На кръстопът съм и не мога да реша лесно

  • 43 400
  • 491
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте, търся съвет, насърчаване или просто да споделя...
Имам партньор от четири години и половина сме заедно,от три имам едно прекрасно детенце. Не сме женени, но си живеем заедно като двойка. След раждането той някак се промени и аз също. Аз станах по- отговорна заради детето, а той по -затворен в себе си ,сякаш ревнуваше ча за него има по-малко внимание от преди. Напоследък прави неща,за коитп съм се клела че не бих му простила... Като съм почнала да пиша ще давм с подробности. Напил се с приятели в дискотека и се прибра със смучка. Кри се цял ден и вечерта го забелязах ,питах какво е това и съма ти врвмв се прави на ударен как с ципа на якето се бил ощипал и нз какво. Е да ама усещам като лъже и вече знаех какво е станало... Призна си де, бил много пиян и някаква го дръпнала и го осмукала и дотам, е да ама едва ли само дотам. Проблема според него е,че не му обръщам внимание и не се чувства сякаш има жена?!? Ок. Аз не работя, евентуално почасово заработвам някои дни, малкия откакто е тръгнал на градина все е болен и не мога да започна никъде. Следователно той носи сериозните финанси, на мен не ми се позволява да харча, от мен пари се пазят....
Май мога още много неща да изреждам. Говорела съм с него ,викала съм, тръгвала съм си при нашите за ден два. Сякаш минава и заминава. Мъча се да са окей нещата и да не се караме пред детето. Не искам да става избухлив и нервен като баща си, но усещам как научава и прихваща много от него. А той самия е копие на баща си. Откакто промени държанието си не съм онова вечно усмихнато и весело момиче. Внимавам как се държа и социалния ми живот е 0 . За да се видя с приятелки трябва да оставя малкия на някоя от бабите или да е с мен. Ако го оставя на него нямам мира през 15 мин ми се звъни.. май сама си знам какво трябва да направя, но все отлагам ,не че мисля че ще се промени, а защото не съм готова за реакцията на детето и как да подходя...

# 1
  • София
  • Мнения: 12 006
Значи, година и половина след като сте "тръгнали" и сте станали гаджета ти си родила, което значи че след около 9 (?!) месеца след като сте се загаджили си вирнала крачката за бебета??? Поради що, питам аз? За този период дори не си успяла да го опознаеш. Ако беше, нямаше да му родиш дете и да си блъскаш главата. Не ти го казвам с лошо. Станалото станало. Нещо написа, че не чувствал да има жена до себе си - така ли е? Отделяте ли си време за вас, след като заспи вечер детето? Правите ли достатъчно секс /не ми отговаряй на този въпрос публично ако искаш, отговори на себе си/? Ако ти си от онези майки, които пренебрегват себе си и мъжа си заради детето - смени тактиката. Включвай го в гледането на детето и като му го оставиш си изключи телефона или не вдигай - за 2-3 часа.

# 2
  • Мнения: X
бяхме от един клас в гимназията 5 години и след като завършихме се събрахме. Може би не му отделям време като преди. Интимни сме почти всеки ден. Просто моите интереси и неговите се различават. Не общуваме почти , когато се върне от работа сяда на лаптопа д работи . Аз трябва да сервирам вечерята и да си гледам детето. Той избягва всякакви задължения вкъщи и затова често му напомням д изхвърля боклука или да си прибере дрехите,но без резултат. От едното нещо на другото се прехвърлям и не ми остава време да се погледна в огледалото дори 

# 3
  • Мнения: 2 111
А защо не работиш? Детето ти е на 3 г., ако правилно разбирам?

# 4
  • София
  • Мнения: 12 006
Това със задълженията е въпрос на нагаждане. Има такива сем. които си разпределят задълженията и такива при които единия бачка за да осигури комфорт на всички, а другия набляга на домакинстване и детегледачевтсвто. Няма точна рецепта кое е по-добро. При едни работи едното при други другото. В твоя случай, всичката дом.работа пада в/у теб + 24/7 гледане на малко дете от бебе /то още май е почти бебе/ в резултат си изнервена и раздразнителна, което се отразява на отношенията ви. Той пък работи много за да уравновеси бланса на приходи в дома, което прави и него раздразнителен. Поговорете си и вижте къде точно са ви търканията и какво можете да промените.
--------
А защо не работиш? Детето ти е на 3 г., ако правилно разбирам?
Тя е написала защо - детето няма кой да го гледа докато е все болно. А и кой би я държал на работа все да отсъства? Гадно е, но такива са повечето работодатели.

# 5
  • Мнения: X
Защото боледува постоянно и няма на кой да го оставя, родителите ни работят. Работя събота и неделя когато има кой да го гледа

# 6
  • Nice
  • Мнения: 946
Това, че си родила не означава, че детето ти трябва да стане приоритет номер едно в живота.
Много жени не го осъзнават, оставят се майчинсвото да ги завлече с пълна сила и животът им започва да се върти единствено и само около бебето.
Замисли се при теб как е и дали таткото не се дразни от това.

