Здравейте! Това е първата ми тема във форума, но отдавна ви чета. Искам да ви помоля за съвет, предварително се извинявам, ако има тема сходна на тази. Моят казус е следния.
С моят приятел имаме връзка от 8 месеца (половината от които той прекара в чужбина). Първоначално се виждахме по-често, но след това срещите намаляха драстично, поради оправдания от него, че е изморен от работа и тем подобни, за което го разбирах и не съм се сърдила. После замина в чужбина, чувахме се често по телефона и си пишехме. Миналия месец се върна (към края) и около 4-5 дни се виждахме всеки ден, обаче след това пак започна с безумни оправдания, сега не работи и по мои впечатления предпочита да излезе да пие с приятели, или да играе игра на компютъра, отколкото да се види с мен. От един град сме, не живеем кой знае колко далече един от друг. Другото което е, от както се върна в България сме се виждали само вечер и само вкъщи, като на сутринта със ставането бърза да се прибира.
В началото на този месец се видяхме (след около 2 седмици от последното ни виждане) и аз настоях да говорим за това, което ме тревожи. Каза, че не съм му била само за секс, вече ще се виждаме по-често и през деня, ще излизаме заедно..обаче до там. Последните няколко дни даже ако аз не му се обадя, имам чувството, че той няма да ме потърси. Преди няколко дни имахме спор и той каза, че на него му било нужно време да се отпусне във връзка и винаги бил по-отдръпнат, просто си бил такъв. Не знам вече какво да мисля, не познавам никого от семейството му (а като беше в чужбина каза, че като се прибере ще ме запознае с баща си), нито приятелите му. Крие ли ме, въобще има ли смисъл да продължавам да съм с него, след като веднъж му обясних какво ме тревожи и обеща да се променят нещата, а до сега нищо, дори вече не ми звъни толкова често, да не кажа въобще..Моля за съвет, вие какво мислите? Извинявам се ако е станала дълга темата. Благодаря предварително!
С моят приятел имаме връзка от 8 месеца (половината от които той прекара в чужбина). Първоначално се виждахме по-често, но след това срещите намаляха драстично, поради оправдания от него, че е изморен от работа и тем подобни, за което го разбирах и не съм се сърдила. После замина в чужбина, чувахме се често по телефона и си пишехме. Миналия месец се върна (към края) и около 4-5 дни се виждахме всеки ден, обаче след това пак започна с безумни оправдания, сега не работи и по мои впечатления предпочита да излезе да пие с приятели, или да играе игра на компютъра, отколкото да се види с мен. От един град сме, не живеем кой знае колко далече един от друг. Другото което е, от както се върна в България сме се виждали само вечер и само вкъщи, като на сутринта със ставането бърза да се прибира.
В началото на този месец се видяхме (след около 2 седмици от последното ни виждане) и аз настоях да говорим за това, което ме тревожи. Каза, че не съм му била само за секс, вече ще се виждаме по-често и през деня, ще излизаме заедно..обаче до там. Последните няколко дни даже ако аз не му се обадя, имам чувството, че той няма да ме потърси. Преди няколко дни имахме спор и той каза, че на него му било нужно време да се отпусне във връзка и винаги бил по-отдръпнат, просто си бил такъв. Не знам вече какво да мисля, не познавам никого от семейството му (а като беше в чужбина каза, че като се прибере ще ме запознае с баща си), нито приятелите му. Крие ли ме, въобще има ли смисъл да продължавам да съм с него, след като веднъж му обясних какво ме тревожи и обеща да се променят нещата, а до сега нищо, дори вече не ми звъни толкова често, да не кажа въобще..Моля за съвет, вие какво мислите? Извинявам се ако е станала дълга темата. Благодаря предварително!
