Паническо разстройство - 30

Ами то за това се правят кръвни изследвания преди да ти изпишат ад. Да се отхвърли другото и ако си здрав физически да ти лекуват нервите.

Дончев каза едно изречение за това, че може да има нещо в този живот, което да не сме осъзнали и че една промяна би била положителна. Дончев 100% си прав. Без 'може да'. Точно това е отговора нещо в този живот ни причинява ПР. Трябва всеки да си го намери. При  теб явно не е местене в чужбина решението. Може да е учене,нова работа, нова любов...

Добре де. Не искам да съм черната станция. Но, ето...аз и без психолог си знам кои са ми причините за проблемите. Но какво ако са неразрешими? Или причината за ПР не е възможно да я изтриеш от живота си и да я махнеш? Аз загубих най-любимия си човек, преживяхме ужасяващи неща, които няма да забравя, сринахме се и финансово, защото болестта изисква много средства, преживях предателства, видях че на никой не му пука, че имам приятели само за "маса", че и в чужбина съм си все аз и не мога да избягам от себе си (живяла съм за кратко извън БГ и може би само това, че бях оценена професионално беше голям плюс, но бях ужасно самотна). Придобих с времето страхове, че във всеки един момент мога да загубя всичко и се ужасявам от бъдещето, защото видях много неща в миналото. Също и страхове от хората, защото разбрах, че повечето искат да общуват докато има за какво да те ползват и после вече не искат. Е, да, познавам и много свясни хора, които затънаха в опитите си да помагат на други, и това го има..а сега вторите им се смеят, че са се пропили или са в депресия. Просто ужасни неща. Не знам как може от това човек да избяга...или пък да го промени. Много е хубаво иначе да промениш нещо. Стига да можеш. Не твърдя, че и при мен не е възможно или че някой, който е в моето положение не може да промени нещо, но лично на мен не ми е ясно какво да е то. Вероятно е начина ми на мислене. Но ще е трудна тая работа като си се нагледал на толкова мизерия. Защото ако е работа да те мъчи ще я смениш, ако искаш да смениш държавата добре, ако мъжа ти те мъчи...пак ясно, но има и някои малко по-абстрактни положения понякога в живота на човек и не може лесно да бъдат сменени. Това са разбира се мои някакви разсъждения и не ги натрапвам на никого, а ако някои ми каже, че не съм права само мога да се радвам.

Кои са точно тези злокобни странични действия? Аз само от трициклици съм се отправяла. Пила съм и от "модерните"..Ципралекс не ми помогна, Сероксат.... няма такова мъчение....никога не съм се чувствала така , както с него..За всичките 10 години ( 4 пих, 4 ремисия и сега 2 пак пия) съм напълняла 10 кг, ама имах бременност, ЕГНто, кой знае от какво напълнях... Редовно правя изследвания на чернодробните показатели.. всичко е наред...кое точно е толкова страшното на тия лекарства. Нима другите са безвредни. Не те агитирам, но просто не разбирам...

Lovely, право в десятка са ти въпросите, евала! Тази книга от която пуснах откъс на англ. засяга тази тема. Вече си я купих и ще я започвам тези дни. Според мен, ако не можеш да промениш нещо, просто го приемаш. Това правя, за да съм в мир със себе си. Например, живееш на квартира и много искаш да си купиш твоя собствена къща или поне апартамент, но нямаш заделени средства, нито заплата от която да отделиш. Изглежда, че никога няма да можеш да си купиш собственост, нито има кой да ти завещае, следователно се тормозиш, мислиш, премисляш, самосъжаляваш се, не ти излиза от главата как да излезеш от тоз

Дарси, с нетърпение чакам отзиви за книгата

Как да излезеш от този капан. Изпадаш в депресия, паники, тревожност... Ето тук е момента да потвърдя че, да, проблема е в  мисленето. Ти също го споменаваш. Вместо да продължиш със драмите, си помисли това ли е най важното в този живот? Не се знае утре какво ще се случи  с всеки един от нас, тогава тази къща ще остане празна. Например. Или има хора в др държави принудени да живеят по време на война в разни лагери и тн... Има хора болни от неизлечими болести, те как ли живеят? Отговори си на въпроса, кое е най важното за теб в този живот? Да си купиш къща или например да имаш семейство, макар и да живеете  под наем

Ей такиви неща, lovely. Промяна в мисленето в посока, приемане на непоправимото и продължаване напред по щастливи. Пък и не се знае колко е непоправима някоя ситуация. Може пък да спечелиш от лотарията и да си купиш мечтаната къща. Сега не ми казвайте, ама аз не искам къща. Хаха. Ако искате да разискваме по конкретен пример го кажете.

