- Публикувана: 20 дек. 2017, 02:01 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2018, 00:30 ч.
Да го напусна ли?
Здравейте!
На 22 години съм, и съм омъжена от малко повече от половин година. Мъжът ми напоследък има проблем с нервите, невроза. Проблемът в нашето семейство е ,че много се караме , той започна дори да ми вика и да ме обижда. Аз се опитвам да си замълча и да му размине за да не го дразня допълнително, но понякога не мога да се сдържа. Знам ,че е в труден период и че трябва да му помогна ,но след спор 2 пъти си позволи да ме ритне дори. За мен това е много обидно и постоянно мисля за това. Имаме си едни проблеми напоследък които засилват напрежението между нас , и вчера се скарахме, след като той ме ритна от бяс ,аз не издържах направо се сбихме взаимно. Знам ,че не е нормално поведение , но не ми помагате като се присмивате. Проблема е истински , просто не го описвам по начина по който ви харесва да го четете. Сега го написах отново по сбито. Просто и двамата преминахме едни граници и не знам дали може всичко това да го забравим и да го преодолеем.
Също така много искаме дете и правиме опити от няколко месеца.
На 22 години съм, и съм омъжена от малко повече от половин година. Мъжът ми напоследък има проблем с нервите, невроза. Проблемът в нашето семейство е ,че много се караме , той започна дори да ми вика и да ме обижда. Аз се опитвам да си замълча и да му размине за да не го дразня допълнително, но понякога не мога да се сдържа. Знам ,че е в труден период и че трябва да му помогна ,но след спор 2 пъти си позволи да ме ритне дори. За мен това е много обидно и постоянно мисля за това. Имаме си едни проблеми напоследък които засилват напрежението между нас , и вчера се скарахме, след като той ме ритна от бяс ,аз не издържах направо се сбихме взаимно. Знам ,че не е нормално поведение , но не ми помагате като се присмивате. Проблема е истински , просто не го описвам по начина по който ви харесва да го четете. Сега го написах отново по сбито. Просто и двамата преминахме едни граници и не знам дали може всичко това да го забравим и да го преодолеем.
Също така много искаме дете и правиме опити от няколко месеца.
Хайде сега, за няколко ритника и шамари да се разделяте. Не ти е пуснал още кръв, нали? Изчакай малко 
Толкова инфантилни отношения не водят до добри резултати.
На първо място трябва да се уважавате... Разбира се, на първо място е любовта... но любовта, не страстта... и уважението...
Ако ти уважаваш партньора си, никога не би си позволила, когато видиш, че е изнервен да го дразниш още повече, да го удряш, риташ или обиждаш... Нито пък той теб.
Семейството е серизоно нещо, трябва да четеш, да се учиш, да работиш върху себе си.... защото ми звучиш като да сте от детската градина...почти невъзможно да ви се даде съвет...
Работете върху уважението и грижата...ако ги няма между вас, по- добре не правете деца...
Помисли си, дали в живота ти има човек, когото уважаваш... това чувство ...и желанието да си нежен, грижовен, да даваш повече отколкото да получаваш, да имаш пълно доверие и да можеш да споделиш всичко....
На първо място трябва да се уважавате... Разбира се, на първо място е любовта... но любовта, не страстта... и уважението...
Ако ти уважаваш партньора си, никога не би си позволила, когато видиш, че е изнервен да го дразниш още повече, да го удряш, риташ или обиждаш... Нито пък той теб.
Семейството е серизоно нещо, трябва да четеш, да се учиш, да работиш върху себе си.... защото ми звучиш като да сте от детската градина...почти невъзможно да ви се даде съвет...
Работете върху уважението и грижата...ако ги няма между вас, по- добре не правете деца...
Помисли си, дали в живота ти има човек, когото уважаваш... това чувство ...и желанието да си нежен, грижовен, да даваш повече отколкото да получаваш, да имаш пълно доверие и да можеш да споделиш всичко....
Хайде сега, за няколко ритника и шамари да се разделяте. Не ти е пуснал още кръв, нали? Изчакай малко
Тва днешното поколение е ужаст, да се разделят преди избити зъби си е грях
Здравейте!
Скрит текст:
Какво мислите? На 22 години съм, и съм омъжена от малко повече от половин година. Мъжът ми наскоро е много нервен и започна само да ме юрка, да ми вика и да ме обижда. Мисля че има невроза и изпада в едни леки истерии. Аз много му отговарям и му се зъбя като се скараме и той много ме моли да спра да го правя за да спре и той. Обещава ми че ако спра да му отговарям и да се мръщя и да го дразня, ще излезне от тази нервна криза и ще спре да си изкарва нервите върху мен. Наистима ме е молел да спра и колкото и да ми е трудно и гадно понякога да го изтърпя без да го дразня за няколко месеца за да излезне от тази нервна криза. Също така много искаме дете и правиме опити от няколко месеца. Но, наскоро започна да ми удря по един ритник. Днес пак се скарахме ужасно и двамата преминахме границите, той пак ме ритна, а аз му се нахвърлих да го удрям. След което още веднъж ме ритна и аз още по нахъсано започнах да го удрям по лицето и главата и да се опитвам да го ритам. След това той си позволи да ми удари и шамар (но не силен де). Абе общо взето грозна картинка, заплашване от моя и от негова страна ,бяс... Сбихме се ,така мисля че мога да го опиша, двамата взаимно.Много съм обидена и не знам дали да продължавам да му имам доверие. Въпреки всичко аз го много обичам. Не знам какво да правя. Аз съм все още толкова прясно омъжена. Никога не съм вярвала че ще ми посегне. Ако го напусна ще ми бъде много трудно да го забравя ,но не знам дали това не е правилният път за мен. Моля, ако може някой от Вас да ми даде съвет или да ми дадете мнение.
Също така не знам ако поговорим и ако се разберем дали да продължим да правим бебе... Разбира се едно дете израства по добре в здраво семейство, а не в разделено. Но се чудя тъй като и двамата много искаме дете, дали е по-добре с в краен случай с дете и разведени отколкото без? Какво мислите вие?
Има един вариант да поговорим и да му кажа че ако иска да е с мен, искам да отидем заедно в църква и да се закълне пред мен че никога повече няма да ми посяга освен на игра или шега. Понеже той е много вярващ и приема тези неща много на сериозно. Кълнял се е сам за други неща пред мен и наистина не ги прави. Вярвам че по този начин няма да продължи. Но дали е правилно от моя страна да му поставям ултиматум вместо той сам да си го реши?
Също така не знам ако поговорим и ако се разберем дали да продължим да правим бебе... Разбира се едно дете израства по добре в здраво семейство, а не в разделено. Но се чудя тъй като и двамата много искаме дете, дали е по-добре с в краен случай с дете и разведени отколкото без? Какво мислите вие?
Има един вариант да поговорим и да му кажа че ако иска да е с мен, искам да отидем заедно в църква и да се закълне пред мен че никога повече няма да ми посяга освен на игра или шега. Понеже той е много вярващ и приема тези неща много на сериозно. Кълнял се е сам за други неща пред мен и наистина не ги прави. Вярвам че по този начин няма да продължи. Но дали е правилно от моя страна да му поставям ултиматум вместо той сам да си го реши?
С този нрав нищо чудно да биеш и следващия.....Хлапаци сте още, като "остареете и помъдреете", ще спрете да раздавате шамари.
