Тъй като няма с кого да говоря, реших да пиша тук. Имам час за психолог за другата седмица, но ми се иска да споделя и да се допитам до хора с повече опит. Може би случаят ми е тривиален....
Живея на семейни начала с бащата на двете ми деца от 10 години. Всичко уж е било наред през годините. Винаги аз съм разнообразявала връзката ни, винаги аз съм я носела на гърба си, но вече се уморих. Всъщност се уморих от около две години.Говорила съм с него много пъти, че трябва да съхраним любовта си, но нищо. Той се мобилизира за два дни и после все същото. Страх ме е от много неща...Задавам си много въпроси. Дали трябва да живея с него заради децата? Дали те пък от своя страна трябва да гледат хора, които живеят заедно без любов? Ако се разделим ще страдат ли? Колко време мога да живея с човек, който не обичам? Ако заживея с друг човек пак ли в един момент си отива любовта?
Благодаря на всички, които ще проявят интерес, ще споделят как е било при тях и ще се отзоват със съвет!