В момента чета... 56

  • 77 657
  • 731
  •   1
Отговори
# 420
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
На мен не ми хареса особено. Очаквах да е забавна, но не беше мой тип хумор.

И аз съм на мнението на Magrat* за "Щастието е чаша чай с теб". Мислех си, че ще е приятно четиво за отмора, а то беше досадно и скучно с напъни за хумор.

Погледнах го сега това промо на Изток-Запад - ми то голяма мизерия. Много малко заглавия и нито едно от тези, които искам, пфу!

Аз съм фен на Сафон, от много време чаках да излезе "Лабиринтът", имам я и все по-хубави книги я предреждат. Нямам идея кога ще стигна до нея. А си мислех, че като излезе моментално ще я почна Rolling Eyes

# 421
  • София
  • Мнения: 6 210
Приключих с "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей".

Оценката ми се колебаеше между 3 и 4, но 3 е малко. Много повече бяха нещата, които ми харесаха спрямо тези, които лично на мен не ми допаднаха.
Големите плюсове в моите очи:
Описанията на Прага и Ню Йорк са чудесни. Харесах начина, по който Шейбон описва и представя приятелството между Сами и Джо. Чувството за хумор. Много ми допадна този епизод в романа, който се развива на Южния полюс, разказан беше страхотно. Темата за войната - засегната е по много фин начин; не беше преекспонирана, не беше пренебрегната.
Това, което мъничко ме спъна - струва ми се, че диалозите не бяха ОК; понякога ми дотежаваха комиксите и всички детайли и описания около тях, но това вече най-вероятно е въпрос и на лични интереси

# 422
  • Мнения: 8 905
За мен Людмила Филипова има и добри, и не особено сполучливи книги.
"Стъклени съдби" и "Червено злато" ми харесаха. Докато "Анатомия на илюзиите" - не.

Въпросната книга - "Смисълът" си я купих случайно, понеже беше намалена в един сайт и да си допълня поръчката.
Но пък чух и добри отзиви и ми е любопитно да проверя на мен дали ще се хареса.

Снощи гледах един филм за Мария Антоанета и ме заинтригува историята. Коя книга е най-добра по този въпрос?!?!

# 423
  • София
  • Мнения: 22 883
Тарталета, аз съм изненадана, че ми върви толкова бавно.  Laughing Дано поне краят ми хареса. Досега не съм се борила толкова с неговите книги.

И аз съм чела мненията на Блажев за Сафон.  Simple Smile

Не я харесвам Людмила Филипова, ама  изобщо. Чела съм две нейни книги, едната беше Анатомията, другата даже забравих коя е. ММ обича да чете, но книги за програмиране, не си пада по художествена литература. Обаче сега някъде я видял " Смисълът" и я купи да я чете, честно казано даже не разбрах за какво става въпрос, каза само, че имало някакви препратки към други нейни книги или поне така разбрах. Simple Smile

# 424
  • Мнения: X
Снощи гледах един филм за Мария Антоанета и ме заинтригува историята. Коя книга е най-добра по този въпрос?!?!
  Стефан Цвайг има хубава книга за Мария Антоанета. Ето я в "Читанка"
https://chitanka.info/text/27669-marija-antoaneta

# 425
  • София
  • Мнения: 5 458
Снощи гледах един филм за Мария Антоанета и ме заинтригува историята. Коя книга е най-добра по този въпрос?!?!
  Стефан Цвайг има хубава книга за Мария Антоанета. Ето я в "Читанка"
https://chitanka.info/text/27669-marija-antoaneta

А също и "Лисици в лозето" на Лион Фойхтвангер.



# 426
  • Мнения: 60
Чудомир, разкази и фейлетони! Не е за вярване колко са актуални и днес!:grinning:

# 427
  • Мнения: 6 346
Прочетох "Естествено право" на Игнасио Мартинес де Писон. Темата за края на франкизма и началото на демокрацията в Испания не е много силно застъпена, в центъра всъщност е историята на едно семейство - или по-точно на едни хора, които се опитват да бъдат семейство, но така и не им се получава.
Скрит текст:
Бащата, около когото всъщност гравитира цялата история, ту се появява, ту изчезва (след като е направил поредното дете). За няколко години жена му успява да го задържи, просто тогава тъкмо е починала другата му жена, но накрая и тя не издържа и след като той многократно я е зарязвал да се оправя сама с децата, сега тя го изритва. Всичко рефлектира върху децата - по един или по друг начин, някои са по-повлияни, други - по-малко. Историята е разказана от името на най-големия син, който започва да опознава баща си едва на 7-годишна възраст и с течение на времето се убеждава, че баща му е човек, на когото не може да се разчита - съвършен егоист, който отказва да поеме за по-дълго време отговорност за друг човек, а и за самия себе си дори не е съвсем способен да се грижи, но живее с убеждението, че светът му е длъжен. Въпреки това момчето не спира да търси контакт с него, да му дава нови шансове, защото то иска да има баща. От друга страна едно възможно обяснение за поведението на бащата е, че се опитва да избяга от самия себе си. Абе, тъжна история, макар че животът на повечето герои в крайна сметка се развива малко или много добре.

