тиф, вероятно това визира Том Сойер.
"Вятърът навън се усилваше, дращеше с нокти по прозорците. Сир Кеван стана. Време беше да се изправи пред лъвицата в бърлогата й. „Изтръгнахме ноктите й. Джайм обаче…“ Но не, нямаше да мисли за това"
Танц с дракони. Епилог.
„Но по същия начин гледаха и Нед Старк.“
Трябваше да тръгне. Гола, остригана, боса, Церсей бавно заслиза по широките мраморни стъпала. Кожата й настръхна...
Тук виковете сякаш бяха по-силни, отколкото на площада, може би защото тълпата беше много по-близо. „Курва“ и „грешница“ бяха най-честите, но викаха и „тая, дето се ебе с брат си“, и „путка“, и „предателка“, а от време на време чуваше някой да вика за Станис или за Марджери. Калдъръмът под стъпалата й беше мръсен, а имаше толкова малко място, че дори не можеше да заобиколи локвите. „Никой не е умрял от мокри крака“, каза си. Искаше й се да вярва, че локвите са просто дъждовна вода, но конска пикня беше по-вероятно.
Искаш ли да си хапнеш? — извика някакъв дебелак със свински очички, огромен корем и рошава брада, която й напомни за Робърт. Тя го погледна с отвращение, а той хвърли шиша по нея. Полуопеченото месо остави петно мазнина и кръв по бедрото
Това не може да е кралицата — каза някакво момче. — Провиснала е като мама.
„Това е наказанието ми — каза си Церсей. — Съгрешила съм тежко, това е изкуплението ми. Скоро ще свърши, ще е зад мен, ще мога да го забравя.“
Започна да вижда познати лица. Плешив мъж с рунтави бакенбарди гледаше от един прозорец, намръщен като баща й, и за миг толкова й заприлича на лорд Тивин, че се препъна. Младо момиче седеше под един фонтан, мокро от пръските, и я гледаше с обвиняващите очи на Мелара Хедърспун. Видя Нед Старк, а до него малката Санса с кестенявата й коса и голямо рошаво куче, което можеше да е вълкът й. Всяко дете, провряло се през тълпата, се превръщаше в брат й Тирион, ухилен злобно като него в деня, когато умря Джофри. И Джоф беше там, синът й, първородният, красивото й слънчево момче със златните устни и сладката усмивка, имаше такива хубави устни, беше…
Тогава падна за втори път.
Още боклук се посипа от прозорци и тераси: изгнили плодове, ведра прокиснала бира, яйца, които се пръскаха на сярна воня, щом се разпукваха на земята. След това някой хвърли умряла котка върху главите на Бедните братя и Синовете на Воина — трупът тупна на каменните плочи толкова силно, че оплиска краката й с черва и личинки.
Курва — изкрещя някой.
— Чука се с брат си — извика друг. — Изчадие.
— Искаш ли да осмучеш това, мръсницо? — Мъж с кожена престилка бе извадил члена си и се хилеше. Все едно. Беше почти стигнала до дома си.
Започна да се изкачва.
Тук подигравателният смях и виковете станаха още по-жестоки. Пътят й не я беше превел през Квартала на бълхите, тъй че жителите му се бяха струпали долу по склона на Високия хълм на Егон, за да видят зрелището. Лицата, надничащи злобно зад щитовете и копията на Бедните братя, бяха разкривени, чудовищни, отвратителни. Прасета и голи хлапета щъкаха навсякъде, сакати просяци и джебчии пълзяха из гъстата гмеж като хлебарки. Видя мъже с изпилени като ками зъби, старици с провиснали гуши, големи колкото главите им, курва с огромна пъстра змия, увита около гърдите и раменете й, мъж, чиито бузи и чело бяха покрити с рани, от които капеше сива гной. Хилеха се, ближеха устни и я освиркваха, докато куцукаше покрай тях с провиснали и полюшващи се от стръмното изкачване гърди. Някои й подвикваха мръсни подкани, други — обиди. „Думите са вятър. Думи не могат да ме наранят. Аз съм красива, най-красивата жена във Вестерос, Джайм го казва, Джайм никога не би ме излъгал. Дори Робърт, Робърт изобщо не ме обичаше, но виждаше, че съм красива, искаше ме.“
Но не се чувстваше красива. Чувстваше се стара, мръсна и грозна. Имаше белези по корема от родените деца, а гърдите й не бяха толкова твърди като някога, когато беше млада. Без дрехите, които да ги стягат, бяха увиснали. „Не трябваше да правя това. Бях тяхната кралица, но сега видяха, видяха, видяха. Не трябваше да позволя да видят.“ Облечена и с корона беше кралица. Гола и залитаща беше само жена, не много по-различна от жените им, повече като майките им, отколкото като хубавите им малки девствени дъщери. „Какво направих?“
Нещо й беше влязло в очите, смъдеше и размътваше погледа й. Не можеше да плаче, нямаше да заплаче, червеите не трябваше да я видят, че плаче. Избърса очите си с длани. Лъхна студен вятър и тя затрепери неудържимо.
И изведнъж старата вещица се появи, застанала сред тълпата с огромните си провиснали гърди, с брадавиците по зеленикавата кожа, ухилена като всички, с лъснала в гуреливите й жълти очи злоба.
— Кралица ще си — изсъска й, — докато дойде друга, по-млада и по-красива, за да те смъкне и да вземе най-скъпото ти.
До деня, в който сърцето на баща им не се пръсна в гърдите му, при това докато се качваше по стръмното стълбище към ложето й. Всички кариеристи, които се бяха обявили за нейни приятели и се домогваха до благоволението й, я изоставиха много набързо, когато Тивин заповяда да я съблекат гола и да я преведат през цял Ланиспорт до пристанището като обикновена курва. Макар никой мъж да не й посегна, това преминаване сложи край на властта й. Разбира се, Тивин не беше и сънувал, че същата съдба очаква собствената му златна дъщеря.
— Трябваше да стане — промълви сир Кеван над остатъка от виното си. Негова върховна святост трябваше да бъде усмирен. Томен се нуждаеше от опората на Вярата в предстоящите битки. А Церсей… златното дете се бе превърнало в суетна, глупава, алчна жена.