здравейте, малко ми е странен въпроса ,но искам да ви попитам нещо.историята ми е такава ,че от година и половина съм с мъж който много обичам и от който искам да имам бебче, той е разведен и има 16 год дъщеря а аз 7год син .говори ли сме по въпроса, но той все още не се решава и винаги ми отговаря има време(ама скоро ще стана на 30) или с какво ще го гледаме, сега финансово сме добре, но знаеш ли другата година ми казва. какво да правя как да му обясня и да го реша най-накрая.м/у другото казва, че иска да има момче.
- Публикувана: 14 май 2006, 09:36 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2006, 17:43 ч.
искам бебе, но той не се решава.
И аз имам подобен проблем.Скоро се регистрирах тук, но тази седмица нямах настроение да пиша, че ми беше много мъчно.
Ами май трябва да се "навиват" от време на време.И на моя мъж не му стиска, хем иска, хем не.Бил дърт, нямал сили за още безсънни нощи и т.н.Най - добре в такива случаи да говорите, да го убедиш че не боли и че децата са смисъла на живота
А какво е това бебе в подписа ти?
Ами май трябва да се "навиват" от време на време.И на моя мъж не му стиска, хем иска, хем не.Бил дърт, нямал сили за още безсънни нощи и т.н.Най - добре в такива случаи да говорите, да го убедиш че не боли и че децата са смисъла на живота
А какво е това бебе в подписа ти?
А ние сме нямали още достатъчно добра финансова подготовка, още имал ангажименти с университета...
Причини винаги могат да се намерят...
Аз след 2 месеца ставам на 29, не съм престарила, но...явно ще съм от по-зрелите мами, ако изобщо стана някога...
Въпреки всичко, надеждата последна умирала!
Причини винаги могат да се намерят...
Аз след 2 месеца ставам на 29, не съм престарила, но...явно ще съм от по-зрелите мами, ако изобщо стана някога...
Въпреки всичко, надеждата последна умирала!
Преди около два месеца бях пуснала подобна тема, която бе преместена в "Дом и семейство".
Казва се "Мъжът ми не иска деца", ако искате може да я прочетете.
В нея момичетата ме посъветваха да разговарям с него колкото се може повече на тази тема, да му обясня какво чувствам аз. И знаете ли - подейства. А и като видя колко много страдам (бях изпаднала в страшна депресия и почти всеки ден плачех). А той беше категоричен, че не иска деца. Сега вече и ние правим опити. Дано не продължат много дълго.
Така че бъди по-настоятелна. Проблема е веднъж да се реши. След това той сам ще започне да дава зор за бебе.
Успех, мила! На теб и на всички останали, които се сблъскват с този проблем!
Казва се "Мъжът ми не иска деца", ако искате може да я прочетете.
В нея момичетата ме посъветваха да разговарям с него колкото се може повече на тази тема, да му обясня какво чувствам аз. И знаете ли - подейства. А и като видя колко много страдам (бях изпаднала в страшна депресия и почти всеки ден плачех). А той беше категоричен, че не иска деца. Сега вече и ние правим опити. Дано не продължат много дълго.
Така че бъди по-настоятелна. Проблема е веднъж да се реши. След това той сам ще започне да дава зор за бебе.
Успех, мила! На теб и на всички останали, които се сблъскват с този проблем!
За съжаление и при мен е така.Оправдания винаги се намират:"нека да свършим първо това,после онова"...Дори не сме опитвали,нито веднъж досега...Вчера един колега ни се похвали,че ще става татко и не знам как успях да си сдържа сълзите...Хем се зарадвах,хем нещо ми заседна в гърдите и....
Аз съм на 26 и започвам да се притеснявам,мисля,че накрая,когато най-после се реши,то пък няма да стане...Защото без желание нищо не става...
Аз съм на 26 и започвам да се притеснявам,мисля,че накрая,когато най-после се реши,то пък няма да стане...Защото без желание нищо не става...
Кажи му, че няма да правите целенасочено опити, просто няма да се пазите и ако стане. Обясни му също, че след 30 г. по-трудно и по-бавно се забременява и няма гаранция, че стане от първия път. Аз на 31г. започнах с опитите за второ дете и вече две години се боря и не става 
Щом иска момченце, започни да му говориш колко хубаво би било да си има мъжка компания, как добре ще се разбират баща и син и нещо в тази посока. Успех!
Щом иска момченце, започни да му говориш колко хубаво би било да си има мъжка компания, как добре ще се разбират баща и син и нещо в тази посока. Успех! 
Аз се надявах на такава случайност години.Но не било писано-един гаф не е направил.Започнах да се осъзнавам като жена, която иска дете някъде на около 22-23 години.От тогава и опитите му да го склоня-вече живеехме и се оправяхме сами 3 години все пак.Но времената бяха тежки, наистина и той реагираше разумно-не и не докато не си стъпим на краката.Тогава що рев съм изревала, но и някак си поне не бях подклаждана постоянно от гледки на бременни-нямаше ги никакви по онова време.Аз се тръшках, заплашвах, кроях планове една година, после се примирих и узрях за идеята, че е добре бебето да е желано и от двама ни.Така и стана, както ми беше обещал-стабилизирахме се, поотпусна ни се душата и той каза-хайде-сега вече се чувствам готов.Не съжелявам, че не прибягнах до хитрини, въпреки,че съм си мислила.Мина време, родих, заговорихме за второ-пак не искаше и дума да чуе, но и за това узря и сам предложи.Та според мен с натиск не става.Човекът насреща трябва да се чувства стабилен/ не финансово точно/ и се решава много лесно на такава крачка.Помогнете им да са силни и да вярват в себе си-аз направих точно това/до един силен мъж стои една умна жена 
/
/