Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 46

Зависи от химикалите, които вливат. Може и да не окапе.

Точно десет години, откакто написах първото заглавие на темата и събрах много момичета под този покрив.
Някои от тях се пребориха и продължават, някои си отидоха и оставиха светъл спомен за себе си.
Това обаче не означава, че ние трябва да се откажем от борбата.
Честита ни годишнина 
Бъдете упорити, инати или както и там да му викат.
Всичко се преодолява. И липсата на коса, вежди, мигли, нокти... И позивите за повръщане, нали ?
Целта оправдава средствата.
Не съм го казала аз.
Бъдете здрави и продължавайте с борбата. Не е лесно, но като сме изтеглили късата клечка...

Привет на всички момичета!
Хули, честита да ни е годишнината мила! Неусетно минаха тези десет години. Да си призная първоначално ми беше много тежко и трудно. По време на химията имах чувството, че умирам по няколко пъти на ден, но все си повтарях "ще мине, още малко и ще мине". Хули, никога няма да забравя нашата първа среща с момичетата,които пишеха в темата, в твоето бистро. Толкова сладки бяхме - с току що наболи косички. Беше ни толкова весело и хубаво. Разбира се помня и всяка следваща наша среща! Никога няма да забравя и момичетата, които за съжаление вече не са между нас. Но какво да се прави, като животът продължава, а с него и нашата борба с неканения гостенин.
Вярно е, че сме изтеглили късата клечка , но пък това ни направи много по-силни, а пък лично аз започнах да се радвам на всеки изминал ден, на всички мигове които прекарвам с любимите ми хора! Радвам се на малките неща, които може би преди това не забелязвах!

Хили, звучи ми чак нереално... Аз, разбира се, влязох малко по - късно в темата, но тя преобърна живота ми, заедно с диагнозата.   Пожелавам ти здраве, мила, както и на всичките ми незаменими приятелки от тук. Бог да прости тези, които преминаха през живота ми, на съм щастлива, че съм познавала....
На сегашните активно пишещи желая много здраве и кураж. И да празнуваме заедно още десетилетки
Съжалявам, че вече така ни завъртяха обстоятелствата и нямаме време да се запознаем и опознаем лично с по - новите дами, но някой ден и това може да стане...
Хули, Маргич 

Ако косата тръгне да пада това се случва обикновено между 15 и 20 ден от първата вливка, но има и изключения, разбира се...

Unknown_lady, хич не са ти глупави въпросите мила. Напълно те разбирам, защото всяка една от нас е претърпяла "шок" при съобщението за диагнозата. Но трябва много бързо да изгониш лошите мисли и да започнеш битката! Аз не съм правила предоперативна химия, но си мисля, че зависи от вида на химията и от поносимостта на организма. Има момичета с които съм разговаряла или чела постове тук в темата, които понасят по-леко терапията. Аз лично не съм от тях, но с времето всичко отминава. Важното е да направиш това, което в твоя случай ще ти помогне най-добре! Едва ли някоя от нас пишещите в темата би могла да ти даде съвет за замяна на химията с друга терапия, ако тя ти е препоръчана от специалист. Всяка от нас изпълнява препоръките на лекуващия лекар! 
Окапването на косата също зависи от вида на химията и пак от организма! На мен лично косата започна първо да ми оредява /падаха цели кичури/ и аз се остригах с машинката за да не събирам непрекъснато косми по възглавницата. Това се случи още след първата вливка. Перуката всъщност си я сложих само веднъж и след това си ходех с набола коса и се харесвах! Както вече писах по-горе, почти всички момичета от темата с които тогава контактувах бяха с наболи косички и всички бяхме хубави!

Благодаря за отговора. Предишния пост докато редактирах и нещо натиснах, та изтрих всичко без да искам. Разбира се, че ще правя каквото ми кажат лекарите /няма къде да избягам от подводницата/, просто съм много алергична и се притеснявам как ще изтърпя всичко това.

На картона ти с червени главни букви пише от какво си алергична. Преди химията ще ти направят тест.
Стриктно спазват червените букви, не се тревожи.

Поздрави на всички ви, милички! Макар и виртуално, прегръщам ви силно. На мен тази тема също ми преобърна доста и представите, и настроенията, и нагласите. Без да преувеличавам, но точно заради повечето от вас минали вече или вървейки го още тоя трънлив път съм на крака, а не крася матрака вкъщи.

