Обществената нагласа към самотните майки

[url][] незнам другите жени как се справят, но аз имам две малки деца и не съм гледала телевизия от четири години, какво остава за личен живот. На фризьор да отида трябва да правя егати  логистиките. Не се оплаквам, просто си споделям.

Еми..трябва да си пренаредиш приоритети, програми и тн.
Ако не се погрижиш ти за себе си - няма кой да го направи.
А децата виждат и усещат изморената, изнервена и потисната майка.

П.С - отгледах си детето почти сама (БНД - далеч, родителите и приятелите са ми помагали, детегледачка, когато искам да свърша нещо или да замина). И като поотрасна - съвсем активен живот си имам.
А телевизия - и аз не гледам. Не искам. Но имам време за хиляди други приятни неща.

според моите разбирания съм си подредила приоритетите  съвсем правилно, както казах не се оплаквам, просто нямам време и нерви да страдам от това кой какво казал, кой какво мисли за мен. Все ми е едно. Иначе аз съм омъжена де, не съм в ситуацията на авторката. Но майка ми беше цял живот така-за това и взех отношение по темата. И като дете изстрадало от такива взаимоотношения. Просто си споделям гледната точка.

Аз бях сама с ремарке /дете/ и полуремарке /куче/. Или ни взимат в комплект или не ни взимат. Учудващо много голям интерес имаше към мен, когато обкръжението разбра за развода ми. То помагачи, то утешаващи. Нито съм първа красавица, нито невероятента компания. Ама живот.
Няма да забравя един приятел на бившия ми мъж, как нареждаше преди години, още докато бяхме женени: "В.., ако ще я "хвърляш" обади се, да я взема". Хахаха.
Та самооценката и усещането за пълнота не бива да зависят от наличието или липсата на индивид от мъжки пол. Имането на деца пък е нещо прекрасно. И всеки екземпляр, който не го разбира не си струва усилията. За кравата и телетата, просто няма да коментирам. Мен ми приказваха, че никой нямало да вземе разведка с дете, ама се оказа, че не е така.

И аз съм разделена с бащата на детето. Никога не сме имали брак. Живеехме заедно, роди се детето, после се разделихме по моя инициатива. Една от причините за раздялата ни бяха "добронамерени" роднини и приятели, които все даваха акъл за взаимоотношенията ни. Той ги слушаше, аз му се ядосвах.
По принцип съм отгледана в семейство, което винаги много се е вълнувало какво ще кажат другите. По тази причина дълги години и аз се вълнувах. Все още за някои неща забелязвам, че ми пука какво мислят останалите, но все по-рядко се впечатлявам от хорските възгледи, особено ако касаят личните ми дела. Всеки може да мисли каквото си иска. Животът си е мой. Най-важно ми е детето. Другите като могат да живеят по.-добре и са толкова велики мъдреци, да си подреждат техния живот, а не - моя. Аз така съм си щастлива. Самотна се чувствах докато бях с бащата на детето си. Сега последното, което чувствам е самота. Животът ми е пълен с усмивки.
Живея в София и може би по тази причина по-рядко срещам негативни нагласи към социалното ми положение, но когато ги срещна се възмущавам от това колко ограничени хора има все още в наши дни, че се впечатляват от това кой с кого е (или не е) и защо е. Не им се връзвам. Подминавам.
Относно мъжете. На този етап нямам желание за връзка. Приоритет ми е детето. Ако се появи нормален мъж на хоризонта, разбиращ, че детето ми е на първо място съм склонна да започна връзка, но не я търся целенасочено. А връзка с цел само секс не ми е по вкуса, иначе желаещи мъже около мен точно за този тип връзка има прекалено много, но бързо им показах, че с мен няма да им се получи. Прави ми впечатление, че много често мъжете като разберат, че съм с малко дете веднага започват да гледат на мен като на сексуален обект. Така че, ако съм забелязала някаква обществена нагласа относно т.нар. "самотни майки", то тя е по-скоро в това отношение, но пак зависи от типа мъже, защото има и много свестни и сериозни мъже. Само където аз не срещам често такива.

Просто човека е бил кофти! Не всички са такива, не се настройвай прекалено негативно

Изобщо не се настройвам негативно. Написала съм, че зависи от типа мъже и, че аз попадам на друг типаж. Също така съм написала, че в момента НЕ търся връзка и СЪМ щастлива с това, което имам. Т.е. нищо негативно. Залагам на положителните мисли и емоции.

Един мъж ме накара да напиша “Обичам те” за Св. Валентин върху шоколада и да ги изпратя на 2 различни жени.
За приятелката му и за дъщерята на приятелката му.
Ми много мило ми стана.

Да, има и такива мъже.
Не знам дали рядко и трудно се срещат, но не губете кураж.
Всеки, който търси ще си намери Човека.

От 2 години съм разведена и непрекъснато ме учудва факта, че всички освен мен знаят как е правилно да живея живота си.  Наслушах се на глупости и клишета от типа как не трябва млада красива жена да остава без мъж и без секс....как детето расте, а аз ще си умра самотна. Мъжете ми се лепяха като мухи на мед.....за себе си чух какви ли не думи. Честно казано  не ме вълнува.
Социалните отношения в последно време според мен са нещо изключително трудно, което за жалост често не си струва усилията.

Аз вече съм изказала мнението си по тази тема, но се включвам да разкажа нещо от миналата седмица. Ходих на контролен преглед на ендокринолог. Ендокриноложката много добре знае, че нямам мъж и имам дете. Знае, че съм на обикновен контролен преглед и НЕ планувам второ дете. Въпреки това като видя резултата от хормоните ми заяви, че хормоните са ми ОК и съм готова за бебе, ако ехографията е добра. Малко се издразних, ама подминах.
Праща ме на ехограф. Там докторът обяснява, че засега няма нужда от лечение, жлезата е малко уголемена, но ако не планувам дете, всичко е наред. Казвам "не планувам", а той - "за една млада и хубава жена липсата на мъж не би трябвало да е проблем за повторно забременяване". Тези двамата със сигурност НЕ се бяха наговорили, ама много се издразних как ми се месят.
Не знам до колко могат да бъдат пример за обществената нагласа, по-скоро не са много хората на тяхното мнение според мен, но ми се строи във връзка с темата и споделям.

ти,pandachina ,  си отишла при докторите за какво ? - вероятно за изследване и мнение.
те си го казват , а на теб не ти изнася ??? проблемът къде е и в кой ?

Не съм търсила мнение за личния си живот, а за това в какво състояние е щитовидната ми жлеза в момента. И при положение, че преди да изкажат въпросното мнение вече е станало дума за това, че отглеждам дъщеря си сама и нямам мъж до себе си + че не планирам втора бременност, не виждам смисъл да ми казват, че мога да имам бебе и без мъж, защото съм хубава.

знаеш ли , сега му е времето това да ти кажат. не ти знам годините , но съм сигурен , че когато си  на 50+  това няма да ти го кажат.

пп. ако не искаш да чуваш докторски мнения просто не ходи при дофторите.