Моето момче на 11

  • 10 866
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • зад кестените
  • Мнения: 792
Вчера му откриха проблем с очите, ще слага очила и ми споделя как нямало да обръща внимание, когато го наричат "зубър", защото това било деца, които завиждали. Усещам го притеснен, което може би е нормално.
Тези дни, мислейки по темата, се зачудих как може да има правилна преценка за хората, за различни ситуации, доказвал го е стотици пъти...а себе си да подценява?
 


Това все едно аз съм го казала,едно време.С годините всичко си идва на мястото!

# 16
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377
Моят син също е на 11 години.Много е чувствителен и с никакво самочувствие.Направо не знам какво да го правя.Кака му колкото беше нахакана в училище, той толкова е захлюпен.В началото на 5 клас имахме страшни проблеми.Всеки ден ми звънеше по телефона и искаше да се прибира,защото никой не му обръщал внимание и не искал да играе с него.Това в клас,после на занималнята е пълен ужас плачеше че го тормозят.Абе олилия.Сега тия проблеми ги нямаме,но и други дойдоха.Доста си занижи успеха.След училище ходи на занималня,там пише и учи,но в момента в който си прибере вкъщи и бърза да седне на компютъра.Тай играе постоянно на игри онлайн с други деца,смее се разговаря.На въпросите ми дали си е научил за другият ден ми отговаря с ДА,но винаги отбягва да ми разказва.Увърта с гладен съм,само да отида до тоалетната и ме чака да се заблехосам с домашните задължения.Няколко пъти му забранявах да сяда на компютъра,но и това не помага.Не знам да да постъпя с него.Знам,че компютъра му вреди,но когато го накажа да не седя и започва "И вие не ме обичате.Само ме тормозите.По добре да ме няма"Споделям с вас,защото нямам близки приятелки с деца на тая възраст.Пробвала съм и с приказки.Бой не прилагам,само заплашвам с него  Grinning Но когато взема да му говоря,че от него искам само да учи,че това му е единствената отговорност която има към нас.Той започва да плаче.
Изповядах се .

# 17
  • София
  • Мнения: 17 591

Струва ми се, че синът ти си е напълно нормално дете.
Виж, не бих могла да кажа същото за учителя му...

# 18
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377

Струва ми се, че синът ти си е напълно нормално дете.
Виж, не бих могла да кажа същото за учителя му...

Благодаря ти за отговора.
И аз си мисля,че това е съвсем нормално,но винаги има едно гласче което ме обърква.Да ли правя всичко както трябва за детето си.
От известно време тия проблеми ги нямаме.Намери си хоби.Ходи на уроци по китара.Много му харесва и е доста ентусиазиран.Надявам се това да му даде малко повече самочувствие.

# 19
  • София
  • Мнения: 17 591

Лятото ще дойда да го слушам. Wink
Летата в голяма степен ги прекарваме под Сините Камъни (ама те защо така зеленеят последните години?) и обожавам китара.  Hug

# 20
  • Мнения: 271
При нас положението не се е променило особено. С напредването на учебната година знанията му по математика се подобриха, от ходенето на уроци му дойде успокоението, че се справя, което е така. Има голяма разлика между положението сега и в началото на първия срок. Отношението на учителя по математика не се промени. Като вече съм убедена че е отношението е  към детето, а не към знанието.
Например този математик, както и класната на синът ми се дразнят от това, че той изказва свободно мнението си. Беше наречен "професор"; също му казали, че лошата му страна е тази, че говори без да мисли-в ситуация, в която той изразява мнение, основаващо се на факти. Аз имах разговор с класната, при който тя ми заяви, че трябва да го науча да е толерантен и не винаги да казва това, което мисли. Че искал винаги да е отгоре. Тя не одобрява това, че го учим да заявява себе си, да се отстоява, разбира се без да е груб! И в същото време защитаваше дете, което псува и обижда всеки ден и ми обясняваше колко чувствително било. А моето нали си казва и защитава мнението, то вечно не е право.
За съжаление хората казващи истини, сякаш винаги са лоши в очите на другите.