Уникални моменти на радост и щастие е способен човек да изпита в такива трудни моменти. Не се шегувам, не ме мислете за някъв кукумицин, който не осъзнава какво му се случва. Просто наистина ме радват и изпълват с топли, радостни чувства какви ли не дребни нещица. Баш на финала на моето трудно лъче се засякох с едни мили мои дружки, които едва сега почват - с едната лежахме заедно в хирургично, с другата в онкото по време на химиото. Различните ни организми, различните ни ХЕР-ове и не знам си кво още там различно ни раздели в един момент и спряхме да се засичаме и все ги мислех. Eдна отлагат, другата си върви по план, трета отказват, пренасочват, четвърта пък по съвсем друг график върви... имахме си координатите разбира се, чуваме се от време на време, задължително се чухме по Коледа и Нова Година естествено, но друго си е да ги видиш на живо... безценно е просто усещането... Видимо променени, коя отслабнала, коя подпухнала, коя не само без вежди, но и с мътвешки тен, обаче ЖИВИ... МЪРДАТ, на крака, адекватни, емоционални, надъхани, излъчват някаква сила, особена аура около тях струи.

... Та така приключи днес моята последна лъчетерапия... със спонтанни прегръдки. Една мила дама на моята възраст се появи, едва се разпознахме, заговорихме се, гушнахме се, влезнах, облъчиха ме за последно, дадоха ми там поредните епикризи, документи, листчета със записани часове и т.н. и т.н. излизам и гледам наредила се в чакалнята друга моя любимка, която между другото може да ми бъде баба, но в хирургиите се държахме като сестрички, абсолютно равностойно си помагахме не само една на друга, но и на останалите дами, които бяха къде заради упойка, къде заради болка в несвяст. Айде пак топли прегръдки, приказки, усмивки... Толкова да попържах и облъчвателя му, и кожата си, и съдбата пуста да *ба и да нямах търпение с мръсна газ да се отдалеча скоростно от това отделение, чак представа си нямате. Сърце не ми даваше да си тръгна така обаче... толкова хубаво ми стана, че ги видях и двечките... толкова много исках да им разкажа и предам...

Познавах се само виртуално с Tuig. Писа ми на лични, когато споделих тук, че съм с ЧД мета. Чувахме се горе-долу...даваше ми толкова сила, надежда, съвети, вяра...Днес сутринта й се обадих и разбрах. И аз я обичам! И аз винаги ще я обичам! Не успях да й благодаря! ...Благодаря, Tuig! Обичам те! Почивай в мир!!!

Сигурна съм, че освен всичките му там терапии и музикотерапии немалко от нас са си провеждали. Не се шегувам, музиката също доста ми помага.

Как е при вас?

Аз си открих един музикален канал със "стара" музика, според мен класика, според детето тъпа, въртя денонощно във всички стаи като съм сама и така се разтоварвам Иначе да се приеме за оплакване-откакто съм вкъщи, съм по-заета и от преди.Винаги има нещо, някой, къде да се ходи, задачи, домакински и т.н. Как не спря да му се не види? Предупредила съм домашните, че ми писна да съм камериерка, портиер, готвачка, чистачка, гладачка, частен шофьор, частен учител и т.н. Един път да тръгна на работа, ще си влязат в ритъм, къде ще ходят. И истинското оплакване де- вирус, който детето лепна на мен първо, за което ми отложиха с няколко дни ХТ, мъжа ми се влачи една седмица с него, ама нали е магаре не отиде на лекар...Закара ме на ХТ, влоши се страшно, изби му кръв от ухото и ми изкара акъла. Едва го докарах до Плевен в съзнание, там след две болници, в което няма дежурен УНГ, в спешното ни изгониха, че не сме затам, накрая го прегледа една лекарка и директно го хоспитализираха. Сега една седмица лежи в болница, с отит в средното ухо, не чува, преливат му разни неща, мина операция, сега е уж по-добре. Кошмарна седмица, уф, да се свършва.... А той не само не се трогва, ами и вече планира утре да излиза и да ходи някъде си. Иде ми да го убия!

Момичета, кой лекар трябва да даде болничният, когато се прави ХТ? Колко дни дават за това?

Да музиката е мощен лек но аз открих и друго нейно приложение-заглушител -на мисли,на гласове,на звънци абе на всичко което не си искал да чуеш.
През тази една година аз открих и сериалите.  Мислех че това е загубено време ама нали сега имам много време. 

На мен, както и на повечето пациенти, с които се сприятелих около химиотерапиите, болничните ни биваха издавани именно от химиотерапевтите. Моята химия беше през 21 дни. На всяка поредна вливка ми издаваха болничен лист за 21 дни до следващата терапия. И така 6 пъти по 21 дни. Питай ги, направи си устата, не е нито срамно, нито нахално. В повечето случаи те въобще не знаят имаш ли, нямаш ли нужда от болнични, изрично няма да те попитат полагат ли ти се... те че ти се полагат никой няма да оспори, най-много ако си ползвала болнични въобще за последните години да те накарат една справка да им дадеш и ако се окаже, че българското ни шибано законодателство и здравеопазване мисли някви други неща по въпроса най-много на ТЕЛК да те пратят, където ще си ти удължат правото на болнични дни, не се шашкай. Как да е... въпросът ти беше от кого да искаме болнични, отговорът в твоя сручай е от лекарите, които провеждат химиотерапията ти. В момента си в техни ръце, от тях искай.