Имам приятел от 4 години. Като му съобщих, се зарадва много, на седмото небе е. Честно ви казвам, след години убеждаване не от един и двама гинеколози, че нещата ще станат много трудно, това направо си е чудо! Само че това чудо идва в най неподходящия момент. Поради няколко причини. Първо, началото на декември претърпях сериозен инцидент. Наложи се операция, след която и до сега пия силни лекарства. Инцидента отключи и хипертония и какви ли не проблеми. И за тях пия лекарства. Аз съм била бременна по време на всичко това! Все още не мога да ходя, сигурно ще е така още месец-два. Ужасно е. Това ме депресира и ме кара да се чувствам ужасно. Ами ако тези неща са увредили бебето? Само за това мисля! Не бях готова за такава новина, не и в този кошмарен момент от живота ми. Второ - от година съм на работата -мечта. По специалността ми, високо платена и с огромни възможности за развитие. Шефовете ме ценят изключително много, а аз обожавам това, което правя. Работата ми носи огромно удовлетворение и самочувствие, което в последните години ми липсваше. Най накрая се почувствах на мястото си. След операцията броя дните, докато се върна в офиса. Сънувах често,че се връщам. А сега.... това значи поне 2 години да не работя! В началото на най-хубавата кариера! Не съм работохоличка, просто имах мечти и надежди. Положих много усилия, за да се докажа. И какво, след 2 години пауза нищо няма да е същото Но пък на тази възраст е най-добре да се роди дете, ако го махна, после дали ще мога да забременея пак? С моите проблеми - едва ли. На второ място - финансовата част. Лечението и операцията след травмата глътнаха страшно много пари -всичките ми спестявания, които не бяха много. И още ще трябват. С приятеля ми сме на квартира, която е малка и няма място за бебе. Той има хубава заплата, както и аз, но той изплаща и кола Трудно ще ни е без финансова помощ от родителите, а избщо не ми се иска да ги молим. Много трудни моменти ми предстоят, не знам какво да правя и съм супер объркана и тъжна. За моменти ми минава мисълта да го махна.... Приятелките ми казват, че съм лигла, а моя човек ако чуе нещо такова ще е съсипан. Все пак детето е и негово, ще го нараня адски много. Как да се справя с всичко това....?