Достатърно ли го допускаш до вас с бебето или си се барикадирала и не си го въвела в грижите за новородено?

# 7
  • Мнения: X
Той винаги е бил добре дошъл ,никога не съм го гонила или забранявала нещо освен да внимава какво говори. Той си мисли,че грижите за детето и къщата са изцяло мои. "Ти за какво си?" ми казва като го помоля да го наглежда ,за да поправя и естествено не го поглежда детето и то идва след мен . Опитвам се да им измислям занимания , да играят заедно на коли и т.н ,но все де прави на зает,рядко си играят

# 8
  • Nice
  • Мнения: 946
Съвсем от началото е трябвало да се грижи за детето защото и двамата сте точно за това.

Той защо мисли така? И от самото раждане на бебето ли е това поведение или е дошло в последствие?

# 9
  • Мнения: 46 437
Въобще не си мисли, че ако работиш постоянно, а не както сега от време на време, нещата ще се променят.
Въпросът опира до възпитание и начин на мислене, представа за отговорности и т.н.
Затова преди да се мине към сериозни стъпки е добре да се поживее с човека известно време, да видиш как подхожда към по-сериозните отношения, как се справя с общите отговорности...

Такива хора не се променят. Вариантите наред са два - единият: оставаш и спираш с мрънкането, запретваш ръкави и се натоварваш с всичко, скоро и с работа, не обръщаш внимание на смучки и др. подобни. Вторият: разделяте се (сега или по-късно) и подреждаш живота си по начин, който смяташ за правилен.

Предвид финансовата ти зависимост на първо време нямаш избор, натам ще решаваш...
Като не е фатално това, че временно ще си нагърбена с всичко, ти си лесна, това, за което трябва да мислиш е детето. Не трябва да става свидетел на такъв тип отношения, защото след това ще бележат и неговия живот.

П.П. Учудвам се как си привлечена и правиш секс с човек, който се държи по подобен начин с теб и детето ви. Това наистина ми е неразбираемо...

# 10
  • Мнения: X
Да, винаги е било така, докато бях бременна обаче винаги беше до мен и угаждаше за всичко, от което имах нужда. Помагаше ми, а след раждането след работа излиза с приятели или казва че има работа и е зает. Не пита имам ли нужда аз да изляза.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 262
Значи, ако получа отговор от любимия си "Ти за какво си? независимо дали съм го помолила да гледа малкия или да измие чиниите доста ще си помисля какво правя с този мъж?

# 12
  • Мнения: 19 673
Да, винаги е било така, докато бях бременна обаче винаги беше до мен и угаждаше за всичко, от което имах нужда. Помагаше ми, а след раждането след работа излиза с приятели или казва че има работа и е зает. Не пита имам ли нужда аз да изляза.

Той май по-голямо бебе от бебето. Ревнува и се гъзурчи като обидено хлапе, че цялата "мама" не е за него вече. Така си връща за отнетото му централното място на голямо обгрижвано бебе.
Поговори честно с него на тази тема, какво чувства, защо се държи така, ако те обича наистина. Обясни му, че въпреки бебето, той ти е важен и сподели как се чувстваш ти самата. Само, ако сте искрени един с друг може  да намерите допирна точка. Иначе ще се отдалечавате все повече. А детенцето ще е в компанията на нацупени, напрегнати родители, което неминуемо ще му се отрази.

Последна редакция: чт, 14 дек 2017, 18:04 от basila

# 13
  • Мнения: X
 Нещата имат две страни. Ако ти си му станала скучна и досадна, прекалено много мрънкаш и се мусиш, гледаш само бебето без да му обръщаш внимание, е ясно защо така се държи.

# 14
  • Мнения: X
Да, винаги е било така, докато бях бременна обаче винаги беше до мен и угаждаше за всичко, от което имах нужда. Помагаше ми, а след раждането след работа излиза с приятели или казва че има работа и е зает. Не пита имам ли нужда аз да изляза.

Той май по-голямо бебе от бебето. Ревнува и се гъзурчи като обидено хлапе, че цялата "мама" не е за него вече. Така си връща за вече му е отнето централното място на голямо обгрижвано бебе.
Поговори честно с него на тази тема, какво чувства, защо се държи така, ако те обича наистина. Обясни му, че въпреки бебето, той ти е важен и сподели как се чувстваш ти самата. Само, ако сте искрени един с друг може  да намерите допирна точка. Иначе ще се отдалечавате все повече. А детенцето ще е в компанията на нацупени, напрегнати родители, което неминуемо ще му се отрази.
Ще поговорим определено,но пак оставам с едно чувство,че ще полагам усилоя само аз, я той ще се възползва.

Общи условия

Активация на акаунт