След това реших да продължа с "Инес, моя душа" на Исабел Алиенде, а започнах и "Праскови за кюрето".

 

Последна редакция: сб, 13 яну 2018, 11:47 от Cioccolata

# 428
  • Мнения: 14 471
Чудомир, разкази и фейлетони! Не е за вярване колко са актуални и днес!:grinning:

Много ги обичам, трябва и аз да ги препрочета скоро.

# 429
  • Мнения: 21
Включвам се да кажа, че вече преполових "Богат, беден" и засега много ми харесва. Вероятно след нея ще прочета и "Хляб по водите". Heart Decoration

# 430
  • Мнения: 14 471
"Хляб по водите" е много, много хубава книга

# 431
  • Scotland
  • Мнения: 1 405
'Хляб по водите' е прекрасна книга Flowers Hibiscus
Аз дочетох 'Чернобилска молитва'. Много, много тъга, гняв, безсилие породи в мен.
Днес минавайки през книжарница грабнах 'Salt to the Sea'. Сякаш ме викаше. Невероятна корица. Грабнах я. Утре ще започна нея.

Ето и ревю за 'Чернобилска молитва' :
Скрит текст:
За Чернобил може да прочетете много, да гледате филми, но истински ще се докоснете до него единствено чрез историите на обикновените хора - хората понесли върху себе си опустошението. Опустошение на телата, на душите, на психиката, на всичко познато, на идеалите и ценностите. Това, което съкрушава в историята не е описанието на ужаса от гледна точка на медицината. Да, несъмнено е страшно - хората буквално се разпадат, умират по ужасен начин, но сякаш това не достига до съзнанието ни с цялата си мощ. Предполагам защитен механизъм на мозъка. Отваря ти вратичка, пуска част от болката - толкова, колкото знае, че можеш да понесеш, и се затваря. И ти продължаваш. В противен случай ще полудееш. Разтърсването идва след това. След медицината. Страшното е в отломките на останалите без смисъл животи.
'Чернобил съсипа империята, излекува ни от комунизма...' Темата за комунизма е неразривно свързана с Чернобил. Нормално, аварията удари обикновените хора, а той - комунистът, остана верен на идеята, изпълняваше планове, поддържаше идеята за 'всичко е наред у нас', а Западът е злодеят, не искаше да всява паника, беше угоден! Гняв, гняв..постоянно изпитвах гняв, докато четях за лудостта комунистическа! Как на хората се спестява всичко, как не се прави профилактика, как учените, които искат да съобщят истината биват преследвани, как селата се евакуират, но полската продукция се консумира, месото, млякото...нищо не се изхвърля - изпълняват се планове и норми. Алчност, глупост, лудост...просто безумие!
Много плаках. Имаше моменти, в които трябваше да спра - човек не издържа на високи дози болка. А тази книга е заредена с дози страдание - много над допустимите норми!

Последна редакция: сб, 13 яну 2018, 22:01 от Jinxey

# 432
  • Дъблин
  • Мнения: 330
След "Пътувам сама", поредният от дълга серия скандинавски трилъри исках да прочета нещо различно. Започнах "Децата на хората" (Children of men) на Филис Дороти Джеймс. Не знам дали е издавана в България, но има филм по нея. Върви ми бавно и ме депресира, но нещо ме кара да продължавам да я чета. Антиутопия писана през 90-те г. на 20 в., описва света през 2021 г., в който човечеството е загубило способността да се възпроизвежда и човешката раса бавно изчезва. Свят, в който детски глас може да се чуе само на запис, детските площадки отдавна са разрушени, не се произвеждат играчки...
След нея съм приготвила последната книга на Паула Хокинс "Into the water". Не съм чела "Момичето от влака", но анотацията на тази звучи обещаващо.

# 433
  • софия
  • Мнения: 386
Добра е

# 434
  • Мнения: 8 206
Започнах "Принцът на мъглата". Най-сетне стигнах и до Сафон.

Общи условия

Активация на акаунт