Всеки път свекървата е с нас

  • 26 399
  • 184
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: X
Благодарна съм и на родителите си, че ме разбраха и че поеха този риск. С годините все повече им се възхищавам, но родителите са за това.
Хубаво е, че така са се развили нещата при теб, но мисля, че освен на родителите си, дължиш благодарност и на мъжа си, че е постъпил като мъж, който държи на семейството си. Сега вече живеете отделно от всякакви родители, нали?

# 121
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Хубаво е, че така са се развили нещата при теб, но мисля, че освен на родителите си, дължиш благодарност и на мъжа си, че е постъпил като мъж, който държи на семейството си. Сега вече живеете отделно от всякакви родители, нали?
Да- сами живеем.  Права си и за това, че поведението на мъжа е най-важното. Трябва да има куража да каже на "мама" за кого се е оженил

# 122
  • Мнения: 12
Аз бих постъпила така - купувам 2 билета за театър: бабата и детето - вкъщи. Сл.седмица - 2 билета за концерт/кино/опера. Детето и бабата - вкъщи. Билети за куклен театър . за бабата и внучето. Ние-свободни 1-2часа. Събота или неделя - детето на детски център за 1-2часа, бабата остава с него, ние с мъжа отиваме да "свършим нещо". След всяко събитие, като се разсърди бабата я водим на кафенце/пастичка/разходка за благодарност, че ни е отменила. Постепенно това водене за благодарност оредява, а носим нещо вкъщи да я почерпим, щото мислим за нея, нали и тя е човек. Следва резервация за уикенда примерно на СПА за двама+дете. Бабата-вкъщи и звъня през час-два да я чуя как е, добре ли е. Аз звъня, не мъжа ми. Е може и той да знънне веднъж. А като се приберем и почне да мрънка или се сърди, че и тя иска/нужно й е/ заслужава такава почивка, взимам й примерно ваучер/ че е по-евтино ако нямам повече възможности/ и й правим изненада - примерно 1 седмица на почивка - сама! Няма иска - не иска, тя е казала че има нужда! А мислим за нея, ценим я, нужна ни е, трябва да си почине. И в никакъв случай не бих се държала грубо, сопнато или пренебрежително. През цялото време ще играя любящата и загрижена снаха. Естествено, маминият трябва да е посветен в замисъла, но не като такъв как да се отървем от мама му, а като такъв за повече интимности и разкрепостеност, но и загриженост за безценната му майчица. Нещата ще се получат без скандали, ултиматоми и сърдене, а бавно, постепенно,но сигурно и за дълго. Нужно е голямо търпение/но не примиренческо като досегашното/ и много дипломация/чиста проба лицемерие/. С такива хора така се справям. Успех!

# 123
  • София
  • Мнения: 12 006
Аз бих постъпила така - купувам 2 билета за театър: бабата и детето - вкъщи. Сл.седмица - 2 билета за концерт/кино/опера. Детето и бабата - вкъщи. Билети за куклен театър . за бабата и внучето. Ние-свободни 1-2часа. Събота или неделя - детето на детски център за 1-2часа, бабата остава с него, ние с мъжа отиваме да "свършим нещо". След всяко събитие, като се разсърди бабата я водим на кафенце/пастичка/разходка за благодарност, че ни е отменила. Постепенно това водене за благодарност оредява, а носим нещо вкъщи да я почерпим, щото мислим за нея, нали и тя е човек. Следва резервация за уикенда примерно на СПА за двама+дете. Бабата-вкъщи и звъня през час-два да я чуя как е, добре ли е. Аз звъня, не мъжа ми. Е може и той да знънне веднъж. А като се приберем и почне да мрънка или се сърди, че и тя иска/нужно й е/ заслужава такава почивка, взимам й примерно ваучер/ че е по-евтино ако нямам повече възможности/ и й правим изненада - примерно 1 седмица на почивка - сама! Няма иска - не иска, тя е казала че има нужда! А мислим за нея, ценим я, нужна ни е, трябва да си почине. И в никакъв случай не бих се държала грубо, сопнато или пренебрежително. През цялото време ще играя любящата и загрижена снаха. Естествено, маминият трябва да е посветен в замисъла, но не като такъв как да се отървем от мама му, а като такъв за повече интимности и разкрепостеност, но и загриженост за безценната му майчица. Нещата ще се получат без скандали, ултиматоми и сърдене, а бавно, постепенно,но сигурно и за дълго. Нужно е голямо търпение/но не примиренческо като досегашното/ и много дипломация/чиста проба лицемерие/. С такива хора така се справям. Успех!
Демек да си губи времето и парите на кафенца, нищо че живеят заедно и се гледат постоянно, да й плаща едноседмични спа почивки (?!?!) наясно ли си колко струва това? и това само и само за да имат нормален живот с мъжа си? Поради що трява да си купува спокойствието и личното пространство за семейството си? Пък да и звън през час 2 за я види??? Да не е на 5г. тая баба? То ако на постоянно ще си гледа часовника и ще и звъни толкова често по-добре никъде на не ходят - нито ще си починат, нито ще усетя уединени като семейство.

