От 30 години сме приятели с още три семейства. През последните няколко години ние с ММ нещо взехме да се отдръпваме. Излизаме от време на време на заведение, ние се дразним, че те често канят и други семейства, с които не сме близки, без да ни питат. А едното семейство живеят на сто километра и така не можем да се видим на спокойствие, като станем 20 човека. Освен това, сметката винаги се дели, а на мен ми писна, защото ние винаги консумираме най-малко - аз почти никога не пия, защото живеем най-далеч и сме с колата, ММ се съобразява с храненето заради здравето си, това както и да е, дразня се, защото като пийнат, поръчват като луди, то не бяха бутилки, плата и сачове... Нищо против, стига поне да го изяждат и изпиват, ама то си е живо изхвърляне според мен. Капката, която преля чашата: пише ми вчера едната жена да се събираме за Нова година някъде на заведение. Пита ще дойдете ли, казвам, добре, ако харесате нещо, казвайте, ако ни хареса мястото и парите, да, ще дойдем. Казва, добре, ще търсим, почвам аз да ровя оферти и предлагам, а тя: ооо, много е скъпо това. И след пет минути ми предлага на друго място със 100 лв по-висока цена, с по-малко включени неща, на място, където знае, че не искаме да ходим, защото сме ходили милион пъти там, а искаме нещо ново. Те бяха в този град и миналата година и тогава им отказахме със същите мотиви и много добре знаят какъв ще бъде нашият отговор. И тя ми казва: аз утре ще звъня в хотела да резервирам, другите са съгласни. Добре, защо въобще ни питат, като нашето мнение въобще не се взима предвид? Обидно ми стана. Те са го решили предварително без да се съобразят с нашите желания. От друга страна, моите приятелки по стечение на обстоятелствата, са все сами - разведени или вдовици и аз обикновено се виждам с тях отделно по женски. Мислех, че са ми добри приятелки, често им звъня просто да ги чуя как са, ако имат нужда, гледам да помагам... Миналият месец имах важно събитие в живота си, бяха поканени да дойдат и да споделят радостта ми. Просто поисках да ми отделят един час от времето си. Нито една не дойде. Двете ми изтъкнаха оправдания, свързани с работата, а знам, че можеха и да се освободят, третата дори не ми се обади да ме поздрави. Много обидно ми стана. И напоследък се питам имам ли въобще приятели и колко от тези хора държат на мен. Вчера ми звъни бивша колежка, пак за помощ в работата. И аз, уж все се заричам, ама пак се заемам. ММ вика, ти като остана без работа, на теб някой търси ли ти?! Ами такава съм, какво да правя, все гледам да помогна.Но ми се иска просто някой да се сети да вдигне телефона и да попита "Как си?", просто да иска да ме чуе, защото съм му липсвала и държи на мен. Много ли искам?!
- Публикувана: 3 ноем. 2017, 00:07 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2017, 14:16 ч.
Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?
Аз спрях да се обаждам на хора, които никога не ме търсят просто да се чуем. Останаха много малко, но пък истински приятели.
Да, обидно е да те питат само за да демонстрират, че мнението ти няма значение.
Що се отнася до приятелките, установих че повечето трудно понасят чуждото щастие, особено ако съдбата не е била благосклонна към тях.
Да, обидно е да те питат само за да демонстрират, че мнението ти няма значение.
Що се отнася до приятелките, установих че повечето трудно понасят чуждото щастие, особено ако съдбата не е била благосклонна към тях.
Цял живот това ми е болна тема. Многократно съм се убеждавала, че истинското приятелство, не е това, което имам аз. Много ми е било мъчно и съм страдала, защото и аз като теб съм гледала винаги да помагам и да бъда добър слушател за приятелите си. Уви не съм намерила още точният човек. Приятелството е в малките неща и детайли. А по темата, да според мен тези хора въобще не са ви приятели, аз нз дали бих ги зачеркнала напълно, но поне щях да спра да си деля сметките с тях.
Приятелите са затова приятели - да можеш да си кажеш свободно мнението.
С нашите приятели, когато се събираме - казваме къде ще сме или къде е организирано и който иска и има възможност - идва. Никой не се сърди. И със сметките е така, понякога делим, понякога всеки си плаща, зависи от случая. Никога не е имало проблем някой да каже - аз съм сам или аз консумирам малко, затова ще се отделя и т.н.
С нашите приятели, когато се събираме - казваме къде ще сме или къде е организирано и който иска и има възможност - идва. Никой не се сърди. И със сметките е така, понякога делим, понякога всеки си плаща, зависи от случая. Никога не е имало проблем някой да каже - аз съм сам или аз консумирам малко, затова ще се отделя и т.н.
Ако хората не консумират по някаква причина много неща, защо ще делят и плащат чужди сметки?Не е много справедливо, а и в някои заведения никак не е евтино.
Ние обикновено като се виждаме,(без повод), всяко семейство поема част от сметката.
Имам познати, които наистина звънят само за услуга, те не са в графата приятели.
Напоследък по стечение на обстоятелствата се запознах с много готини хора, а това е добре, тъй като от години съм в почти една и съща компания.
Понякога наистина е по-добре сам, отколкото в лоша компания.