# 21
  • Мнения: 2 937
Моят син също е на 11 години.Много е чувствителен и с никакво самочувствие.
Дъщеря ми от много малка беше чувствителна, с никакво самочувствие и мога да кажа почти асоциална. Когато видеше непознат се криеше и дори се плашеше от много хора. С времето нещата се подобряваха, но тази стеснителност, липса на самочувствие и трудно общуване с връстниците й си оставаше. Записахме я на всякакви спортове, но най-много помогнаха танците, йогата и най-вече бойните изкуства. Постепенно подобри физическите си способности до много високо ниво, повярва в собствените си възможности и самочувствието й нарастна значително. След години на сериозни тренировки и успехи в състезания сега вече не мога да я позная, няма и следа от онова което беше. Запишете момчето на някакъв спорт, за предпочитане бойни изкуства. Ще развие физиката и психиката си до неподозирани нива и в резултат самочувствието ще се повиши, а страничните ефекти от такива занимания са толкова много, че ще ми трябва цяла тема за да ги опиша.

# 22
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377
Моят син също е на 11 години.Много е чувствителен и с никакво самочувствие.
Дъщеря ми от много малка беше чувствителна, с никакво самочувствие и мога да кажа почти асоциална. Когато видеше непознат се криеше и дори се плашеше от много хора. С времето нещата се подобряваха, но тази стеснителност, липса на самочувствие и трудно общуване с връстниците й си оставаше. Записахме я на всякакви спортове, но най-много помогнаха танците, йогата и най-вече бойните изкуства. Постепенно подобри физическите си способности до много високо ниво, повярва в собствените си възможности и самочувствието й нарастна значително. След години на сериозни тренировки и успехи в състезания сега вече не мога да я позная, няма и следа от онова което беше. Запишете момчето на някакъв спорт, за предпочитане бойни изкуства. Ще развие физиката и психиката си до неподозирани нива и в резултат самочувствието ще се повиши, а страничните ефекти от такива занимания са толкова много, че ще ми трябва цяла тема за да ги опиша.
Преди около година прояви желание да тренира бокс.Записах ме го,но не продължи дълго.Бързо му мина мерака.Сега с уроците по китара да видим до къде ще я докараме.Никога до сега не е спиран за нищо.Каквото иска и има желание да го прави сме го уважили.Дано като поотфръкне още малко и това да отмине.Иначе не е асоциален.Приказлив е доста,завързва запознанства,но все някой като го обиди и го изживява доста.

# 23
  • Мнения: 2 937
...но все някой като го обиди и го изживява доста.
Това също беше голям проблем и при нас, но пак беше излекувано от спорта с който се развиха всякакви качества на максимум, придоби се самочувствие с покритие от десетина златни медала от състезания и в един момент неадекватното поведение от съучениците започва да не се приема толкова трагично. Винаги има хора готови да те наранят, но когато си с тренирана психика в далеч по-големи предизвикателства не се вживяваш толкова в мнението на някой за теб когато собственото мнение за себе си е далеч по-силно.

# 24
  • Мнения: 345
negrita,все едно аз съм го писала.Моят също е 11 год.и е същия.Благодаря за страхотната тема,ще следя.Сега сме с варицела и положението е отчайващо.Според него е най-грозния на света.Говоря,говоря,но не ми вярва. Cry

# 25
  • Мнения: 271
Темата с варицелата е актуална и при нас. Предстои да пуснем малкото ни момче на ясла и днес когато отидох да проверя какви документи ще трябва да подготвя ми казаха, че е на моя отгорност пускането. Но баткото не е карал никаква шарка и си мисля какво чудо ще е. "Нероден Петко" е моята работа, но всякакви варианти са ми в главата.

# 26
  • Под Сините камъни
  • Мнения: 4 377
negrita не е задължително и баткото да се зарази с варицела.Но е по добре все пак да я изкара.Моят малкия я изкара в яслата,но кака му не се зарази.Направо и се чудя на това дете какъв имунитет изкара.Брат и беше болен най - добрата и приятелка също изкара варицела,но тя не.Или сме я изкарали без да разберем   newsm78

# 27
  • Мнения: 118
Очевидно детето има проблеми със самооценката, възможно е да съществуват дори комплекси около визията в очите на околоните, изграден имидж, чиято важност децата в тази възраст, започват да осъзнават или възприемането на себе си сред околните и собствената роля в обществото. Не е ясно от къде идват тези проблеми, едва ли се предизвикани от учителя му, навярно има нещо по-старо и комплексно, но преподавателя очевидно ги подхранва. Помислете за средата, обкръжението и отношението към детето. Забележете как се държи то в семейството, в училище и сред приятели. Последните, също могат да предизвикват такива неща.

Общи условия

Активация на акаунт