След края... да продължиш напред...

Нищо конкретно нямам предвид. Просто той може да прочете всяка твоя дума и мисъл. Дето се вика "разголваш се" по този начин.
Не те ли притеснява това?

ПС: Не ми допадат много дискусиите на лични, нищо към теб

Е тя не разказва как върти любовник и тн, от какво да се притеснява?)

Където точно "гъмжи" от такива оплаквания? От последните 100 теми колко са с такива оплаквания и от тях колко са истински теми и колко са по-умерени форми на пързалка?

Интимен контакт не е равнозначно на секс. Сексът е само един от безбройните аспекти на интимността. Самият факт, че интимност се принизява и приравнява със секс говори за сериозен проблем в ценностната система. Имал съм връзки със страхотен секс, в които просто не мога да го гледам момичето (хубаво, симпатично, умно). Интимността е близост, която се изразява в 1000 неща и сексът е само едно от тях. Няма как да има интимност с непознат човек, в началото на една връзка. Има тръпка, има страст, има ловен инстинкт, ако искате, има изучаване, опознаване на другия, което е много вълнуващо, но интимността е нещо, което се изгражда с години, не е нещо, което се случва чрез погледи на улицата.

Не знам защо е множественото число в "мъжете". Другите мъже в предишната тема като цяло се изказаха в посока, че сексът е много важен. Аз пропускам този аспект, защото за мен е ирелевантен и малоумен. Има два типа секс. Първият секс е сексът на бройката - интересен е, докато завоюваш целта си и след това бързо омръзва. Мъж над 30, който все още търси подобна тръпка за мен е леко незрял, макар че уважавам всякакви избори. Не уважавам обаче лъжци, които вътре в себе си копнеят за бройката, но същевременно лъжат някое момиче, че са само с нея. Ако ще всеки ден по 5 свирки и 10 анала да има с любимата, тези мъже пак няма да са доволни, уверявам по-дащните дами, които смятат, че сексът им носи 99% от точките във връзката. И това, че такива мъже не си дават сметка за потребностите не е оправдание. Вторият тип секс е сексът на близостта, в който има спокойствие и познаване на партньора, няма притеснение, няма срам, но няма и тръпката от "нещо ново". Per se проблемът не може да е липса на секс. Може да е липса на близост. Но очевидно обърканият (екс)съпруг, който изсипа куп суперлативи по адрес на авторката, обяснявал е и на нея, че и на нас обясняваше, как я ценил като приятел, изобщо не си дава сметка, че не му е проблемът с близостта, защото тази близост те вече я имат. Проблемът му е, че го е засърбяло за нещо "ново", за тръпката, за тийнейджърското бройкане. Какво да коментирам повече? Ще си начеше крастата и ще остане сам и нещастен след няколко години да рови по сайтове за запознанства и няма и да го поглеждат вече жените по улиците (ако изобщо и сега са го поглеждали наистина). 

Мъжки гледни точки сигурно има не една и две, но аз лично не знам връзка, която да се е разпаднала само защото жената не му е пускала и той, разбирате ли, болезнено загорял. Винаги причините са по-дълбоки от това (или в случая като този - може би са по-плитки). В случая причините са, че той си е паднал по някаква мацка, решил е, че ще си поживее като в доброто старо време и ще се наслади на същата тръпка, ще си докаже, че още е плейбой и не е успял да изчака дори да минат празниците, за да си разчисти терена. Безразлично ми е дали е мъж или жена подобен човек - няма как да съм на негова страна. Инфантилност, липса на контрол, некоректност, първосигналност. Подобен човек ще има големи трудности да създаде нещо истинско в личния си живот, освен ако не се промени драстично като нагласи и контрол над първосигналните импулси. Ако конкретният човек се ожени за любовния си интерес и направят деца и са заедно в следващите 20 години без да си кръшкат и да се мразят и в червата си - ще се радвам да призная, че не съм прав. Но давам на въпросната забежка макс. няколко месеца, годинка-две, ако примерно и тя е семейна и връзката е възпрепятствана по някакви причини.

Excuse me, така е, самата тя не се компроментира по никакъв начин. Но за мен е притеснително, дори самото разкриване за начина, по-който се чувства и това как е реагирала на нещо или какво мисли и не мисли да прави. При положение, че във форума е и човекът, с който ще се развежда. Не знаеш какви изводи и планове си прави той АКО чете нейните коментари.

В прав текст- бившият ми дойде на бракоразводното дело с разпечатки от форума. Не му ги приеха като доказателство, съдията се позасмя.

Ами то си е за смях! Как ще докаже, че това си ти?

Де да знам, лингвистичен анализ?

HAHAHAHHAHA 
Е това ме развесели

На месинджър ли те отряза... егати и нищожеството. И ти го жалиш...
Ако ти кажа, че ти завиждам най-искрено и благородно, че си и млада и здрава, че животът е пред теб и си се отървала от такъв боклук, дали ще ми повярваш...

По-моя статистика 90% от мъжете вярват, че когато няма секс, или има отказ за секс, е принизено "мъжкото им достойнство". Чувала съм дори изказвания от сорта "щом не ми пуска, значи не ме обича". Ами ако мъжът й е такъв тертип "мъж"?

А жените, ако техният мъж не иска да прави секс с тях или постоянно отказва на съпругата си, дали и нейното достойнство  няма да се накърни?
На 99% от човешките същества не им харесва да бъдат отблъсквани от човека, с който са - и на мъжете и на жените.

Когато прочета "мъжко достойнство" се сещам за едно, а когато прочета "женско достойство" се сещам за съвсем друго. Две различни достойства са, а "човешкото" е съвсем различно от тези двете достойнство.

Добре де, да перефразираме тогава: Как би се чувствала една жена, когато съпругът и не иска да прави секс с нея и и отказва?

Ми, нежелана, или пък грозна, или пък глупава, как... Авторката да ти отговори - най-добре.

Пък аз се каня да пусна тема със заглавие "Казвате ли си кусурите?" Явно съпругът и е имал някакви кусури, иначе за какво да не го иска...

На едно място обаче тя каза "Не мога да се променя" - това според мен, също е ключово.