ВъзкЛоцАттелно-ПодБубителна 57 ЕЛПска

Милорд, да заздравява бърже обеленото. Ще се допитам до ЛоДж дали
поддържа интереса си по котешката тема, че имаше едно пресилно на-
плашване от нощната котка напоследък. Тъй, де, уж големи, ама все са
като дребни невръстничета . И още една подробност - в четвъртък ще
заминем с нея за няколко дни. И ний, кат' Добри - по съседско ще сме.

Приятни пътешествия на всички ви и отморна ваканция на малките елпчета!

И аз малко ваканцувах по бабешки - 24 баби "украсявахме" и огласяхме брезнишко 3 дни. Като раздипли едната дружка акордеона, па като запеят всички, дето могат - да видиш ти веселба. Че и танци, че и лакардии. Пък колко смях! И разходки по килими от листа и по слънчеви пътеки. Едно хотелче, закътанко в планински поли, тихо, красиво, шарено - а бе много хубаво беше. Препоръчвам за ниско- , ама много нискобюджетен (както напоследък усещам че е модно да се казва) отдих. Има и басейн лятно време и е подходящо и за деца, които  не отчитат лукса.
Имам си радио, да си похваля. Синът ми ми го подари. От вчера съм го сложила на една станция с джаз и няма такъв кеф, не ми се излиза от къщи, че ще изпусна някое готино парче.

За ника на Куркума - изобщо не ми беше хрумвало нецензурното прочитане, докато веднъж преди време, по инерцията на приетото тук съкращаване на никовете до една сричка - Ло, Бубс, Све, Ир и т.н. тръгнах да съкращавам аз и неговия ник и тогава истината лъсна, като видях написаното.

Рендета мразя всякакви - и в кухнята, и в живота. Обаче без тия в кухнята няма как да се мине, но и аз често давам в жертва някой мм кожа. И много боли, и трудно зараства. Съчувствам, Куркума.

Отивам да купувам бонбони за довечера, че миналата  година не ми стигнаха. В нашия квартал изглежда сме много поамериканчени.
Обаче има едни малки тарикатчета, които звънят на вратата, абсолютно без никакъв намек за маскиране, барем една кърпа могат да вържат я като за пират, я като за каубой. Или поне мустаки да си нарисуват. (Дадох им лесни идеи аз, да видим тази година как ще ми дойдат. ) Та тези абсолютно никакви хелоуинчета миналата година ми обраха бонбоните и после, като дойдоха истинските, нямах нищо вече.  

Абе всичко е хубаво по нашия край! Потвърди, Све4! На Конска ли или на Слаковци бяхте?

Аз, Ло, тъкмо в чтвртк пристигам по вашия край. Трябва да коля половин курник пилета, дай, Боже - всекиму! Виж ти какво несъвпадение! По-лошото е, че гадинката нещо съвсем оклюма и подозирам, че няма да изкара нощта.. У нас още от сега всички реват с глас. Но това е животът, още повече дивият живот.

Аз също обичам радио, Све4, но го слушам дозирано. Инак ми изтръпват ушите.

Я като заговорихме за никове - ти кога ще махнеш тия цифри от ника си? Звучи не като прякор на изключително ерудиран съфорумец, а като парола на секретен сървър. Сигурен съм, че друг ник "Светълчо" няма - няма да е проблем да го смениш, и ще си звучиш съвсем по същия начин.

Жалко за малкото същество, жалко, милорд. На онзи хубавец
ли е? Рано сутринта заминаваме в четвъртък, по тъмно, даже
и по новото време е рано . Малко ще удължим топлото вре-
ме, че нещо взе да пощипва по сутрините.
Радио? Непрекъснато някаква музика трябва да има наоколо.
Помня студентските години - и през нощта не го спирах, като
селска радио-точка тананикаше без край. Също и радостта на
24 часовото предаване. Трябва да се види погледът на някое
новорасличе, като чуе, че някога не е било така .

И да добавя - нивга не съм виждала каламбура в ника на милорд,
чак сега от вашите писания се светнах. Подкрепям предложение-
то на милорд за Светъ/алчо. С две ръце. Със слънчогледите ще
си отива повече, много повече.

