Разпределяне на приятелите след раздяла

  • 10 914
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 231
Това е темата. Винаги съм смятал, че разпределянето е елементарно и просто. Задача за първокласници. Няма такова нещо като "общи приятели". Хората сме индивидуалности. Вътре във всяка четворка или тройка има "силни" и "слаби" връзки. Естественото е "силните" да останат, а "слабите" да се разкъсат. За мен винаги е било ясно, че при раздяла:
1. човек не трябва да опитва да запази еднакво добри отношения с двамата от разделената двойка - трябва ясно и точно да си реши кой от двамата му е истинският, реалният, оригиналният приятел и кой е приходящият, доведеният. И да запази отношенията активни с едната страна, а другата по естествен път да отпадне.
2. човек не трябва да опитва да запазва живи и активни отношенията си с хора, които познава чрез бившия си - хора доведени от него, хора негови оригинални приятели

И така..
Как ще реагирате, ако ваш/а приятел/ка настойчиво и неистово кани бившия ви партньор на рожден ден (и то не на парти със 1000 души, а на маса с 5-6 човека)?

И обратното:

Как ще реагирате, ако ваш/а приятел/ка ви каже, че след раздялата си очаква от вас ясно и категорично да минимизирате контактите си с другата страна и буквално да върнете нещата на нивото отпреди да ви запознае със съответното лице?

Казвам за себе си:
Не поддържам никакви контакти с бившите партньор/к/и на приятел/к/ите си. Дори да сме били "семейни приятели", с жена ми просто сядаме и недвусмислено решаваме кой изпада от картинката.
Не поддържам никакви контакти с приятел/к/и на моя бивша. Те са нейни приятели, остават си нейни приятели. Там работа нямам.

А вие?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 14 202
Най-често "добавъчните" контакти отпадат естествено след раздялата. Дори да си харесвал човека, ако той е бивш на твой приятел или приятел на твой бивш, контактът се губи.
Затова не виждам смисъл да сеем на корена му ряпа, както е казал поетът, без конкретен казус, описващ изключение - каквито изключения има.

Иначе на първия въпрос - ще се озадача (неприятна изненада), на втория - според тона и категоричността може да се подразня, независимо, че най-вероятно наистина няма да поддържам контакт поради естественото отпадане, за което писах.

# 2
  • Мнения: 5 225

И така..
1.Как ще реагирате, ако ваш/а приятел/ка настойчиво и неистово кани бившия ви партньор на рожден ден (и то не на парти със 1000 души, а на маса с 5-6 човека)?

И обратното:

2.Как ще реагирате, ако ваш/а приятел/ка ви каже, че след раздялата си очаква от вас ясно и категорично да минимизирате контактите си с другата страна и буквално да върнете нещата на нивото отпреди да ви запознае със съответното лице?

Казвам за себе си:
Не поддържам никакви контакти с бившите партньор/к/и на приятел/к/ите си. Дори да сме били "семейни приятели", с жена ми просто сядаме и недвусмислено решаваме кой изпада от картинката.
Не поддържам никакви контакти с приятел/к/и на моя бивша. Те са нейни приятели, остават си нейни приятели. Там работа нямам.

А вие?
1. Ще помисля, че прави опити да ме събере с бившия и евентуално ще се ядосам.
2. Ще разбера, че много го боли и няма да го съдя за необмислените изказвания.

# 3
  • Мнения: X
Те тия неща се решават от само себе си. Даже не виждам смисъл да се свиква семеен съвет, за да се вземе официално решение. Някой, ако ти е бил истински приятел, докато си бил еди колко си месеца, години и десетилетия с бившия си, то той няма да се скатае и след раздялата ви. Понякога приятелите наистина стават общи и би било тъпо да изолират някого от компанията, само защото вече не е със същия човек. Но разбира се, има и много такива хора, с които се налага да общуваш по време на една връзка, част са от приятелския кръг на половинката ти, но знаеш, че ако не е той, никога не би ти хрумнало да контактуваш точно с тях. Те ще са и първите, които в случай на раздяла, които съвсем естествено, ще спреш да виждаш и дори няма да ти липсват.