# 124
  • София
  • Мнения: 17 711
Ако мъжът беше на място, едно "ехо, не е нормално майка ти да идва наясякъде с нас, вземи мерки, ако обичаш" щеше да е напълно достатъчно, за да се елиминира напълно проблемът.
А сега, с горните предложения, се получава таргетиране на следствието, не на причината.
Маминка едно време като го е обработвала и възпитавала да е залепен по десния кант на поличката й е била причината, но той вече е възрастен индивид и сега тя и поведението й са само следствие. Или с други думи казано - картбланш

# 125
  • Мнения: X
Маминка го е обработвала, а той се е оказал чудесен материал, податлив на обработка.

# 126
  • София
  • Мнения: 17 711
Разбрах те.
Но по мои наблюдения не са мнозинство тези, които са били залепени от малки и са скъсали синджира. Единици са.

# 127
  • Мнения: X
Да, конформизмът е твърде силен и наистина са малцинство късащите синджира.

# 128
  • София
  • Мнения: 28 109
Идеален пример – http://www.bg-mamma.com/?topic=1013181

Последното изречение ме възхити – след всичко изброено, човекът се чуди дали имало проблем. Close

# 129
  • Мнения: X
Той поне съзнава, че има проблем.

# 130
  • Мнения: 18 503
И аз се зачетох в тази тема. без думи ме остави...

# 131
  • София
  • Мнения: 17 711
Добре де, и психотерапевтката му отговорила, че са две успоредни магистрали и се обичали различно. Това за различната роля и място в живота на всички ни е ясно.
Ама ако на всяко предложение за почивка, се казва, че трябва да помага на маминка, че правела ремонт, на всяка инициатива за разходка или романтична вечер той говори с мама по 2 часа и не може, на насърчаване да помогне на сина си с някакви мъжки работи, той е зает от колита на майка си, за който чува по телефона за стотен път, но никога не е потвърден от доктор,
не минават ли в една магистрала - на времето и мисълта за даден човек.
Вниманието и грижата изискват отделено време и то се пренасочва от единия към другия почти напълно.

# 132
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Значи авторката забегна - тоест проблемът не и е опрял до д...то.
Аз имам подобна майка, още преди 15 години искаше да излиза с нас, като отидем на кино или театър, да я водя с нас. Отказах още първия път, обясних, че не е нормално това. Пробва тя да ме изнуди колко самотна била и да ми се накара как не съм я водела никъде. Отговорих, че не моя работа да водя пълнолетен човек с доходи някъде с мен, който иска да си проверява програма на кина/театри и да ходи. Дори не ми хрумна да доведа искането и до знанието на съпржието, камо ли да и се угоди. Порастнете, за Бога!

# 133
  • Мнения: 5 047
Боже,като ви слушам направо си заобичвам още повече свекъра и свекървата Grinning
Никога никой за нищичко не се е натрапвал на другия.Имат си кусури,но в това отношение винаги сме се разбирали.
Съгласна съм,че е както ги свикнеш.Ще се сърдят,колко да се сърдят?Но трябва упоритост и постоянство.Особено, ако дълги години си търпял.
Има и друг момент,че някои хора се чувстват наистина зле,ако виждат,че на близък човек му е станало неприятно от поведението им(няма прави,няма неправи).Аз лично не ги разбирам тези хора,не знам дали да ги нарека безумно добри или наивни,но познавам такива личности Simple Smile
Да,ще кажат твърдо-"не може,искаме да излезем само ние" и после няма да мигнат цяла вечер,че са се отнесли гадно...
Така че не знам какво е спасението да е хем вълкът сит,хем агнето цяло.

# 134
  • София
  • Мнения: 580
Не съм много сигурна дали е както ги свикнеш. В много случаи мъжът е този, който трябва да сложи границите.
А в повечето случаи мъжете са доста слабохарактерни в това отношение - нямат характер да се изправят пред майките си и да кажат едно просто "не". Рядко съм виждала мъж, който да се противопостави на родителите си в защита на жена си. Сигурно има и такива. Но повечето се гърчат.

Общи условия

Активация на акаунт