Куркума, ненаситно слешам аз, никакви дози!Понеже дълго временямахме, т.е. имахме някакво щумящо, пращящо и шипящо, което тъкмо си намериш музика и почва да те работи - през 5 минути ставаш да го донагласяш, докато те изнерви хептен и му цъкнеш копчето на оф. И понеже имахме, не се наканвахме да купим друго. Обаче сега, когато у нас тишината "крещи", ми беше крайно наложително и затуй сега така безконтролно и лакомо слушам.

По вашия край бяхме в Бърдото.
Относно ника - когато се регистрирах и ми затрябва ник, аз мислех, че трябва човекът да е с името си (не знам защо така мислех), обаче изненадващо моето име беше заето, всъщност две имена, лично и фамилно. След това заопитвах всички безброй производни на името ми, с които съм била наричана през годините, някои от които доста шантави и за мой потрес се оказа, че всичките са заети (макар за тези вече почти 6 години тук да не съм срещнала нито едно, с изкл. на Светлица, Све и Свенце.) И когато и Светълчо, последното, което опитах, се оказа заето, ММ, който ме регистрираше, щото аз тогава бях съвсем боса (не че много се обух за тия години), реши да слага цифри. С удоволствие бих ги махнала, обаче не знам как. Пък и него вече го няма, да ми помогне.

Свеч, има човек, който може да ти помогне - само кажи как 

Има мило момиче, което може да помогне.
Доколкото си спомням, баш годинка време е такова -
мило момиче. За преди това - не знам. 

Ами да махнеш 27 от ника, Бубс. Че Куркума каза, че съм като парола на секретен сървър, каквото и да означава това.

Ами не е нещо лошо, ама парола за име е леко ъъъ.. внезапно.

И четворката махни, Бубс, и четворката. Оная 4етворка. И кирилица - някак по-четимо е. Надявам се, разбираш, че това са си мои виждания и по никакъв начин не бива да ме слушаш, Све4. Аз донякъде се и шегувах. Както си ти харесва - така си се изписвай.

Котето почина днес следобед. Толкова жизнено беше, и изведнъж... Вероятно е изяло нещо несъедобно нощес. Горката малка нещастна гадинка. Зарових я преди малко. Не стигна времето даже име да му измислим.

Мислех да се маскирам като въздържател тая нощ, ама няма. Ей сега отивам да си сипя. Вие, каквито сте айрянопийци, ще ме провалите!

Куркума, съчувствия за котето! 

Гледам, че даваме непоискан акъл на Светълчо, я и аз да се включа.    На мен много ми харесва настоящия вид на ника й. Чета си го хем като Светълчо (съкратено от светъл човек), хем като Светалчо (нещо, което свети), все е много вярно и все й отива. Четворката я приемам точно като закачка с ерудицията й - ерудиран човек с чувство за самоирония, не е склонна да се взема твърде насериозно и винаги готова да се пошегува сама със себе си. А 27 е стилизирано букетче накрая на ника. Тъй, стига толкоз от мен. Свечи, прощавай, че те говоря в трето лице, ти направи както го усещаш, а ние под всякакво име ще те обичаме.

А, виж, това е безусловно правилно! Пък и всичко друго, дето си написала, Ники.

Даването на непоискан акъл е национален спорт, пък и не само у нас - гърците имат специални три поговорки за случая, тоест вероятно и повече имат, ама аз не ги знам останалите. То и тия трите не мога сега да цитирам - едно, че са силно пиперливи, друго - не ги помня точно. Но пък като стана въпрос за Гърция и непоискан акъл - Ло, знам едно-две никак не лоши кръчмета на Тракийското крайбрежие. Ако си татък - питай, ще упътим!

Ако е рекъл Господ - ще направя един високопланински отдих аз след месец - в никакво време, когато хотелите са празни, а в гората щъкат само кълвачите. И аз.

върнахме се.
като тикви сме - пълни с преживелици и впечатления.
отварям темата да прочета "сБирка" и ....
нъцки.
фръц пък!

