Имам приятелка с която си пишехме всеки ден, излизахме по паркове да си развеждаме децата. Споделяхме си лични неща и проблеми. Та така.... Изведнъж нейната най-добра приятелка се завърна от чужбина. И аз усетих едно отдръпване. Да в началото си мислех нека са заедно, да прекарат време не са се виждали отдавна. Да но дните си минават и аз всякаш вече не съществувам. Писах и във фейса , беше лаконична, като че ли едва ли не защо я занимавам и много бързо ме отсвири. Стана ми някак мъчно и болно, вярвах на това момиче, мислех че имаме хубаво приятелство.
Малко предистория, въпросната и дружка я нямаше дълго време, тогава самата тя потърси по-близки отношения с мен. След време тази нейна приятелка се върна в града и тогава почувствах същото отдръпване. Плаках даже тогава, стана ми някак мъчно. След няколко месеца въпросната и дружка замина за чужбина уж да гради там живот. И тя отново се присламчи към мен, пишеше ми всеки ден за какво ли не, излизахме, споделяхме си проблемите. И ето че онази се върна и аз съм аут пак. Много ми е болно.
Дайте съвети да я отдрежа ли нацяло, да и споделя ли това което си мисля? Незнам как да постъпя.
Малко предистория, въпросната и дружка я нямаше дълго време, тогава самата тя потърси по-близки отношения с мен. След време тази нейна приятелка се върна в града и тогава почувствах същото отдръпване. Плаках даже тогава, стана ми някак мъчно. След няколко месеца въпросната и дружка замина за чужбина уж да гради там живот. И тя отново се присламчи към мен, пишеше ми всеки ден за какво ли не, излизахме, споделяхме си проблемите. И ето че онази се върна и аз съм аут пак. Много ми е болно.
Дайте съвети да я отдрежа ли нацяло, да и споделя ли това което си мисля? Незнам как да постъпя.
