По повод синовете публикувам това /стихотворение писано от майка за син и превърнато в прекрасна песен/.
Нека ви докоснат ръце,които винаги да стоплят душата ви
Очите ти, Гълъбо, очите ти,
малки вселени са очите ти.
Очите ми, Гълъбо, очите ми
пълни са с тебе са очите ми.
Ръцете ти, Гълъбо, ръцете ти
мека постеля са ръцете ти.
Ръцете ми, Гълъбо, ръцете ми
спрели са времето ръцете ми.
Душата ти, Гълъбо, душата ти
лека и волна е душата ти.
Душата ми, Гълъбо, душата ми
твоя е, морна е душата ми.
Устата ти, Гълъбо, устата ти
извор планински е устата ти.
Устата ми, Гълъбо, устата ми
огнена лава е устата ми.
Душата ти, Гълъбо, душата ти
лека и волна е душата ти.
Душата ми, Гълъбо, душата ми
твоя е и морна е.
Сърцето ти, Гълъбо, сърцето ти
песен любовна е сърцето ти.
Сърцето ми, Гълъбо, сърцето ми
пролет зелена е.
Огнено лято е.
Есен дъждовна е.
Ледена зима е.
https://www.youtube.com/watch?v=DBCepnHG0yE