Слънчево утро, елпи и елпеиди 
Нататък, милорд, нататък. С компания и програма, с набелязани
вече места за посещаване (таверни и сладкарници), проверени.
Благодаря! 

Не ми стигнаха бонбоните снощи...
Близо две кила бях взела и не минаха чак много хлапета, обаче...Първо дойдоха две много сладки вещички - сестричка на 6-7 и малкото й братче, и то вещичка. Сигурна костюмът е на каката от предишни години, но много сладко му стоеше - той е на 2-3 г. Те са от нашия вход, скромнички - взеха си по едно бонбонче. Малкият, по-несръчен, закачи му се второ за пръстчето и каката го смъмри. Аз настоях да си вземат още - те взеха по още едно. А бе така, с шепичката, реших да ги науча аз.
Следващите бяха вече научени, много даже. 7-8 момчурляка, между 8 и 13 год. Звънят на пожар, аз отварям и първите така натиснали вратата, че  влитат върху мен. Ей, ей! Какво правите, реших да ги стресна малко. Номер или лакомстмво? - казват си паролата. - Номер, казвам. И чакам. Те гледат изненадано. - Ами какъв ви е номерът, питам, ще пеете ли, ще тацувате ли, стихче ли ще ми кажете? - Ами нямаме номер, дайте бонбоните! И не се обяснявайте!, обади се един по-изотзад. А друг един, заплашително: Ако не ни дадете бонбони , ще ви надраскаме вратата! Аха, значи заплашвате. Ами вие не играете играта по правилата, казах аз, ама не ми се занимаваше повече с тях, развалиха играта. Протегнах кошничката с бонбоните, първите, които бяха завзели мястото пред вратата започнаха да грабят като невидели и да пълнят една торба. - Ами няма ли да оставите и за тези зад вас, питам. Или вие сте заедно? Не сме заедно, каза най-напористият,  обирайки и последните бонбони в кошничката. В бързането някои бяха паднали, той мина през тях и избяга, а останалите хукнаха да го гонят: А бе, пич, дай бонбоните...И отгръмоляха надолу по стълбите.
Не знам какъв точно е този празник в родината си (по филмите изглежда весел и забавен), но при мен снощи дойде неприятно изроден. Въобще не беше весело, още по-малко забавно. Само единият беше "маскиран" с палтото на майка си и баретата на баба си. Шерлок Холмс бил, каза (срещнах го после на път за магазинчето до нас и го питах), ама приличаше повече на Мери Попинс. Но това не е важно. Важното е, че бяха груби, невъзпитани и нахални. И съм сигурна, че не беше заради бонбоните - сигурно вкъщи ядат къде-къде по-хубави. Яд ме хвана, защото се бях настроила за празник и усмивки.
Миналата година беше много по-весело и забавно. Ама имаше и момичета.
"Жени трябва да има навсякъде, където има мъже, защото им действат облагородяващо" - до този извод беше стигнал големият ми син в казармата, след като забелязал как в присъствието на единствената жена в казармата,  дебелата лелка с черпака,  момчетата се променят - по-малко псуват и по-меко гледат.

Вече съм на работа. Преполовила съм работния ден, което значи, че имам време да пиша.
Започвам отзад-напред, а после ще се метна и по средата

Снощи, разтоварваме багажи (един от нас, но не аз), къпем се и се мятаме на парти (друг от нас и пак не аз) и, както винаги единият си е забравил ключовете.
Звъни се на вратата, аз като си знам стоката, отварям широко с обичайната реплика "Какво! Пак ли ги забрави?" и ...
Пред вратата три вещици, а до вратата една - мокра, рошава и по хавлия (не патешко жълта. )
Изненадата беше двустранна, даже репликата си забравиха, та вместо те да кажат "Лакомство или пакост" казах го аз.
Не ми дадоха бонбони. Аз им подадох кошничката сами да си вземат.
После се посмяхме с бащицата и докато описвах цветно и широкоекранно случката на вратата пак се звънна.
Излезе ТОЙ и с мощно бау изпрати поредната порция таласъми надолу по стълбите.
Не се върнаха за бонбони.

Та пак да свърна към средата.
сБирка?