачена към тоалетната. Ако можеше една портативна да си имам...Непрекъснато ми се ходи и по двете нужди. Превръща ми се в мания вече е не мога да си гледам нормално деня. Трябва все да мисля къде да ида до тоалетна. Много силен стрес ми носи това.
Дончев имам позната,която живее в чужбина.Там само работи,без да може да си позволи глезене,излизане и тн.Наскоро си идва и каза,не знам защо,но щом сляза от летището и една топка в стмаха ми се свива.Няма пручина,но съм тревожна ,притеснена и ми се плаче.Всеки път било така.Уж си идва да си почине,позабавлява,похарчи малко пари и да се види с приятели,тревожноста я тряска веднага.Доста показателно е,какво причинява на народа си милата ни родина(по скоро управляващите ни)
Нормално е, моите приятели и познати отначало заминаха само временно на бригади и разни други сезонни работи вече години са там и не мислят дори да се върнат на почивка а отидаха просто да си изкарат малко пари кои за ремонт кои за кола кои за сватба и така и не се върнаха. Които се е върнал пък само се възмущава на неща които преди не са му правили впечатление а сега го дразнят, взеха си роднините взеха си семействата, децата само пенсионерите останаха, някои от тях измряха вече и къщи и апартаменти буквално пустеят и се рушат. Да звучи много черногледо,но това е истина как да я изкривя колкото и хапчета да пия и да се лъжа сам себе си, всеки ден го виждам това.
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Нали ти казвам-нося солети 😂 И не пропускам хранене, но примерно преди да изляза да си купя обяд гризвам няколко солетки или лъжица мед/както ме постветва психоложката/, защото ми каза, че явно от тревожността правя хипогликемия. Все ръбам нещо и аз, което пък не е правилно, Защото стомаха трябва да си почива поне 2 часа м/у отделните хранения, а аз не мога да го спазя освен ако не се улисам в работа.
Спокойно с времето ще отшумят симптомите, аз вече не им обръщам чак толкова внимание и си казвам” ако ще припадам да припадам, това са си само симптоми” и всичко минава.
Като гледам не е АД, нещо като неолексана. Да споделяш.
Къде ние за чужбина, едно здраво ПА и ... не може да ходиш да береш ягоди
При мен първото нещо, при всяко прилошаване е гаденето. Не знам какво да взимам за него. Деганът е страшно коварен, бие веднага нервите.
Продължавам да си мисля за деанксида. Много добре ми действаше. Ох, ще ходя на лекар. Нека само да дадат помощите да се замъкна до София.
Па поне от едно място да се онадят за интервю, човек още повече се депресира, не депресира, а изпадам направо в паника. Какво си казват, тая дъртата за какво ни е.
Вчера съм чистила 4 часа стаята, кухнята сега се е и пренесъл там да спи зимата, на баща ми. Ми мъже, чистичко му било, то мазно, мръсно всичко. Добре ми дойде, преуморих се, но ендрофинът си казва думата.
Къде ние за чужбина, едно здраво ПА и ... не може да ходиш да береш ягоди
При мен първото нещо, при всяко прилошаване е гаденето. Не знам какво да взимам за него. Деганът е страшно коварен, бие веднага нервите.
Продължавам да си мисля за деанксида. Много добре ми действаше. Ох, ще ходя на лекар. Нека само да дадат помощите да се замъкна до София.
Па поне от едно място да се онадят за интервю, човек още повече се депресира, не депресира, а изпадам направо в паника. Какво си казват, тая дъртата за какво ни е.
Вчера съм чистила 4 часа стаята, кухнята сега се е и пренесъл там да спи зимата, на баща ми. Ми мъже, чистичко му било, то мазно, мръсно всичко. Добре ми дойде, преуморих се, но ендрофинът си казва думата.
Препоръчани теми