Живяла съм в мюсюлманска страна. Имаше и други българки на работа, а някои и омъжени там. Има 2 варианта - първият е той да е от образовано, заможно и светско семейство и ти да си живееш много добре даже, в тези семейства жената е уважавана и гледана като писано яйце, угажда се на всичките и капризи, може да учи, да работи, да има свой бизнес, да се вижда с приятелки на кафе.
Вторият вариант обаче е крив - жените са си в къщи, не работят, напълно зависими са от мъжете си, ползват ги за безплатни слугини, има ежедневен тормоз - психически и физически. Обикновено семейството е от бедни и необразовани хора, с манталитет от 18 век сигурно, живеят в гадни условия в бедняшките квартали или по селата и положението направо е страшно. И друго видях - всички мъже си имат връзки извън семейството. Тайно или явно, според зависи. Въпрос на престиж беше да се покаже колко голяма работа е мъжът и колко много пари има. То може и хич да няма, ама другите трябва да мислят, че има Помисли и за това, можеш ли да го преживееш. Направо бях шашната да видя колко е масово.
Та майка ти си е много права даже.