Тема за взаимопомощ при изневяра

Съвсем кратка ще бъда. Положителната последица е, че вече не изпитвам ревност към никого и към нищо. Отрицателните последици не съм ги мислила много... Може би съм станала цинична...  И не вярвам на никого на 100 % вече, което всъщност може би пак е към положителните последици.
Преживява се, колкото и да не му се вярва на човек.
Ние сме заедно, не се разделихме.
Не вярвам в чистата любов. Не вярвам, че около мен хората не си изневеряват.
И най-хубавата последица: научих се да мисля за себе си и да слагам себе си и моето спокойствие на първо място.

Тръгнах си.
Но не конкретно заради изневярата, а защото тя беше удобен повод.
Понякога, въпреки огромната любов, просто знаеш, че не може и не трябва да продължаваш повече така.
Изневярата далеч не е най-страшното.

Тръгнах и се върнах...повтори се и останах...потрети и сложих края.....Случи се съвсем на скоро и все още ме много боли. Боли от предателството и от това, че аз също допуснах да бъда унижена. Трябваше да му обърна гръб още след първия път. Простих, защото обичах и си мисля, че още обичам или се чувствам объркана заради болката. Единственото, което знам в момента е, че се чувствам емоционално изнасилена и че никога вече няма да имам доверие на никого, а относно това да обичам отново - струва ми се невероятно.

При мен изневярата се случи още в първата връзка, която имах.  Тогава бях на 21-22г. Много хора ще кажат, че в този "студентски" период нещата не са сериозни и не могат да имат трайни последици, но аз бих спорила. Преживях нещата тежко, защото никога не съм била популярно и търсено момиче, а ситуацията ме накара да се чувствам още по-маловажна и нежелана.  Това ме направи и особено недоверчива към мъжете и ми създаде трудности при следващите ми обвързвания. На практика сериозни такива не се случиха, докато не срещнах мъжа си (на 25г.). Добре, че той беше много търпелив и се влюби пръв
Към днешна дата сме си с него вече 5 години. Правим си и планове за детенце.

С "грешната половинка" последно се засякохме на едно спортно събитие преди година и половина някъде. Много вода изтече от нашата история и си поговорихме като вече по-зрели и олегнали хора. Той в общи линии си беше същият. Макар и вече на 32г. все още не мисли за сериозно обвързване и за деца. Повечето му амбиции са свързани с работата и кариерата.

В общи линии всеки е на път да постигне това, което е искал когато бяхме заедно. Аз да имам стабилен човек, с който да създам семейство. Той да се реализира в кариерата си и да започне собствен бизнес.

Не съжаялявам за първата си връзка. Положителното от нея, е че ми даде възможност да видя от какъв човек имам и от какъв нямам нужда.

При мен не беше точно изневяра, но ще разкажа.
С бившият ми приятел живеехме вече заедно. Аз работех на смени и често заспиваше без мен, не се засичахме понякога със седмици. Аз не се притеснявах, не ревнувах, не исках приятел, когото да мисля постоянно, защото не мислех, че в здравословно за мен и за връзката ни. Началото на февруари се разделихме по негово желание, защото не показвах любовта си и беше прав. След 2 дни се събрахме. Март месец той ми пита дали може да отиде на кино с приятели. Не ме пита, защото съм искала, просто го намираше за нормално. Казах му, че може. Вечерта преди плнуваното кино бяхме на гости при приятели, които също ми беше казал, че ще ходят с него. Момичето по едно време каза "и какво, утре ще ходиш на кино само с Гергана?". Гергана не я познавам, но ми каза, че е някаква приятелка на приятел, която точно се била разделила с гаджето си. При въпроса той се ядоса, стана, обу се и отиде в колата. Аз естествено тръгнах след него и в крайна сметка каза, че е искал той да ми каже, че всички други са се отказали и няма чувства и желания към това момиче. Отидоха на кино, всичко беше ок. Две седмици по-късно Гергана ни поканила на някаква полянка с нейни приятелки, отговорът ми беше "ти ако искаш отиди, аз не желая". Той не отиде, но няколко седмици по-късно се разделихме по негово желание без много обяснения. Вечерта след като се разделихме той пожела да се видим и ми каза, че има нещо към Гергана и не е искал да ми изневерява.
Случиха се много неща в живота ми тогава, няма да обяснявам, но 3 месеца по-късно се събрахме. Той не желаеше да ми каже какво се е случило с Гергана, а аз само това исках за да приключа историята. Имах нужда да знам, че не съм онази, при която отива когато не се получи с някоя. Не ми обясни, още не знам какво се е случило. Чувстваше се ужасно, плачеше, а аз го успокоявах, защото ме е наранил. Умно, нали... Обичах го за жалост. След това започнах да си отварям очите, виждах много неща, които преди това не ми правеха впечатление. Заспивах и се чудех дали утре няма да си събера багажа.
Е, на края ми преля чашата заради един неизмит тиган. Не можеше да си намери място и затова сам ми събра багажа
Надявам се на никого да не му се случва това. Тази връзка не промени много и то главно към добро. Към края и двамата не бяхме щастливи, сега и двамата сме.