Но, ако моя приятелка се налага да ми посочва, кой е редно и кой не да ми бъде приятел, мога да спра да се виждам не само с бившия й, но и с нея самата. Всъщност не ми се е случвало да имам нужда да контактувам с бившите гаджета на приятелките си.
Ако моя приятелка закани и закалесва бившия ми да го кани на личните си празници, не знам как бих реагирала, но ще си помисля, че сигурно или са станали много близки докато сме били заедно без да разбера, или цели да има такава близост в бъдеще.

# 4
  • София
  • Мнения: 28 106
Не приемам друг да ми определя с кого да се виждам или да бъда приятелка.
Ако с мъжа ми се разведем, с удоволствие бих поддържала връзка с кумовете ни, защото ги харесвам, стига и те да го искат. Ако искам да поддържам контакт с някого, значи ще го правя, няма трябва или не трябва.

# 5
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Ако наши приятели поканят мой бивш или негова бивша и нас,то ние просто няма да отидем.
Не се е случвало до сега.

# 6
  • Мнения: 3 231
Аз пък приемам. И ако мой приятел ми каже, че го наранявам и обиждам с това, че общувам с негова бивша (която не бих познавал, ако не ми е довел той в живота), бих прекъснал.

Всъщност това никога не се налага. Винаги при раздяла между двама души избирам да продължа само с едната страна дружбата си.

# 7
  • Мнения: X
А ако бившите се разбират помежду си и движат в едни и същи среди? Пак ли? Има хора, които се разделят и въпреки всичко си остават приятели.

# 8
  • Мнения: 3 231
40 и кусур години на тоя свят. Какви ли не истории съм гледал и слушал... Така и не видях разделена двойка в дълбоки приятелски отношения. Куртоазия и дипломатичност са най-силните думи, които мога да ползвам за видяното от мен. Но приятелски отношения... хм... Не казвам, че няма. Просто не съм виждал. Би ми било интересно да се запозная с такива хора дори. Бивши, дето си пият бирата заедно и си споделят за живота...

# 9
  • София
  • Мнения: 24 839
Наистина зависи от човека- приятели се разведоха, и двамата ни бяха еднакво близки.
Тя, софиянка, се върна при мама и тате, в добра кондиция, защото беше нейна инициативата.
Той, от провинцията, изпадна в депресия и живя у нас- да ни е под око, докато се съвземе.
И девойката ни се разсърди, че сме били взели неговата страна, и дотам с приятелството ни.

Аз нямам проблеми с присъствие на бивши и настоящи- на сватбата ми, баща ми триумфално пристигна за ръка с гадже, а майка ми беше с приятеля си.
Добре поне, че не застанаха и четиримата от страната на булката. Laughing

# 10
  • Мнения: 12 473
Аз съм с доста голям стаж в разделите и изобщо не съм съгласна с теб.
Ако приятелите са добри - си остават такива до живот.
Това, че някой се е запознал с теб покрай някого, не значи, че си станал приятел с него заради този друг. Или се харесвате или не.

Винаги съм имала отлични отношения с бившите си, с бившия съпруг не сме си разделили приятелите. И двамата си общуваме с тях и до днес. Аз по-близко с някои, той с други, но общо - са си същите.
Повечето отпразнуваха 50-годишнини вече - на всички всеки си е бил с новата/сегашна половинка - общували сме, танцували сме заедно дори и тн.

# 11
  • Nice
  • Мнения: 946
При мен този подбор винаги се е случвал естествено.
Това разделяне ми е пълна глупост.
А аз не приемам някой да ми казва с кого да общувам или не, било то и най-добър приятел.

Между другото имам едно прекрасно приятелство, създадено покрай една много кратка връзка. Човекът беше приятел на въпросния бивш и бяха от години в една компания. По стечение на обстятелствата приятелството им с бившия доста се разводни (по техни си причини, които нямат нищо общо с мен), но нашето приятелство си остава и до днес.
Тъй че, каквото трябва да се случи, ще се случи естествено. Който трябва да остане-ще остане.

# 12
  • Мнения: 574
Доста е различно това с приятелите. Имам едни приятели, семейство, които са всъщност приятели на бившия ми съпруг от страшно много години преди мен. С мен и новия ми мъж поддържат връзка, запознах ги, ходим си на рожденните дни на децата, всичко точно. Но с бившия ми не поддържат връзка. Нито се виждат, нито се чуват.

