Публикувана: 19 май 2006, 21:47 ч.
Последно мнение: 26 юни 2006, 23:30 ч.

ЛИНЧУВАЙТЕ МЕ

14 122
124
1

19 май 2006, 21:47 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Не знам защо така стана,.....уфффф не мога да си събера мислите.
С две думи дразни ме присъствието на дъщерята на съпругът ми от първия му брак. Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против нея, но ме дразни присъствието и в нас . Тя е на 14 и естественно трябва да вижда баща си, но аз се дразня че ми се мотае и глези наоколо. Не искам тя да се води сестра на моето дете. Мъжо и майка и (бившата) са в много оптегнати отношения. Знам че ще кажете че детето нама вина... но аз не мога и немога Embarassed

Разбира се не се държа зле в никакъв случай с нея, но от вътре страшно ме яде. Преди да се роди детето тя беше нон стоп у нас . Нали се сещате излезнем на разходка - с нас. Вечер на ресторант - снас, за да не оставала сама малка била. АЙДЕ ДЕ Shocked

Моля ви кажете какво да правя. Има ли някой с подобен ПРОБЛЕМ?

# 1 19 май 2006, 21:53 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: jijka в пт, 19 май 2006, 21:47

Моля ви кажете какво да правя. Има ли някой с подобен ПРОБЛЕМ?

Нямам подобен проблем , но като чета твоя си мисля дали не си много изнервена и по-скоро да ти се е насъбрало, отколкото наистина детето да те дразни newsm78

Не съм човек, който да почне да укорява другите при положение, че не ме засяга - просто разсъждавам....по-скоро говори със съпруга си за това какво искаш ти, отколкото да си го изкарваш макар и негласно на детето му Peace

# 2 19 май 2006, 22:00 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не живее ли с майка си?

# 3 19 май 2006, 22:02 ч.

Мнения: 1 202

Е то е естесвено,че няма да чувстваш чуждото дете като свое.Незная какво бих те посъветвала /тъй като аз нямам такъв проблем/освен повече търпене и да поговорите с мъжа ти и да му обясниш как се чувстваш когато дъщеря му е нон стоп с вас!Предполагам,че ще намерите някакво компромисно решение така.

# 4 19 май 2006, 22:03 ч.

Мнения: 25 571

Ама за тези неща не трябва ли да се мисли предварително? newsm78

В смисъл - ако се омъжвам и имам дете, то очаквам мъжът ми да ме приеме заедно с детето ми. Ако не му отърва, да не се жени за мене.
И обратното - щом се женя за мъж с дете, значи приемам и детето му.
За мене връзката родител-дете е по-силна, отколкото съпруг-съпруга.
Мога да имам много мъже, но само толкова деца, колкото си родя. Peace

# 5 19 май 2006, 22:05 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Цитат на: РЕНИ в пт, 19 май 2006, 22:00

Не живее ли с майка си?

По принцип живее с майка си, но през повечето време е у нас

# 6 19 май 2006, 22:10 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Цитат на: Как`Сийка в пт, 19 май 2006, 22:03

Ама за тези неща не трябва ли да се мисли предварително? newsm78

Именно в това е проблема, че навремето не съм мислила достатъчно #Crazy

Сега като отмина "химията" имам чувството че нито аз съм същата нито мъжо е човека в когото се влюбих. Tired

Не че не го обичам, напротив много се обичаме, но....

# 7 19 май 2006, 22:17 ч.

Мнения: 953

Тази възраст е много шантава и трябва да се подхожда към децата с повече внимание.Моят е на 14-много близо до 15 и знам от опит.При нас таткото е починал,но аз имам втори от1год.насам-повечето са запознати-и искам от него да гледа на детето ми като на свое иначе ЧАО.Ако кажеш на мъжът ти че те дразни това дете няма ли да си създадеш повече неприятности.Може и да те намрази този човек.И защо това дете да не искаш да е сестра на твоето-какво е направило то.Ако някой на мен ми каже че детето ми го дразни-направо отварям вратата и ВЪН smile3513

.пък ти си майка не е достойно да ти минава дори подобна мисъл.Другото е че детето ви приема за близки и теб най-вече и иска да е при вас.Това означава че не се чувства комфортно с майка си.Погледни на нещата под друг ъгъл.Ако това се случи с теб и твоето дете.Никой не е застрахован.Опитай да успокоиш себе си и си избий такива грозни мисли.А моят съвет:не повдигай дума пред мъжът ти.Не само че ще го нараниш,но ........Носочи негативно събраната енергия другаде.Децата нямат вина,но са изкупителна жертва на грешките на родителите си.