Извинете, ако съм ви досадила, опитвам се да помогна.може и да не съм права.  Лек ден на всички, прегръдки.

Предстои ми ходене на зъболекар,още не знам кога точно,но май трябва да е възможно най-скоро.Последният път,когато ходих,беше преди пет-шест години,немалко време.Дано всичко пак мине без излишни ексцесии.Иска ми се сама да се престраша да отида,но май няма да мога.
Между другото,има ли някой тук,който да му пада кръвното,когато чете за болести или ходи да му вземат кръв?Едва ли съм само аз.

Така като те чета малко се окуражавам и се поуспокоявам. Знам ли, щом моят любим стимулотон вече и грам не ми действа, явно трябва да опитам с нещо по-старо. И на мен ципралекс и куп още други модерни не ми повлияха, даже имах много тежки странични ефекти. Е, аз вече писах, че съм качила 70 килограма.....от ремиртата ли от що ли-не знам. В сряда пак съм на лекар, но като гледам колко бавно ми намалява лекарствата, май няма скоро да се започне ново лечение. Така, че за сега се боря с тревожността, доколкото мога с ксанакс.

lovely
И аз съм така. При мен депресията дойде след като починаха родителите ми. Баща ми беше най-голямата ми опора и най-силният човек който съм познавал. Моята грешка беше, че всички хора ти казват да си силен, да не се предаваш, да си намираш хобита и т.н. И вместо да потърся помощ аз се опитвах да съм силен 10 години. И накрая в един момент изби. И затова сега не харесвам когато дават такива съвети на хората. И точно най-силните и най-добрите хора страдат от тия състояния, защото понасят всичко и се справят сами и помагат на всички. И аз си задавам същите въпроси. Хората лекуват причините, а аз моите причини как да ги лекувам? Как се запълва такава дупка?

На мен лично никакво мислене не ми помага. Като почна да мисля, че има по зле от мен се сещам, че има и по-добре обаче. Мисля си, че тези 10 години ми повлияха прекалено много на мисленето и освен това, че тогава растях и ми се оформяше характера. И сега не мога да мисля по различен начин, това е станало част от мен и няма излизане от тая дупка, и цял живот ще си живея с това, и изхода е само един, някой ден да ми писне достатъчно и да сложа край.

Драко, и аз така го закъсах ...стискане с години и да се правя на силна. Имах си някакви симптоми, които пренебрегвах, помагах на всички, възхищаваха ми се колко съм силна и накрая.... тялото и душата ми отказаха просто. За съжаление тази празнина от загуба на родители не се запълва, каквото и да правим, просто се научаваме да живеем така

Не бой се за таласемията.
И аз съм таласъм.
Не е страшно. А и си с  таласемия минор. Което означава,че си само носител. Не си болна. Генетично изменение е.  Развило се е покрай средиземноморието.  Тялото се предпазва от заразяване с малария,заради измененията в кръвта.
Единственото важно е, ако правиш бебче, да изследваш половинката,защото ако и той е носител на таласемия,шанса да се роди болно бебче е много висок.
Не приемам никакви лекарства освен фолиева киселина и вит.Б6
Внимавай с приема на витC, защото то помага желязото да се задържи в кръвта.
Можеш да си погледнеш далака, може би е малко по-голям,заради бързия разпад на еритроцити.

Как сте девойки и младежи
Нета ми беше на минимална скорост и едвам отварях някой сайт. Булсат дано дойдат по-скоро.

Уф, Али, ами и на мен този золофт почна да не дейстава. Мани и ривотрилът почна да не действа, вчера за малко да изпия всички налични да мога да заспя.Ще ходя до Делчево аз лексотан да си купувам. Много добре ми действаше. А най-добре си бях с деанксида, ама не, ще минавам на модерни, дето и сигурно повече вредят. Ако продължавам да съм в такава огромна депресия си се връщам към него.

Аз съм фитнес инструктор вече, поне това малко ме радва.

У нас съм сама без телевизия, без нет. Не са ме вързали още. Сама в една кооперация, без работа най-вече. Леле каква депресия, не искам да се прибера у нас. Вчера съм се прибирала пеш (1 час нанагорнище от центъра) само и само да не си дойда рано и да ме нападнат онея мисли.
И аз се оплаках

Джери, честито хайде сега да стягаш младежите и девойките по фитнесите
Нели, какво става ? Ходи ли на лекар ? Надявам се да си по-спокойна