По същия начин имаме приятелско семейство- бившия първо е работил с мъжа, оттам са приятели, после аз, бившия и жената от това семейство работехме на едно място, аз съм си приятелка с нея именно от там. Оженихме се, разделихме се, те са си още заедно. Понеже с нея сме приятелки си поддържахме връзка, запознах ги с новия, започнахме да излизаме заедно, много добри семейни приятели сме, всичко заедно празнуваме. С бившия не поддържат връзка. Ако се засекат-здравей-здрасти.
Цъкат всички и му се чудят на простия акъл. Преценили са хората за себе си с кого им се общува. Не робуват на такива глупости.
Но бившия в началото предявяваше някакви претенции пред мен, как те били негови приятели, аз от него съм ги познавала, не знам си какво. Отговорих му, че хората си имат глава на раменете. Може би и това го е подразнило и съвсем и той не ги е търсил с години. Те пък, не че умират от зор.
Смешни са ми такива разбори. Но и аз съм усещала различно отношение в някои хора след развода. Аз съм добронамерена, здравей, как сте, едикакво си.... но от другата страна усещам хлад. Тогава разбрах, че има и такива, които ще се отдръпнат.
Но пък имам случай с моята най-добра приятелка и мъжа й. Той, горкия, още страда за бившия ми, как си били паснали, как му липсвал. Един път реши да му се обади в мое присъствие, ей така, да го чуе. Горкичкият, и той толкова добронамерен, а от другата страна само хлад и отклоняване. Кога ще се видим, като идвам във вашия град искам да ти звънна да се видим... Отговор--- Амии, аз съм много зает, не знам дали ще мога. Направо си го отсвири...
Стана ми жал за момчето. Е, викам му, ааайде да не ти липсва толкова вече. Сложи му чертата и толкова.

Отделно и кръстниците ни се отдръпнаха от мен, защото мъжа е приятел с бившия. След развода нея не съм я нито виждала, нито чувала, него съм го засичала няколко пъти, здравей-здрасти, как сте....Заради това си избрах и друга кръстница на детето.

Та, така. Истории много.
 

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 1 982
И в нашето семейство не преразпределяме приятелите. Приятелството се доказва и затова го ценим. Когато за пръв път ни се случи да се раздели едно семейство, свекърва ми ни каза :"Вие сте непочтени. Трябва да изберете единия. " Дотолкова се вживя в ролята си, че посред нощ прекъснаха гостуването си и изкараха нощта със свекъра на гарата, да си чакат сутрешния влак за северна България. Приятелката ми се раздели с мъжа си и се омъжи за друг, но запази прекрасни отношения с бившия си съпруг. / каза : "той е баща на децата ми! " /  Е, ние ли да се откажем от него? Та сега имаме вече трима приятели. Като се замислих- повечето раздели около мен са все такива-невероятни. Дори съм си мислила, че ако се разделим с мъжа ми, пак ще останем приятели. /Свекървата вече я няма, че да тропа с крак. /

# 14
  • Мнения: 4 577
Nofelet, и преди ми е правило впечатление, че мненията ти са много черно-бели. С мъжа ми бяхме в една голяма приятелска компания повече от 10 г. преди да започне връзката ни. Кръгът се постесни с годините, но и моите, и неговите най-добри приятели са от тази среда. Сега, 20+ години по-късно сме разведени от по-малко от година и през ум не би ми минало да изисквам от общите ни приятели да си изберат един от двамата. Дори помолих някои от тях да му се обадят и да го поразсеят след раздялата. Да, още избягвам да се засичаме на общи събирания, но това е заради враждебните (все още) отношения между нас. Познавам 5 негови бивши от същия кръг. Две от тях харесвам много и никога не съм имала проблеми да общувам с тях. Аз също имам един бивш, като сме излизали често двете семейства. Има и други разделени двойки от същата среда, не сме прекъсвали никога връзки по тази конкретна причина с някой от тях. Да, съобразявали сме да не ги събираме заедно, ако знаем, че е нежелано от тях самите, но в годините отношенията или са се нормализирали, или единият партньор по собствено желание е изчезвал от компанията. Не виждам нищо странно  в това. Напротив, така мисля, че е цивилизовано и зряло да се постъпва.

Общи условия

Активация на акаунт