# 8 19 май 2006, 22:18 ч.

Мнения: 861

Ами да, не си права! Съгласна съм със Сийка. За един родител детето е най-важно и за такива неща се мисли предварително.

# 9 19 май 2006, 23:01 ч.

Мнения: 2 863

Ами няма голямо значение дали искаш да се води сестра на твоето дете- ТЯ МУ Е СЕСТРА! мисля, че определено ще ти се наложи да си смениш гледната точка именно в тази посока...
В постинга ти прозира неприемане на факта, че тя заема важно място в живота на мъжа ти, но имай предвид, че ако това не беше така, то и отношението му към вас би било различно (ако може сега да не се интересува от дъщеря си, след време същото може да се случи и с твоето дете)....
Аз съм в точно обратната ситуациа и ми е трудно да те разбера- дъщеря ми има брат от страна на баща си и аз много искам да са близки, а за сега не се получава точно така... един ден родителите си отиват- остават брат или сестра, ако ги имаш... никога не бих лишила детето си от връзка с брат или сестра, напротив по всякакъв начин е в интерес на детето ти да има силна такава точно със сестра си....

# 10 19 май 2006, 23:07 ч.

София
Мнения: 18 679

Ами като си го просиш, ще си го намериш - с кеф те линчувам, да знаеш Mr. Green

Какво значи "да се води сестра" на детето ти - че тя си му е сестра Thinking

А като не си мислила навреме - ми да си мислила Confused

Детето не ти е виновно...

Единственото, което мога да те посъветвам, е никога да не допускаш мимичето да разбере, че не ти е приятно.Вероятно и без това достатъчно е преживяло покрай раздялата на родителите си.Не считам, че децата трябва да носят последиците от собствените ни недомислици Naughty

# 11 19 май 2006, 23:15 ч.

Мнения: 7 186

Цитат на: jijka в пт, 19 май 2006, 21:47

Не искам тя да се води сестра на моето дете.

Е тва вече е супер нагло от твоя страна, ще ме прощаваш. Stop

Каквото и да е детето не ти е виновно за нищо и трябва да го приемеш. Щом не можеш проблема си е изцяло твой. И колкото и да твърдиш, че с нищо не показваш неприязънта си към нея, съм убедена, че ти личи, такива неща се усещат. Постави се на нейно място.

# 12 19 май 2006, 23:15 ч.

Мнения: 544

честно казано наистина си го заслужаваш!Много грозно звучи да говориш така за дете,а още повече и че то е сестра на твоето-харесва ли ти или не така е!
Опитай се да гледаш на нея не като на съперница/може би ревнуваш че получава внимание от любимия ти човек и ти оставаш на второ място/и се опитай да се поставиш на нейно място.
Жалко,момичето явно те харесва затова и търси вашета компания.Дано не усети истинските ти чуства Confused

# 13 19 май 2006, 23:36 ч.

Там някъде нейде !!!
Мнения: 1 136

Цитат на: Kumata в пт, 19 май 2006, 22:02

Кое му е тук естественото , че не разбрах ? А тези деца който са осиновени , как ги чустват хората като техни ?
Мисля , че трябва да погледнеш на детето с други очи . То не е виновно , че ние сме изнервени и дори не можем да се търпим . Аз също съм в твоето положение само дето детето живее при нас от както беше в 4 клас а вече е в 11-ти . Нито за миг аз не го почуствах като чуждо или като такова за което не съм раждала аз . По-малък е от мен с 12 години наричаме лельо Снежке , но всичките му приятели ме знаят а и той ме представя така " Майката на Краси . Аз ходя по род. срещи , аз ходя по болници като се наложи . С мен той даже споделя такива неща който не споделя и със собствения си баща .
Вземи се осъзнай малко , детето не е виновно за нищо а и да си мислила преди да се ожиниш . И между другото , че сега се сетих откакто живее с нас не е виждал майка си . Просто не желае не , че тя изявява желание де .