Изневярата е нещо, което докато не ти се е случвало, няма как да знаеш какво е или как ще се чувстваш. Поне аз имах 100% грешна представа за нея, преди да ми се наложи да разбера реалността Представях си я нещо като във вицовете: Мъжът има любовница и се крие Когато го хванат има два сценария: Или си посипва главата с пепел, съжалява и остава със семейството, или обявява на жена си, че се развеждат и отива при новата тръпка. При всички положения смятах, че задължително се прекратяват или изневярата, или брака. Няма средно положение Бях толкова наивна и неподготвена, че реалността ме трясна като метеорит. Изобщо нямах идея, че хората, които изневеряват, лъжат и мажат до последно, само и само хем да останат семейни, хем да живеят ергенски. Това дори не ми беше хрумвало. Поради което изтраях 6 месеца да слушам много големи и опашати лъжи, някои от които направо си бяха в сферата на фантастиката. За което към днешна дата съжалявам, но пък - натрупан опит все пак

Бях прочела в един сайт, че когато в едно семейство се появи кофти проблем между партньорите, ако до 1 година той не се реши, няма да се реши никога. Мислех в името на децата и т.н. да стисна зъби до края на заветната година. Но се оказа прекалено дълго. На 6-я месец с гръм и трясък се разделихме по моя инициатива, после се разведохме. Още щом се разделихме почнах да живея по-добре и по-спокойно. Не мога да съжителствам в изневяра, нито след такава и въобще установих, че за мен изневярата е край на връзката при всички случаи.

Като чуя за жени, събрали се пак със същия мъж, който ги е мотал и им е въртял номера, просто чукам на дърво да не се случва никога на някоя от дъщерите ми. На мен няма начин да ми се случи със сигурност

И аз така си мислех, ама на!

Изневярата за мен е един изключително полезен опит. Онзи момент, в който разбираш и света ти се срива. Чувстваш, че потъваш, че не може да е истина, че има някаква грешка. Обвиненията, самообвиненията, вината, гнева, примирението... Накрая прошката. Един много дълъг път. Житейски урок, чиято цена е много болка и страдание. След който, обаче вече никога не гледаш толкова наивно на любовта и след който се научаваш да не се привързваш лесно към хората и никога да не вярваш на 100%. Изневярата беше за мен като операция от ревност и доверие. Тези двете вече не ги изпитвам. Към никой. Как беше - нещо от сорта, че живота ни удря най-силно, за да ни разполови като орехора черупка и да извади ядката... Е, изневярата учи и на прошка, но след нея връщане назад в същата връзка няма.

Не можах да остана аз. Простих, но не останах.

Добавям към предишния си пост и друг случай... На мен са ми изневерявали и когато бях на 23, но от тогав поуки и последици нямаше... Единственото като резултат от онази случка е, че мразя неориентирани хора. Да, на всеки може да му се случи да е неориентиран, но никой не трябва да си позволява да наранява друг заради своята неориентираност.
Като се замисля... Изневерите болят, но сега - когато болката е минала - виждам на колко положителни неща са ме научили. И това, което искам да кажа на всички, които минават през такава ситуация е: Да  знаят, че и това ще мине, ще спре да боли и слънцето ще изгрее наистина! И не ровете, не търсете доказателства, причини, подробности... Те са излишни и само ще ви попречат. Вземете решение какво искате да правите с връзката и давайте напред. Не задълбавайте в мисли и разсъждения, това само пречи... И въпреки, че сега ми е лесно да давам такива съвети и го изкарвам едва ли не лесно за надживяване, искрено се надявам да не ми се случи повече, или поне - да не разбирам...

Винаги съм твърдяла че всички мъже изневеряват- поне моите са били такива.
Като встъпвам във връзка го правя с доверие. И се получава,след раздяла, рано или късно да разбера че са ми изневерили. Всички, без изкл.
И ми е много смешно, някоя тук като каже че имат идеалното семейство и при тях няма такива неща. Има, и още как, коне с капаци.

Всяка болка при изневярата е опит- или продължаваш, или дълбаеш защо се е стигнало дотук.
бнд- то ми беше изневерил с колежка, която извиках в нас, и тя дойде с една мощна девойка за бодигард, а детето спеше следобеден сън. С този ми акъл сега, не бих си го причинила. Тотална излагация от моя страна. Трудно е, боли, но ще мине, все някога- така казват другите.

Аз разбрах за изневяра и прекратих връзката. Не исках този човек повече да ме докосва. Трудно беше, но се преодолява.
Работата ми е такава, че общувам с много мъже. И знам, че няма изключения... Пробват с мен, независимо, че някои могат да ми бъдат синове или бащи.
За това и нямам намерение да създавам нова връзка... нямам доверие на никого, а не мога да прощавам.

Дари и Сараниа, подкрепям мнението ви, но в малко по-различен вид. Според мен в една връзка рано или късно се стига до изневяра. Не е задължително обаче да е по вина на мъжа. Въпреки, че повечето случаи реално са такива.
Иначе и на мен ми става смешно, когато чуя как някоя жена пламенно обяснява, че мъжът и  никога не би и изневерил. И че изобщо тя не би позволила такова нещо.

И аз бях от тези, които пламенно обясняваха (и го вярвах), че точно моя мъж не би изневерил. Колко наивно от моя страна