Ние обикновено като се виждаме,(без повод), всяко семейство поема част от сметката.
Имам познати, които наистина звънят само за услуга, те не са в графата приятели.
Напоследък по стечение на обстоятелствата се запознах с много готини хора, а това е добре, тъй като от години съм в почти една и съща компания.
Понякога наистина е по-добре сам, отколкото в лоша компания.
Приятелите са затова приятели - да можеш да си кажеш свободно мнението.
С нашите приятели, когато се събираме - казваме къде ще сме или къде е организирано и който иска и има възможност - идва. Никой не се сърди. И със сметките е така, понякога делим, понякога всеки си плаща, зависи от случая. Никога не е имало проблем някой да каже - аз съм сам или аз консумирам малко, затова ще се отделя и т.н.
С нашите приятели, когато се събираме - казваме къде ще сме или къде е организирано и който иска и има възможност - идва. Никой не се сърди. И със сметките е така, понякога делим, понякога всеки си плаща, зависи от случая. Никога не е имало проблем някой да каже - аз съм сам или аз консумирам малко, затова ще се отделя и т.н.
Горе- долу е така с нашите приятели.Обявява се нещо, който иска идва.Ходим често по почивки, понякога едното семейство идва за два дена, другото за три и т.н
За приятелките - казваш, имали са възможност да се освободят- означава ли, че ангажимемтът е в работно време?.Ако е така, човек обикновено гледа да си пази възможностите за по- наложителни неща.
Това с отделните сметки понякога има обратно действие - веднъж бяхме 4 семейства, една от жените каза на сервитьора да води отделни сметки - познайте дали в нашата сметка нямаше вино и десерти, без да сме пили и яли такива. Беше ни неудобно да се разправяме и платихме повече, отколкото ако бяхме си делили общата сметка.
Какво толкова неудобно има да кажеш, че нещо не е наред в сметката ти.
Често при нас идват хора с молба да им разваля пари, защото щели да ходят на лекар. Неудобно им било да си искат ресто. А не им е неудобно при мен да си искат да им развалям.
И пак идва моята теза - с приятелите ни няма неудобство, всеки си казва каквото го вълнува, точно за да няма после горчивина, че си платил повече. На такова неудобно много хора разчитат, особено сервитьорите.
Често при нас идват хора с молба да им разваля пари, защото щели да ходят на лекар. Неудобно им било да си искат ресто. А не им е неудобно при мен да си искат да им развалям.
И пак идва моята теза - с приятелите ни няма неудобство, всеки си казва каквото го вълнува, точно за да няма после горчивина, че си платил повече. На такова неудобно много хора разчитат, особено сервитьорите.
Това с отделните сметки понякога има обратно действие - веднъж бяхме 4 семейства, една от жените каза на сервитьора да води отделни сметки - познайте дали в нашата сметка нямаше вино и десерти, без да сме пили и яли такива. Беше ни неудобно да се разправяме и платихме повече, ако бяхме си делили общата сметка.
Надписали са ви сметката, а на вас ви е био неудобно да поискате да я оправят?
Нелепо. Преодолявайте го това велико притеснение, в крайна сметка, освен, ако не си намирате парите на улицата ей така.
На мнението на Лиляна съм изцяло.
Както и не разбирам - ако не се чувстваш комфортно в общуването си с някого - защо си го причиняваш?
Както и не разбирам - ако не се чувстваш комфортно в общуването си с някого - защо си го причиняваш?
Честичко се пускат подобни теми с разочарования от приятелства и години търпеливо понасяне на лошо отношение. Не го разбирам това търпение. Толкова ли е трудно да кажеш "не", да си кажеш мнението директно, да посочиш грешка, да поискаш точност в сметката?
Себеуважение, хора.
Не, не искаш много... Всеки се надява да получава толкова, колкото дава, но никога не става така или в много редки случаи... Хората се променят, приятелите се променят... а от там и отношенията ни с тях.
Това с приятелките ти донякъде ми е позната картинка... Неприятно е, но явно трябва и ти да си подредиш приоритетите... Нашите "семейни приятели" са семейства на приятели на ММ (моите приятелки в по-голямата си част вече по една или друга причина не са семейни)... нямам никакви допирни точки с тези хора, но заради ММ при различни поводи се налага да ги понасям... слава Богу не толкова често... Ако на вас с ТМ вече не ви е ОК с тези хора, най-естественото нещо е да намалите контактите си с тях.
Колкото по-малко са ни очакванията (към хората)... толкова по-малко са разочарованията ни...
Това с приятелките ти донякъде ми е позната картинка... Неприятно е, но явно трябва и ти да си подредиш приоритетите... Нашите "семейни приятели" са семейства на приятели на ММ (моите приятелки в по-голямата си част вече по една или друга причина не са семейни)... нямам никакви допирни точки с тези хора, но заради ММ при различни поводи се налага да ги понасям... слава Богу не толкова често... Ако на вас с ТМ вече не ви е ОК с тези хора, най-естественото нещо е да намалите контактите си с тях.
Колкото по-малко са ни очакванията (към хората)... толкова по-малко са разочарованията ни...
Препоръчани теми